Хроникьорът и неговата картотека

През последните години нашата литература се сдоби с уникална книга – “Картотека на съвременната българска поезия”. Неин автор е писателят Спас Антонов. Той е познат на българския читател като поет-лирик, сатирик, баснописец, разказвач, експериментатор (небивалици, скороговорки, палиндроми), с други думи – многожанров автор, издал 21 книги.

От близо две десетилетия в литературното пространство се говори за неговата тайнствена картотека, която съдържа имената на хиляди знайни и незнайни поети (някои от които присъстват с отделни стихотворения, а други – с многобройни стихосбирки). По коридорите на писателските съюзи пишещите братя често спираха Спас Антонов, за да му подарят поредната си книга с надеждата, че един ден ще намерят място на страниците на Картотеката.

Ето че днес 10 800 поети и белетристи могат да видят имената си в най-различни раздели. Първият и най-голям раздел изброява имената на 3200 души, които са издали поне една стихосбирка. Следват по-малки раздели, които могат да събудят любопитството дори на някой безразличен към справочниците читател. А именно:

– поети и белетристи, на които името и презимето са еднакви (Евтим Евтимов, Константин Константинов, Асен Асенов, Балчо Балчев, Кръстю Кръстев, Минчо Минчев, Андрей Андреев, Радко Радков, Тошо Тошев…)

– поети и белетристи, които се дублират. Например: кой знае, че в българската литература има трима с името Константин Константинов, Иван Станчев и Марин Маринов, както и цели петима автори с името Димитър Димитров;

– поети, чиито имена са с особено звучене (Мая Разбойникова, Иво Драскин, Протуберанс Петров, Зорница Биячева, Глория Низанска, Димитър Лисицов, Сидония Пожарлиева, Славейко Чамурлийски, Таня Ъкова, Тодор Биков, Цветан Количкин, Стоян Грозлеков…);

– поети, които впоследствие са променили името си (Антония Горанова – Антония Огоста, Боян Иванов – Боян Ангелов, Иван Свежин – Иван Теофилов, Карол Везирски – Карол Николов, Лъчезар Петров – Лъчезар Селяшки, Марина Шопкина – Марина Матеева, Мая Борисова – Мая Вапцарова, Надежда Александрова – Надя Неделина, Петър Борсуков – Петър Лозанов…);

– поети, леко променили името си за благозвучие (Борислав Герантиев – Борислав Геронтиев, Георги Крумски – Георги Крумов, Калинка Ковачева – Калина Ковачева, Малинка Томова – Малина Томова, Троян Първанов – Траян Първанов, Янка Ленкова – Яна Ленкова…);

– поети и белетристи, чиито имена се различават само с една буква (Антон Баев – Антон Боев, Димитър Талев – Димитър Танев, Иван Вълев – Иван Вълов, Иван Радев – Иван Радоев, Маргарита Петкова – Маргарита Петрова, Панчо Панев – Панчо Панчев, Петър Анастасов – Петър Атанасов, Тодор Монов – Тодор Чонов, Христо Ботев – Христо Фотев, Христо Ганев – Христо Ганов…)

– поети с реципрочни имена и с имена, възможно да бъдат объркани (Анго Боянов – Боян Ангелов, Георги Ангелов – Ангел Георгиев, Георги Черняков – Георги Чернев, Иван Захариев – Захари Иванов, Красин Химирски – Хрим Христовски, Михаил Григоров – Георги Михайлов, Никола Статков – Николай Истатков, Станка Пенчева – Пенка Станчева…);

– незрящи поети: Веселина Стоилова, Георги Братанов, Георги Струмски, Траян Тъмен…

– поети-художници: Александра Ивойлова, Андрей Германов, Георги Ведроденски, Георги Павлов – Павлето, Иван Гавазов, Иван Давидков, Иван Жеглов, Иван Росенски, Йордан Друмников, Крум Кюлявков, Ламар, Михаил Тошков, Николай Майсторов, Сирак Скитник, Спас Антонов…

– поети-енигматици: Георги Трифонов, Иван Методиев, Иван Цанев, Мария Огойска…

Както се вижда, Картотеката класифицира имената по различен критерий. В много от разделите присъстват и автори, които не са издали книга. Никъде обаче не се споменава за творческите заложби на представените имена. Съставителят отбелязва в предговора:

Тази книга не представлява антология, където се подбират авторите. Нейната цел е да се види колко хора опитват перото си в това деликатно изкуство – поезията… Това е книга на фактите – без дрънкулки и украшения, без лакировка на естествения материал…

Особен интерес предизвика у мен разделът Роднинството между писателите. Тук открих неподозирани връзки между известни творци, чиито имена не подсказват роднинство. Сега научих, че Йордан Попов е брат на Петър Софрониев, Лъчезар Станчев – на Емил Коралов, че Севда Севан е съпруга на Върбан Стаматов, а Теодор Траянов – брат на Траян Тъмен…

Ако читателят разгърне книгата на Спас Антонов, ще надникне не само в още потайни семейни истории, но ще види десетки факсимилета на автографи (общо 960), които авторът е получил от колегите си, ще се запознае с подробен Европейски и Японски зодиак, където всички български поети и белетристи са разпределени по зодии, направена им е оценка и са сравнени със световноизвестни личности от същите зодии.

В заключение ще отбележа, че Картотеката няма аналог в световната литература както по броя на авторите от една националност, така и по вид класификация. Никъде в света не е правено изследване на роднинските връзки между писателите. Спас Антонов осъществява една своя мечта, започвайки като на шега през 1954 г. да изрязва и събира творбите на състудентите си, преминава през целенасочено подреждане, сортиране и картотекиране на над три милиона изрезки, за да достигне днес до този енциклопедичен труд, достоен като обем за цял научен колектив.

Благодарим ти, Поете, за твоето търпение и всеотдайност. Сега спокойно можем да наречем България Земя на хиляди поети. Може би от дистанцията на времето ще бъде оценено това духовно богатство, което е присъщо на народа ни, този дълбоко зашифрован стремеж към мерената реч, най-съкровената изява на българския дух, родена някъде през годините на робството, превъплътила се в народните песни и достигнала своята индивидуалност днес, когато поетът може да каже всичко. Хроникьорът на българската поезия обаче има само едно име: Спас Антонов.

Анжела Димчева

списание Литературен свят, бр. 18, март 2010 г.

---

Спас Антонов, Картотека на съвременната българска поезия, Изд. Мултипринт ЕООД, София, 2007