понеделник, 19 март 2012 г.

Нашенци се смеят

 
Нашенци се смеят
Нашенци се смеят

Гръмоотводът на поп Симо

Поп Сима от Росоман, човек с прогресивни идеи и разбирания, бил един от малцината в селото, които притежавали радиоапарати. Само че неговият радиоапарат бил нов и още незапечатан от полицията.
Веднъж край къщата на поп Сима минал с пушка на рамо джандаринът Цако, който служел в околийското управление и бил дошъл на проверка сред населението. Той поздравил поп Сима и като извърнал глава към покрива, попитал:
– Абе, отче, каков е тоа прът, що стърчи при камино на покрива? Да не си купил и тизе радио?
– А не, господин старши! – смутолевил поп Cима. – Това е гръмоотвод.
– Гръмоотвод ли? Епа, нали с бога сте приятели, защо ти е гръмоотвод?
Поп Симо се видял на тясно и решил да го засече, та му рекъл:
– И ти, господин старши, уж си приятел с народа, а си обесил тая пущина на рамото ...
Цако се ядосал не на шега.
– Я трай, дедо попе, оти може да тръгнеш пред менека и тогай че стане страшно! ...
– И да тръгна пред теб, все някак ще се оправя и ще се върна у дома – рекъл поп Сима, – но ти ако тръгнеш след мен, връщане няма!
Гръмоотводът на поп Симо

Голтаците

На междуселския футболен мач беше дошла и стрина Гана – жената на Страти Голтака. За първи път през живота си тя присъствуваше на мач. И не че разбираше нeщo от мач, а защото този път играеше най-малкият ѝ син Боне.
Преди Девети, нане Страти и стрина Гана бяха толкова бедни, че децата им ходеха боси и парцаливи. Затова им излезе и прякорът "Голтаците". Сега те имат солидна триетажна къща, обзаведена с модерни мебели, обширен двор с декоративна желязна ограда и два гаража за леките коли на синовете им. Те са най-замюжните в село и страшно се ядосват, когато някои спомене прякора им.
По едно време Боне вкара първия гол и възторжената публика започна да реве:
– Боне – гол! Боне – гол! ...
Стрина Гана почервеня от срам и яд. И като нямаше какво да прави, сръга с гняв в ребрата седналите около нея и почти разплакана, започна да ругае всички наоколо:
– Вие да не сте по-облечени от назе, бре!
Голтаците

При доктора

В памет на дядо ми
Заболял единият крак на дядо Антон Ванчин и той се качил на рейса, та в болницата.
– Докторе – започнал още с влизането си дядо Антон, – млого ме боли ей тоа крак ...
Лекарят го прегледал и като не можал да установи болестта, попитал:
– На колко години си, дядо!
– Осемдесет и две.
– Ех, от годините е.
– Убаво бе, докторе – започнал да протестира дядо Антон, – ама нали и другио ми крак е на осемдесет и две. Оти и он не ме боли?

Спиро Опакото

За всичко, което се случваше в село или предстоеше да се случи, пръв узнаваше Спиро. И понеже виждаше нещата точно обратно, лепнаха му прякора Опакото.
Веднъж Спиро Опакото подкачи неколцина нашенци:
– Разправят, дека тия дни че увеличат ориза, шикеро, брашното и пипера ...
– Не думай бре, Спиро! – спогледаха се нашенците.
И наистина на другия ден излезе постановление, но не за увеличение, а за намаляване цените на тези стоки. Трупнаха се да купуват, а между тях и Спиро Опакото.
– Е, оти вчера така ни излага бре, Спиро? – зададоха му въпрос.
– Ба, ка ще сам ви излагал! – сопна се Опакото. – Не видите ли, дека сега за същите пари дават повече ориз, шекер, брашно и пипер? – Та язе нали рекох, дека тия работи че увеличат. Е те, увеличиа ги!

Одисей и Пенелопа

Учителката по литература вдигнала Кире Йосков:
– Кире, какво знаеш за старогръцкия поет Омир, за неговия главен герой Одисей и вярната му съпруга Пенелопа?
Кире се почесал по темето баш там, където не го сърби и започнал:
– Ете, знам, другарко, дека истинското име на Пенелопа е било Пена. Она често се карала на мъжо си. И пролет, и есен се му думала: "Я глей бре, мажо, сите мажье отидоа на нивата да сеят и орат, а тизе се излежаваш. Оди сей, оти че умрат децата ни от глад ! ... и секи ден му повтаряла: "Оди сей! Оди сей! ..." Дочули я комшиите. Разбрало цело село и понеже ѝ лопала едната, започнали да окат: "На Пена ѝ лопа! На Пена ѝ лопа!" ... Оттогай насетне името на Пена станало Пенелопа, а на нейнио маж – Одисей.
Одисей и Пенелопа

На почивка с професор

Случило се така, че в почивната станция настанили наш Ордо Шегаджията с някакъв професор в една стая. Като нямал какво да прави, Ордо се обърнал към професора:
– Щом си професур и знаеш сичко, сакаш ли да си задаваме въпроси?
– Съгласен съм! – отговорил професорът.
– Епа, че се съгласиш, я! Ама че ти поставим условие: ако я не отговорим на некой въпрос, че ти дадем два лева, а ако ти не отговориш – двайсет че дадеш, щото – по-учен си и требе сичко да знаеш ...
– Добре, Ордо. Кажи какво е разстоянието от Земята до Луната?
– Макя, да не сам го мерил, та да знам. Дръж два лева, па слушай мойо въпрос. А кажи кое е това животно, дека като мериш от главата до опашката – три метра излазя, а от опашката до главата – два метра?
Като не могъл да отгатне, професорът дал на Ордо двайсет лева и рекъл:
– А кажи ти сега кое е животното!
– Е па, ... и я го не знам! На ти още два лева, па си глей кефа! ...
На почивка с професор

Приятели

Трима приятели – шоп, трънчанин и габровец, попълвали фишове за тото.
– Море, ако уцелим едно двайсе иляди, че ви удавим у вино и ракия! – казва шопът.
– А па я че ги поделим поравно и на троицата! – казва трънчанинът.
– Аз пък ще си помисля дали да ви кажа, че съм спечелил! – обадил се габровецът.
– Оти нема да кажеш бе, габровец?
– Ще се охарча много да ви почерпя със семки.

За какво били дошли

На гости у нане Страти Голтака бяха дошли далечни техни роднини. Стрина Гана се съсипа да шета и готви. А когато трапезата беше вече сложена, тя реши както е редно, да покани гостите:
– Де, пийте и ручайте! ... Нали ...
Като каза последната дума, тя се запъна и не знаеше как да продължи. Няколко пъти повтори "нали", но не можа така бързо да намери завършек на изречението. Смути се, изчерви се, па току настави:
– Нали ... затова сте ни дошле!
За какво били дошли

"Рецензент"

Един ден пред книжарската витрина в града спират агрономът Гъчо Джапунов и нане Ордо. Едно заглавие привлича вниманието на агронома и той влиза в книжарницата, а нане Ордо чака пред витрината. След малко Гъчо Джапунов излиза и започва да разгръща романа на Атанас Наковски "Светът вечер, светът сутрин".
– Купих си много хубава книга! – хвали се агрономът.
– Макя, кво е убавото на таа книга? По заглавието дофатам, дека у неа не пише баш това, що менека ме интересува.
– А какво точно те интересува? – пита Джапунов.
– Епа, интересува ме свето на обед и каде икиндия! – отговаря нане Ордо.
Рецензент

Нане Ордо – свидетел

Явили се в съда Гаце Златния и булката му – ще се развеждат. Съдията се обърнал към Гаце:
– Е, млади човече, какво ти пречи да живееш с твоята булка?
– Пречи ми това, оти кога бев язе с трактуро у друго стопанство на помощ и цел месец не са прибрах, с неа са живели неколко мажье ...
– А така, де! – обадил се нане Ордо, който бил свидетел на булката. – Те това требеше да признаеш! Как могоа с таа булка да живеят неколко мажье, а тизе сам не можеш да живееш с неа?

През три дерета

Изгубили си воловете и тръгнали нане Коле и брат му Ванчо да ги дирят. На единия баир стоял нане Коле, а на другия, през три дерета, стоял Ванчо и вика, колкото му глас държи:
– Нане-ее, найде ли воловете-ее ...?
– Тц, тц ...! – цъкал с език нане Коле и поклащал глава.
Най-после Ванчо се ядосал и отишъл при брат си:
– Я окам, та се кинем, а ти оти си траеш бе, нане?
– Макя, траем ... Не видиш ли, дека кимам с глава и не чуеш ли, дека цъкам с язик?

Кога умрелият се смее

Веднъж неколцина нашенци попитали нане Ордо Шегаджията:
– Щом си толко итър, можеш ли да ни кажеш кога умрелио се смее?
– Епа, умрелио се смее само един пат и вечно у снимката на некролого! – отвърнал нане Ордо.
Кога умрелият се смее

Гаце Златния

След като нажулиха яко в доклада младия тракторист Гаце, който не беше на събранието, баща му не издържа, надигна се и рече:
– Ей, ора, да знаете, сино ми е златен ...
– Види се колко е златен! – прекъсна го председателят на събранието. – Преди месец зяноса новио трактор за сума ти иляди лева, а оня ден дофанал таксето на Гьоревио син, та сите чаркове му потрошил!
– Епа, я на кого думам, дека Гаце ми е златно чедо ...
– Я трай, не се зафаляй! – прекъсна го този път нане Ване. – Оная заран зел, та подпалил печката у канцеларията на председатело с бензин и она като бууне, та потроши сите джамове и направи сума пакости.
– А бре, ора, оти не давате да си каем думата докрайо? Нали за сите тия магарии, с пари плащах язе. Те, затова ви думам, дека Гаце ми е златен!

Пазачи на крадци

Двама крадци се вмъкнали късно вечерта в сел­коопа. Забелязали ги случайно нане Ордо и Страти Голтака. Повикали още неколцина нашенци. Заловили крадците и ги заключили в мазето, да стоят там, докато се разсъмне и повикат милиция. За пазачи били определени нане Ордо и Дичко Ецин.
Вече се разсъмвало и нане Ордо стоял на смяната си пред мазето. След малко пристигнал и Дичко.
– Абе, Дичко, знаеш ли, дека айдуците нощеска избегали? Глей, строшили джамо! – съобщил учуден нане Ордо.
– Айде, бе!? Не знам! – рекъл Дичко и допълнил:
– Интересно, дека ли са отишли?!
– Епа, знам ли и язека ?... Не са си оставили адресите, барем да ги подириме! – засмял се нане Ордо.

Нане Ордовата служба

Наскоро след Девети, няколко шегаджии посъветваха нане Ордо да зареже овчарлъка и дяволъка, и да иска от нашия сеселянин Любен Петрунов – голям началник в града, някаква лека и доходна служба. И една сутрин нане Ордо се изтърси в кабинета на Петрунов.
– Здрасти, земляк! – поздрави той.
– Здрасти, нане Ордо! Какво те носи при мен? – Е те, казаа ми, дека си давал лека и доходна работа, та ако може ...
– Добре! Знаеш ли поне да се подписваш?
– Абе, колко за подписо ... Е, малко бавно, ама че свикна и бръже.
– Щом знаеш да се подписваш, измисли си там някаква работа, па не бери грижа!
– Та, каеш за подписа, а? Ей, земляк, разгеле, дойде ми на акъло една убава работа. Убава, убава и проста, та нема до къде – баш за менека. Ем материал нема да зяниме, ем че ми я плащате на парче.
– Думай, нане Ордо, да чуя!
– Па, слушай: че ми дадете един сгъртач бели листове, една здрава писалкя и едно кило мастило. От ручок до икиндия, че тура барем илядо подписа. А илядо подписа, по един лев ги сметни, това са илядо лева на ден! ... Те, от таа по-убава работа, здравье му кажи!
Нане Ордовата служба

Върбовият корен

На баща ми
Горещо пладне. Слънцето сипе жар по полето на Воденичище. На сянка край върбите, нане Леко и нaнe Беко, завили крачолите на панталоните си, бъркат в подмолите на размътения вир, с надежда да уловят риба. По едно време нещо шавна в ръцете на нане Леко и се изплъзна.
– Ааа, види се, дека че ручаме риби! – възкликна той и продължи наставнически:
– Бъркай срещу менека у тоа подмол, да ги затиснеме.
Нане Беко спусна ръце и напипа нещо жилаво и мекушаво. Стисна го здраво и задърпа. В това време и нане Леко хвана нещото и двамата задърпаха.
– Оно, требе да е върбов корен ... – рече нане Беко.
– Епа сецай, баре да го скинеме! – отвърна нане Леко и както се беше запънал, отведнъж се отпусна назад. В този миг и нане Беко се освободи от напъна. В ръцете и на двамата имаше по едно парче от "върбовия корен". Спогледнаха се изненадани, с неприятно чувство, но доволни от извършеното.
– Ядец, риби! ... Че ручаме змии! – рече нане Леко и хвърли половинката с главата на змията върху брега на реката.

Какво брали

В една дъждовна есенна вечер, нане Ордо се върнал мокър и изкалян. Още от вратата започнал да се оплаква на жена си:
– Маани, маани, жено!... Днеска що зор видооме у овощако ... Млогу киша, млогу кал, па и стълби немаше та брааме отземи, па и амбалажа го фанало липсата па и камиони немаше, та си одииме пеша ...
– Eпa, баре що браате у овощако? – попитала стрина Ордовица.
– Брааме млогу ядове, жено! – рекъл нане Ордо.

Механизатор

На селския мегдан се вие кръшно шопско хоро. Свири Дамян гайдарджията. Десният му крак е завързан за голям ковашки мях, останал от дядо му Андрей коларят. Свири пустият му Дамян, вдига и сваля завързания крак и задвижва ковашкия мях, с които надува гайдата. Гледат го нашенци и му се чудят на ума. Няколко механизатори от стопанството му подхвърлят шеговито:
– Бре, Дамяне, толко ли немаш душа да надуеш тая пущина, та си помъкнал мейо на дедо си?
А Дамян им отговаря:
– Макя, оти да се мачим с уста! Да не сам като вазе – само прикачи и откачи плуго. За механизатор требе и акъл. Те, с мойо акъл я мислим, дека съм по­голем механизатор от вазе!
Механизатор

Писмо

Получил нане Леко писмо от брат си Коле, който наскоро постъпил в казармата и решил да му върне отговор. Дълго време се чудил как да започне, докато най-после му хрумнала първата мисъл. Наплюнчил молива и бавно занизал буквите:
"Коле, пиша ти писмото бавно, оти знам, дека не можеш да четиш бръже ..."

Само пасажер

Дошъл нане Ордо на пазар у града с магарето и каручката си и навлязъл в улица с еднопосочно движение. Насреща му изскочил един контрольор от КАТ.
– Хей, байно, защо не спазваш правилника? Не виждаш ли знака, който показва, че улицата е само за еднопосочно движение? Ха сега плащай глоба, та да ти дойде акъла! – рекъл му контрольорът.
– Слушай бе, момче – сопнал се нане Ордо, ти щом си съдник и съдиш право, от менека не требе да сакаш глоба ...
– Как? – прекъснал го контрольорът. – Ти си нарушителят и следователно ти трябва да платиш глобата!
– Не, нема да плата, оти язе съм само пасажер, а глоба че сакаш ей от тоа, дека е нарушил правилнико! – засмял се нане Ордо и посочил магарето.
Само пасажер

"Познати"

Къде кого срещнеше в село, пред всеки се хвалеше нане Ордо Шегаджията:
– Нали познавам царо, та оня ден бех у градо и го видох ...
– Добре си, нане Ордо, щом се познаваш с царо! Па он кво ти рече?
– Нищо. Трае си.
– Нали се познавате, оти си трае?
– Оти, я го познавам, ама он не ме познова!

Славата на нане Ване

Срещат се по средата на улицата Гьоре и нане Ване:
– Я, ти па, нане Ване, що тражиш у градо?
– Сачиних нещо като епиграма, та я дадох у вестнико, да ми се понесе славата ...
– Арно чиниш, ама се сецни по-накаде менека – че те утепа транвайо!
– Че ме утепа, ама после требе да изместат и транвайо, и улицата.
– Оти?
– Па оти че се прославим с епиграмата, та на това место да ми дигнат паметник – до небото!

Разстояния

Сред селото, Кирчо Дудин среща Пешко Ганин а бърза да сподели:
– Пешко бе, татко дума, дека талавизоро требе да се гледа отдалеко ...
– И мойо баща сега дума така – рекъл Пешко.
– Та, да знаеш, вече го гледам от шест метра разстояние. А тизе? – попитал Кирчо.
– Язе, от млого по далеко ...
– От колко?
– От назе до сервизо за талавизори!
Разстояния

Кое, вуците ли?

Дошъл в село професор-езиковед да изследва шопския говор и попаднал на нане Ордо Шегаджията ...
– Е, байно, как викате вълците по вашия край? ­- попитал професорът.
– Кое, вуците ли каеш? Епа ние не ги окаме. Они сами си идат при назе! – отговорил нане Ордо.
Кое, вуците ли?

Гражданинът

Идва дядо Перва в града и преминава улицата при червен светофар. Регулировчикът го спира:
– Гражданино, върни се веднага обратно!
– Брей, я не съм гражданин, а селянин! И че се върна обратно довечера с влако! – отговаря дядо Перва и продължава при червен светофар.

Спасил се

Ядосан за нещо, Тунчо Белята грабнал въжето и хукнал надолу към Топузаница – да се беси край реката. Като стигнал дълбокия вир, наречен Боботалото, покатерил се на корубестата върба, завързал единия край на въжето за провисналия клон, а другия – за врата си и скочил. Но изсъхналият клон се счупил и Белята цамбурнал във вира. Едва се измъкнал на брега и разтреперан от страх, рекъл гласно:
– Брей, за малко щех да се удава!
Спасил се

Услугата на Сандо Пъдарина

В ония гладни години, Шоповите – най-имотните в нашето село, повикаха шестима прости, но трудолюбиви бедняци да им окосят ливадите. За закуска, внукът на Рангел Шопов – Иванчо, им донесе девет топли, подсладени с мед питки и изчурулика:
– Те, баба заръча да си ги разделите поравно! – изтърси Иванчо питките от торбата и си тръгна. Докато се суетяха как да ги разделят, край тях мина пъдарят Сандо.
– Разгеле, те кой че раздели деветте туртета по­равно! – възкликна един от косачите. А Сандо се спря, погледна ароматните питки, преглътна апетитно и рече:
– От таа работа по-лесна, нема! Дайте ми само ножо и одма че ги оправа!
Той сложи на шест места по една цяла питка, а останалите три, раздели на половинки. След това постави половинките до целите питки и се обърна към шестимата косачи:
– Сега секи от вазе че земе по едно цело турте, а на менека за услугата, че ми дадете сите по половинката! Така Сандо, за услугата, получи цели три питки.
Услугата на Сандо Пъдарина

Успокоил я

Преди години, в съседния блок живееше едно циганско семейство. Всички от това семейство страшно се ядосваха, когато някой им кажеше, че са цигани.
Веднъж дядо Мийо Шопа, който беше дошъл у София за месец-два при сина си, срещнал по стълбите циганката, разгневена пак по този повод и започнал да я успокоява:
– Море, Алтъно, и на менека ми окат шоп. Епа оно, що си е право – право, баш шоп съм си! Защо да се дофатам? Та и тизе – щом си чистокръвна циганка, ич не ти требе да се прифръляш! ...
Успокоил я

Главата на нане Ордо

Веднъж у село пристигна някакъв прочут скулптор. Трупнаха се кооператорите – всеки искаше да се види изваян от ръцете на големия майстор. Дойде ред и на нане Ордо Шегаджията. Скулпторът му поднесе гипсовата глава и нане Ордо, пък и околните ахнаха от изненадващата прилика. Перчемът му все така беше щръкнал, хитрите му очички бяха присвити, а тънките мустачки завършваха с остри завити краища.
– Харесваш ли се така, байно? – попита скулпторът.
– Я ти си ме докарал по-убав, отколкото съм си! – възкликна нане Ордо. – Само не знам дали да я зема, или не.
– Ти си луд бе, нане Ордо!
– Ти си без мозък, ако не я земеш! – упрекваха го наоколо.
Нане Ордо огледа внимателно от всички страни гипсовата глава, приближи я до своята и рече:
– Не, не е същата като моята! Нема да я зема, та ако ще и без пари да ми я даде човеко ...
– Защо бе, нане Ордо? Не видиш ли, дека таа глава е също като твоята? – упрекваха го отново аркадашите му.
Но нане Ордо държеше на своето. Даже се ядоса дотолкова, та хвърли скулптурата на земята и тя се пукна на две. Хората останаха поразени и завикаха още по-силно срещу него:
– Полуде ли, бе? Биваше ли така да похабиш работата на човеко? ...
Чак сега нане Ордо се изсмя с дяволски тънък глас и като сочеше разхлупената глава, поясни:
– Те, нарочно я строших, да видите, дека таа глава не прилича на моята, оти е празна.

Точен отговор

Неколцина нашенци се обърнали веднъж към доста простоватия, но добродушен Вралчо Шоклин:
– Абе, Вралчо, можеш ли да ни кажеш, коя е най-употребяваната дума в твоята всекидневна реч.
Вралчо мислил, мислил, па накрая рекъл:
– Не знам!

Смъртен случай

Минали няколко месеца откакто Горча Пенин постъпил като чирак в един столичен завод. Наближавала Нова година и баща му изпратил телеграма: "Горча, ела си веднага – заклахме прасето!"
И без това, на Горчо му се искало да прескочи до село за два-три дни, да зърне изгората си, да хапне прясна пържолка и да се види с приятелите, но му било неудобно да поиска отпуск. Повъртял се пред канцеларията на началника, подвоумил се, па току влязъл така, както бил почервенял от смут, готов да заплаче.
– Какво ти е, момче? – изгледал го началникът. – Какво се е случило с теб?
– Може ли... отпуска? Получих телеграма ... съвсем плахо продумал Горчо и сълзите му се търкулнали по бузите.
– Защо? ... Да не би да се е случило нещо лошо, та така си разтревожен?
– Да, смъртен случай! ...
– Спокойно, не плачи, момчето ми! Щом е такъв случаят, имаш право на три дни отпуск. Но кой от близките ти е починал?
– Епа, заклали ... прасето! – рекло нашенчето и се усмихнало спокойно.
Смъртен случай

Ако попадне в ада ...

Лежи тежко болен нане Страти и въздиша:
– Ех, Гано, съсипа ме тука болестта, ама ако попадна на оня свeт у адо, че си живея убаво ...
– Що думаш? Ти да не бълнуваш бе, Стратко?
– Не, Гано. У адо не е като преди. Сега тамока има дърва за огино под казано, ама нема катран. Додек набават катран, железнио казан че изгние от ръжда. А додек найдат казан, язека че си живея раат ... и сигурно млогу повече, отколкото тука на земята.
– Арно, ама оти мислиш така?
– Оти у адо е на служба като снабдител магазинеро на селкоопо, дека умре оня ден.
Ако попадне в ада ...

Среща с Пано Глухия

– Здрасти, бай Пано! Как си?
– Клааме теле с комшията, та се връщам ...
– Добре сте направили, бай Пано. Ами синът ти Горча, къде е?
– Епа ... преди малко го заклааме ...

Благодарност

Било по жътва. Гръм подпалил къщата на бай Миялко Скрънзата, а вътре заключено, спяло самичко внучето му. Хората грабнали кофи, вили, лопати и спрели пред горящата къща, но вратата била заключена. Пръв Торко Благьо замахнал с лопатата, та счупил прозореца и спасил внучето на бай Миялко.
Минали няколко дни и една вечер в кръчмата,бай Миялко се приближил до масата, на която седял Торко и го попитал:
– Абе, Торе, ти ли тогай пръв се усуна у кащи?
– Епа язе, бай Миялко, ама ... голема работа! ... – смънкал Благьо, като мислел, че Скрънзата се готви да го почерпи.
– За тебека може и да не е голема, но за менека е голема!
– Еде, еде, не го прави на вапрос! Нали за това сме комшии, да си помагаме ... – продължил в очакване Благьо.
– Оно си е баш така, Торко, ама да не мислиш, дека джамовете и целио прозорец що си строшил тогай, язе че ги купувам? – отговорил не на шега Скрънзата.
Благодарност

След 50 милиона години

Подпрели с гърбовете си попукания зид на селкоопа Гале Костин и Наско Мийн разгръщаха някакъв вестник. Край тях спря нане Ордо и попита:
– Бре, момчета, кво пише у вестнико?
– Епа, пише, дека след 50 милиона години, Земята че спре да се върти ...
– Абе, я и сега не усещам она да се върти, ама ега сме живи до тогай, да видиме! – заключил нане Ордо.

Катастрофа

– Оди да видиш ква катастрофа е станала! Гаце кюснал с трактуро "Трабано" на Гьоревио син.
– Е, и ...?
– Нема "е" нема "и"! Кюснали се и така се "смлели", та от "Трабано", па барем има некаква купчина чаркове, ама от трактура – нищо! Само дирите му останали!

"Връстници"

Дядо Миялко Скрънзата е на 102 години, но е доста запазен и хитър старец. Веднъж един другоселец на средна възраст взел да му разказва как пътували с леката кола на сина си и как по една случайност се спасили от смъртна катастрофа.
– Сега живея "втори" живот и сме "връстници" с моя син! – заключил другоселецът.
– Брей, язък! – въздъхнал дядо Миялко. – Ако и мене бехте зели у колата, сега и язе щех да съм ви "връстник"!

Големио дзвер

– За каков се ожени твойта щерка у градо? – пита Пена Радина от Ребръчка махала.
– За тоа, дека доаждаше у назе и се либеа – отвръща хитрата и горделива Дуда от Мацина махала.
– Па нали думаше, дека он бил голем дзвер ...
– Оно, я и сега че ти реча същото.
– Леле-ее, ка го трае твойта щерка, щом е таков? – чуди се Пена.
– Аа, ния още преди сватбата разбрааме, дека он не е каков да е дзвер, а – лъв! – отговаря Дуда.

Ултракултурни бебета

На селския площад, две млади майки разговарят:
– Мойто бебе по цел ден дере гърло, та се кине, ама щом пуща талавизоро и зафанат да предават опери, балети и класическа музика – млъква.
– Море, сестро, и мойто бебе е таквоя. Оно па, щом зафанат да говорат за по свето и у назека, да бистрат политика – одма се отрае и саде слуша ли, слуша!
Ултракултурни бебета

Тънък намек

Пред градския магазин за обувки, една отмъстителна и зла съседка срещнала нане Ордо и решила да го заговори:
– Ти па, нане Ордо, какви убави обуща си си купил! Купих, купих – рекъл нане Ордо, – а тизе декa си пошла?
– Язе съм тръгнала до месарницата за мозък!
Нане Ордо се усмихнал под мустак, доволен от случая, че може да каже истината за нея право в очите ѝ и отвърнал с ирония:
– Епа, оно секи си купува това, от що има най-голема нужда!
Тънък намек

Има млогу да чекаш ...

Дядо Цоне доста се карал на бабичката си Дона. Бил груб когато се напивал и често я потупвал, а когато изтрезнявал, искал прошка. Решила баба Дона да го води на черква, да послуша "божието" слово, дано се вразуми и миряса.
Свещеникът чел някаква молитва, в която се казвало: "Боже наш, ти, милостивият и всепрощаващ, който възкръсна от гроба и прости на Юда Искариотски затова, че те предаде за 30 сребърника, прости и нашите грехове ...!"
Слушал дядо Цоне, па току сръгал бабичката в ребрата:
– Чуеш ли? Човеко предал бога, та ония го утепали и като възкръснал, пак му простил, а тизе не сакаш да ми простиш, дека снощи са напих и само ти са поскарах!
– Трай бре, дърто! Да не сакаш и тизе да ме тепаш? Ама има млогу да чекаш додек възкръсна, та да ти проста!

На сигурна служба

За пазач на кооперативния бостан, назначиха нане Ордо. Един ден, край бостана свърна Минчо Грумика и го подкачи:
– Леле-ее, нане Ордо, как понесе таа критика от председатело на стопанството у доклада? Он сигурно че те къшне от службата, а? Кво мислиш?
– Море, че ме къшне ... – подхвана cпoкoйнo нане Ордо. – Нема файда он от таа работа. Ако ме къшне от службата, после нема кого да критикува у докладите, та него че газат по-горните началства, щото не ръководи като що требе стопанството. А така и он си е на сигурна служба, и язе съм си на сигурна служба!

Човек с авторитет

Преди да замине за почивната станция, Стойно Съдинката поръчал на раздавачката от пощата да му запази излезлите през това време броеве на вестник "Софийска правда". И наистина, когато се върнал, раздавачката му подала добре завит пакет, върху който била прикрепена бележка с надпис: "За Стойчо Съдинката, дето търси "Правда!"
Мнозина от дошлите в пощата селяни, прочели бележката, без да знаят какво съдържа пакета. И ето, сега в селото сочат с пръст Съдинката и казват: "Те, това е човеко, дека дири правда!"
Човек с авторитет

Надлъгване

Минчо Грумика, който смята себе си за голям хитрец, среща нане Ордо и го подкача:
– Бре, гяволе, помниш ли зимъска, като газииме през снега, каков студ беше? А ей тамока на връо на онова дърво трепереа от студ три кривогледи муи и от устата им излизаше жешка пара ...
– Макя, ка да не помна, Минчо. Ами тизе не виде ли тогай, дека парата замръзнуваше и от устата на муите висеа ледени висулки? ...

От сите моми ...

При вършачката, отмервал крините с жито най-красивият ерген у село – Либен Сандов, по когото копнели много стройни и хубави богаташки щерки.
Ала една грозна и застаряла мома-другоселка, която дошла да помага на сестра си при вършитбата, се чудела как да го подкачи. Най-после научила името му, приближила до него и попитала:
– Прощавай, ама нали ти си Либен?
– Епа, либен съм, либен! От сите моми съм либен и още от никоя не съм разлибен! – усмихнал ѝ се нашенецът.

"Кютук"

От стопанството до града, трябвало да се извозят чували с картофи. В камиона до шофьорчето, седнал един нашенец. Когато навлезли в града по претъпканите улици, шофьорчето взело да се възмущава:
– Че го млатна тоя "кютук" и че го прегаза, щом не знае правилника за движението и се расожда по средата на улицата!
– А-аа, немой! Само че си смачкаш камиона! Не видиш ли, дека он е от твърдите, жилавите "кютуци"! – пояснил нашенецът.

Не казал истината

През фашисткото минало, спретнат и винаги чисто облечен нашенец, бил награден от фабриката за производство на сапун в Костинброд с някаква нищожна награда затова, че многочленното му семейство изразходвало за цялата година един единствен калъп сапун и с това рекламирало фирмата на фабриканта.
Взел нашенецът наградата и си тръгнал. Из пътя се досетил за нещо и измърморил ядосано: "Язък! Оти не казах, дека с тоа калъп сапун, освен ния у дома, праа дреите си и комшиите, и целата ми рода. ... Щеа да ми дадат по-голема награда!"

Завещанието на нане Ордо

Като умря нане Ордо Шегаджията, близките му намериха под възглавницата една книжна петолевка, към която беше прикрепена малка бележка с надпис:
"През целия си живот бях въздържател, но затова пък когато умра, нека с тези 5 лева близките ми да купят от най-силната ракия и да почерпят приятелите ми за мое здраве!"
Завещанието на нане Ордо

У жешкио вир на Хисара

(Пътепис)
Една заран ме сви бубреко. Грабнах таксета, та у Хисара. Ка рекох да улезна при тамошните доктори, гледам: пред баш входо – дебела железна изтривалкя, ама толку се протрила, та у средата зяе дори – страшна дупка. Па си мисла: она требе да е видела повече зор от менека. Гледаа ме на ренгеле и рекоа: "Напълнил си бубреко с камичета. Требе да пиеш от жешката вода и да се киснеш у виро!"
Ойдох язе у новата баня и зафанах да се саблачам, а пред менека, каде виро се залетеа две голи жени с дълги коси. След них се шмугнах и язе. Они се киснаа що се киснаа, па тръгнаа да излазат. Гледам ги у гръбо – жени! Питам тоа до менека: "Абе, що тражат тиа жени при назе у виро?" А он ми дума: "Това са мажье бре, ама са си пущиле дълги коси" ...
Кисна се и язе и гледам: целио вир и сите стени ­- от мрамор. И едни шарени рисунки, едни убави, та светат ... Пойдох да излазам, а оно – сичко с мрамор и ковано железо. Подо послан с меки килимье, дека им окат персийски, а у средата, като у цръква, виснала голема ламба с млогу шишета и под сами нея ­- вирче със живи златни рибета. Фръкна ми акъло. Таков палат ни на сън съм видел, ни от приказките съм чул. Па си думам: те, сега дворците се праат за народа!
От банята ойдох при чешмите на "водопой", а тaмока – народ, народ. Секи дофанал чаша у ръка и сърба ли сърба жешка вода. Току видох нане Борчо. И он дигнал чаша. "Наздравье!" – думам, па чуцаме чашите, като у ceлo на казано, кога вариме ракия. Пойдоме с нане Ворчо каде центаро на градо, а он целио заграден със зид, висок 12 метра, широк 3 метра. Помислииме да не е зидан от каменьето, що ги вадат от бубрезите, ама казаа, дека останал още от римско време. Видооме и гробница от римско време. Казаа, дека и старата баня била от римско време. И у музео сите чаркове беа от римско време ...
През тия двайсе дена, нали и язе съм си поет, намислих една епиграма от два реда, ама я написах до половината, оти за другио ред не стигна време.
След сите тиа дандании, грабнах таксето и си пойдох. Минах през млогу реки, равнини, планини, ветрове и мъгли, останали още от римско време и се прибрах жив и здрав.
Нашенци се смеят
Спас Антонов

Из писмените грешки на нане Вуте

  • Дървото се преБива докато е младо.
  • Волът рие, но пръстта пада върху роДата му.
  • Който пИе, зло нИ мисли.
  • Не го закачай, че е зъл като Суче.
  • Телетата направиха голяма пакост, а Правите ядоха бой.
  • Бог дал -боЛ взел!
  • Не викай лудото, то само се оБИжда.
  • – Недей да лъжеш, че това е Грамота от бога!
  • Отиде да наСочи ножа си в съседите.
  • Рода гази, жаЛен ходи.
  • Сватба без тъпан и Файда, не е сватба.
  • След дъжда придойде буйната Рода, та отвлече стадото.
  • Тотка по гръб не пада.
  • Бяга, като дявол от Дамян.
  • Да благоустроим родните Тела и градове!
  • Всички в къщи сме Диви и здрави.
  • Изора нивата и с Враната зарови откритите зърна.
  • И него го е майка Годила.
  • Зъболекарят извади от устата му два Дъба с корените.
  • На харизан Бон, зъбите не се гледат.
  • Пияният заспа. Ще се събуди когато пропИят първите петли.
  • – Вържи си Соня по-далече от моя кон, че ще се сритат!
  • ГлаВна мечка хоро не играе.
  • – Донеси торбата с хляба и сваРи самара от магарето!
  • Не го щат в селото, а той пита за ГоТовата къща.
  • Оброни глава конегледачът, налегнаха го тежки каТъри.
  • Овчарят рече: "Докато има оТци, сиромашия няма да има!"
  • Син като пелин, зет като Лед.
  • ИзДрах си булката на младини по хубавите ѝ очи.
  • Наложи се да го оперират сМешно.
  • По тялото му полазиха студени Кръпки.
  • В къщата на обесения, не се говори за Мъже.
  • Лошото време се оправя, само лошият човек не се оТравя.
  • Надянаха му усмирителната Виза.
  • Голям заМък глътни, голяма Сума не казвай!
  • Доброто лесно се забравя, а злАто -никога.
  • ЖаНа на сухо не кряка.
  • Защо ли се Дави още баща ми, та не си идва от кръчмата?
  • Капка по Хапка – Пир става.
  • Когато владиката пИе, поповете мълчат.
  • На врата му сложиха няколко пияНици да изсмучат нечистата кръв.
  • НаДира си носа дето трябва и дето не трябва.
  • Не е за неговата уста тази лъВица.
  • Не слагай зЛия в пазвата си, ще те ухапе!
  • Постоянно го дърпат, не го оставят на Бира.
  • При Долен човек с празни ръце не се ходи.
  • Той е Бясната ръка на началника.
  • Хитър е, знае как да се наВежда в живота.
  • БоН дава, ала в кошара Те вкарва.
  • Бюрократът не е за уважение, никой не бива да му сваля Папка!
  • Господ да му прости греховете, Парен човек беше.
  • Да оГазваме всяко кътче от красивата родна природа!
  • Опитният Мътеводител ги водеше край реката.
  • Големият туристически Доход из Стара планина завърши.
  • Трудното изЧаКване на върха от алпинистите, протече на високо Пиво.
  • Той станa рекордьор на дълго Лягане.
  • Hе наПивай вода на чужда Годеница!
  • Едната етърва бие другата, а третата Отърва – и двете.
  • Един вика от деца, друг вика за Цеца.
  • Когато няма какво да се говори, по-добре е да се Гълчи.
  • Много баКи -Жилаво дете.
  • Само водата и Злото не се Свършват на свАта.
  • Затънал е Сиромахът до гуша в борШ.
  • Има си ДруЖка Апашка.
  • КойЧо сяда на два стола, Рада на земята.
  • Куцаше, че го стягаха новите УБИвки.
  • Не се знае кой Бие, кой плаща.
  • Началникът му намери Баката и го уволни.
  • Решиха да го бесят и нахлузиха примката върху дебелия му Брат.
  • – Пак си сМъркал нещо – ще те гази Жечка!
  • Перчи се като ПетеВ на бунище.
  • Разболя се жена му и умря от азиатски гриМ.
  • Вместо нея, мъжът се хвана за пералнята да изДере дрехите.
  • Снахата ругаеше майка ми, а тя се заплете като Тате в кълчища, та дума не можа да каже.
  • Свидетелите бяха приКовани в съда за разпит.
  • Той е със завидно семейно и служебно поРАжение.
  • Стаята в която живее е Писта, просторна и слънчева.
  • Улесниха пушачите – сложиха табелка с надпис: "Място за Душене!"
  • Учителят предаде на учениците нов уроВ за храненето на човека.
  • Хайдутин Шайка не Брани.
  • Хвърлиха го през Вредновековието в буйните пламъци на Младата и той изгоря жив.
  • Шефовете се съДраха на съвещание.
  • Уволниха го поради груби грешки, но където и да отиде, прави все нови и нови Дрешки.
  • СпекулантЪт издигна грамадна сграда – една сТрада само за двама души.
  • БраК брата не храни, ала все го брани.
  • Отмина времето на беСните и богатите.
  • В миналото нямаше какво да яде, та преплиташе краката си от Млад и свят му се Биеше.
  • Раснал е без бащин покрив все под чужди стреЛи.
  • Глас наГоден -глас божий!
  • Гарван на ДарвИн око не вади.
  • Кръвожадният паяк плете паяжината си с тънки Мишки.
  • Те кацнаха на аероБара – София.
  • Нашите футболисти не успяха да вкарат нито един Вол.
  • Тръгна и хвърли след себе си Замък.
  • Най-способният от тях беше изВратен в чужбина.
  • Не е луд този, който изВАжда два МеРника, а онзи, който му ги дава.
  • Само с един юмрук му изМи зъбите!
  • Щяха да се удавят в морето, но спасителите ги изДавиха.
  • Поставиха го върху кладата и го изгоНиха жив.
  • Изписаха още един американски войник от болницата с думите: "Готов си вече за труП и отбрана!"
  • Империалистическата пропаганда за мир се върши със задни цеВи.
  • Многодетните родители в САЩ имаха седемнадесет дъщери и един единствен сиТ.
  • Надпис: "Вход за външни лица – забраВен!"
  • – Пфлю, пеТел ти на езика!
  • Толкова е сладкодумен, че като говори, Лед му капе от устата ...
  • Тя оПичаше любимия си съпруг с Вялото си сърце и душа.
  • Те са връстници – Годени са на една и съща дата.
  • – Филмът е чудесен! Хайде да отидем на Вино!
  • Из едно студентско писмо: "Зимата си отива – леВовете отдавна вече се стопиха ..."
  • Любя те безумно! Ти си родена само за обиР!
  • – Жено, изВържи рибите в тиганя и кажи на децата да се Бранят!
  • – У-уу, забравих те! Зло да те заГраБи!
  • Няма как, дал му заем от кумова сЛама.
  • Улиците и шосетата са добре паНирани.
  • Учителят изРита ученика и той му отговори за шестица.
  • И той си имаше свои планове и мечКи.
  • Учителката предаде нов урок по истЕрия.
  • Помощта от бюрократа е все едно Папка в морето.
  • Не го приеха – няма нужната Хвалификация.
  • Добрият ловец без заеМ не се връща.
  • Вечерта семейството на ловеца видя сметката на заеМа.
  • В комичните си роли, артистът се показа като голям, ненадминат комиН.
  • Поетът изгони нахалните муЗи от стаята си и започна да твори.
  • РиМата се вмирисва от Славата.
  • Издаде първата си стихосПирка.
  • Изкараха писателя по-чеТен и от дявола.
  • Той беше изМестен като писател от народа и затова народът го оПичаше още от младини.
  • Издадоха книгата на този велик писКател.
  • "Не се гаЗи туй, що не Расне!"
    (Ив. Вазов)
  • "КиРка се дава за обич.
    (П. Р. Славейков)
  • "Де няма отпуск, ни зоР за Чорба ..."
    (Ив. Вазов)
  • И на балкОна юнакът лежи, кръСта си Пече ...
    (Хр. Ботев)
  • "Радост в гриМа, грижа в младостта ..."
    (Стамен Панчев)
  • "Човекът е човек, когато е нЕ пъН ..."
    (Пеньо Пенев)
  • Приятелите му дойдоха на Проба с венци и цветя да почеШат паметта му.
  • И да умра, нямам близки, няма кой да ме жИли.
  • – Хайде, Пържи коня и ела да обядваме!
  • Освен през надлезите, човек може да мине и през подлеЦите ...
Печатни грешки

Tрудно, но полезно дело

Всяка литературна творба има своето неоспоримо обществено значение, само когато има в основата си пресъздадени части от народния живот. Книгата на Спас Антонов "НАШЕНЦИ СЕ СМЕЯТ", е един щастлив повод да подчертаем, че тя не прави изключение от това утвърдено правило.

Дълги години страниците на "Софийска правда" н други вестници и списания, oтделяxa на тези весели случки достойно място, и настоящата книга, почти цялата, излезе от печат като caмocтоятелна съставка на сборника "ШОПСКИ ХУМОР" по случай Петият шопски празник в гр. Елин Пелин. Така тези шеговити разкази са имали вече добър прием сред читателите.

Взел за прицел смешното и грозното от живота на нашенците, авторът е черпил от мъдрия извор на техния живот през вековете. И ако трябва да разграничим до къде е народното в тези хумористични миниатюри и до къде авторското, трябва да признаем, че не само по-голямата част от миниатюрите са лично негови творби, но и ония, които имат в основата си известни анекдоти и хитрости от народния живот, са така успешно пресъздадени и детайлирани, че и в този сnучай авторството му е неоспоримо.

И наистина, не създаде ли Вазов от известните на всички случки из легендарния живот на Левски, чудесните разкази: "Из кривините", "Апостолът в премеждие" и т. н. Нима романизованите части от живота на Раковски, Левски и Ботев в романа на Стефан Дичев "За свободата", биографичните книги на Стефан Цвайг и други, не са прекрасни достижения за авторите им?

Ето защо и хуморът, бликащ от богатата душевност на народа ни, трябва да има своите апостоли за обработка, литературна реализация и популяризиране.

Hародното остроумие ("На почивка с професор", "Hанe Ордовата служба", "Тънък намек", "Познати"), както и родолю6ието в хумора ("Одисей и Пенелопа", "Гръмоотводът на поп Симо") и редица дpyги творби в тази книга ще се помнят и прeпoвтapят с благодарност към автора. Повествованието е изградено с умение, диалогът логически допълва обстоятелствата и служи за динамичната развръзка, чиято поанта, със средствата на шегата, предопределя една морална норма.

Най-ярък и многопланово развит е образът на нане Ордо Шегаджията. Тои е главен герой на няколко от веселите случки. Авторът сполучливо го поставя в обстановката на весела конфронтация с професор, скулптор, агроном, контpoльоp и други. Нане Ордо е истински представител на народа на нашенците, които се смеят над всичко пошло и нередно. Негови оръжия са добродушният присмех, веселата закачка, безкористната хитрост ... Осмиването на грозното и отрицателното в живота е едно трудно, но полезно дело. Нека се надяваме, че то ще бъде оценено достойно от съвременния читател.

Александър Михайлов

Нашенци се смеят

Обложка

СПАС АЛЕКСИЕВ АНТОНОВ е роден в китното малко селце Делян, закътано в красива местност на 35 км северозападно от София. Прогонен от селския недоимък, на 14-годишна възраст идва в Столицата на работа. Успоредно с това, продължава образованието си и следва журналистика в Софийския университет "Климент Охридски". Основател и дълги години е редактор на заводски вестник. Пише предимно хумор и сатира, но не са чужди на перото му и лиричните стихове, поемите, късите разкази, повестите, стихотворенията и гатанките за деца.

От 1950 година започва да публикува почти в целия централен печат, както и в много детски, студентски и провинциални вестници и списания. Най­много обаче, хумористични материали е печатал във вестник "Стършел", а под рубриката "Нашенци", вестник "Софийска правда" отпечата почти всичките му шеговити миниатюри из живота на неговите земляци. Участник и съредактор е на редица литературни сборници, издавани от кабинети, кръжоци и предприятия по разни поводи. Също така е участвувал и cъс стихове и гатанки в ежeгодния сборник "Китка" на издателство "Народна младеж" и с хумор и сатира в алманаха "Простори" на издателството в гр. Варна. От началото на 1972 година е член на Софийската окръжна писателска група.

Издал е книгите: ,,100 ХАПЧЕТА ЗА ДЯВОЛИ" – епиграми, "НАКАЗАНАТА ПЪСТЪРВА" – басни, и детските книжки: "ОПАКО ВЛАКЧЕ" и "ГАТАНКИ И СМЕШКИ". Подготвил е за печат автобиографичната поема "Безименната хубавица" и повестта "В Делян се будят легендите", посветени на 1300-годишнината от основаването на българската държава.

 
 
Публикуване на коментар