В Новогодишната нощ

Полуфейлетоноразказ

Напук на всички разумни жители на нашата планета, тая нощ реших да си легна рано. Дори не вечерях. Облякох пижамата си наопаки, легнах по корем и метнах възглавницата върху краката си. Притворих само едното си око за да се приготвя за сън, а с другото гледах откъде ще влезе Дядо Мраз. Вършех всичко наопаки, та дано през цялата година ми потръгне така.

Ех, колко хубаво ще бъде, ако всичко в живота ми тръгне наопаки. Тогава и от Тотото ще спечеля, и заводският план ще се преизпълнява, и премия ще вземам, и време ще имам да пиша полу-фейлетоно-разказо-драмо-поемо-романо-епиграми, и ще вярвам дори в прогнозите за времето на хитро-ментаро-лъгичната служба. Но... както бях легнал, неусетно почувствувах, че нещо започна да ме издига все по-нависоко и по-нависоко. Зарадвах се. Може би аз съм първият български космонавт, полетял към очарователната Луна! Може би съм изпратен в командировка на планетата Марс за проучване на нови модели електрокари! А може би ще дойдат с мен и специалисти от там. Пък и да не дойдат, нали след командировката ще изнеса такъв доклад за електрокарното производство на марсианците, какъвто никой до сега командирован от завода, не е изнасял... Обаче някъде в последните слоеве на йоносферата престанах да се издигам и почувствувах, че потъвам в нещо меко, а на сърцето ми стана топло и приятно. Наоколо беше тихо и спокойно. Аз се люлеех на люлка, сплетена от пухкави бели снежинки и разноцветни светлини. Люлеех се, съзерцавах звездите и мечтаех!...

И в тая тишина един тайнствен в странен глас сякаш от вдън междупланетните пространства, ме стресна и аз се заслушах:

– Е-Ка-Зе-еее... Е-Ка-Зе-еее...! – се носеше ехото на тайнствения глас, като се блъскаше от планета на планета. Поoзърнах се и като не видях никого, затреперах от страх. Koй беше този, който смущаване моя покой!? Бог или Сатана? Великан или свръхвселенска сила?...

Не изтраях. Събрах кураж и със сетни сили реших да откликна на ехото:

– Аз съм от ЕКЗ! Кажете какво Ви интересува!

Гласът заглъхна и някаква невидима сила отново ме понесе нагоре. Заплетох се в люлка от снежинки и светлини.

– Фииу-ууу! Хъ-ъъъ!... – фиукаше покрай мен силен вятър, а насреща ми – една Голяма уста, едно набръчкано чело, гъсти свъсени вежди и зачервени бузи. Бях се заплел не в някаква люлка, а в дълга бяла брада, която допираше Земята и краят ѝ сочеше портала на завода.

– Теб ли те изпратиха тук? – попита строго и тържествено старецът, в чиято бяла брада, сврян като бълха, треперех от страх. – Давай отчет за всичко извършено в завода през годината!...

Глътнах си езика. Ами сега какво да отговоря! Опитах се да зaпочна най-напред с хубавите неща, но Дядо Мраз ме прекъсна точно в момента, когато му разказвах за новогодишната украса и се готвех да се похваля с новопосадените дръвчета и рози пред фасадата на битовата сграда.

– Всичко това ми е известно! – въздъхна с мъка старецът, – Разкажи сега за трудностите в производството, за нередностите и виновниците!

– Ннн-няма труддд-дности в производството. Всичко е в ррр-ред. Ннн-няма и виновни! – запелтечих от смут и с това ядосах още повече стареца.

– Как смееш да ме лъжеш! – избухна той. – Тръгвай надолу! Там самичък ще ти посоча нередностите, пък ти през новата година ги оправяй! – и като ме духна със всичка сила, аз полетях шеметно надолу, сякаш брадата му бе ледена пързалка, по която нямаше спиране. Ако не беше тая дебела желязна бариера на Портала, с каквато скорост летях, щях да обърна завода нагоре с основите. Но... изкривих с главата си само бариерата и ожулих леко вирнатия си нас. Чак сега забелязах, че Дядо Мраз стои до мен, извисил ръст до облаците.

– Моля, покажете си пропуските! –- настоятелно и учтиво ни подканиха портиерите.

– Не ме ли познавате? –- възразих по навик.

– Теб, да! Но другарят... с брадата... ?

– Toй е от висшестоящите организации.

Бариерата се вдигна и ние влязохме. Зад нас се чуваше:

– Тц-тц-тц...! Минахме и този път без бой!...

От носа ми потече кръв, а и Дядо Мраз се разкиха.

– Повредила се е хидравличната ми уредба!

– И твоята хидравлична е май като на нашите електрокари! – пошегувах се на свой ред.

– Не се шегувай, момче! Точно така е!... Но я да вървим при д-р Лазаров, че кръвта ти изтече от носа!

Застанах пред гишето на картотеката.

– Моля, другарко, дайте ми картона по спешност!

– Ще чакаш!

Чакахме, чакахме близо два часа. Изглежда някой е пошушнал на другарката, че Дядо Мраз е с мен и тя тутакси ми подаде вежливо картона, но кръвта ми беше вече спряла.

– Тръгвай сега да ти покажа нередностите, та втори път да не ме лъжеш!

И Дядо Мраз ме поведе по стълбите към технологичния отдел. Спря пред вратата на машинописките , почука, но като не получи отговор, натисна бравата и пред очите ни се изпречи една завеса от обикновен червен плат. Зад завесата не се чуваше никакъв шум. Тогава той се обърна към мен:

– Можеш ли ми каза какво е това? Театрална сцена, или стая за машинописки?

Мълчах като бездейна пишеща машина.

– Да продължим пътя си! – наруши мълчанието Дядо Мраз.

Озовахме се в техническия архив. На бюрото стоеше грамадна папка с постоянни заповеди за изменения.

– Виждаш ли? Тук са 600 броя постоянни заповеди за една година, а временните са още три пъти по толкова! Какво ще кажеш по този въпрос?

Мълчах като неизползуван отпадък от ламарина.

И като запрелистя папката, спря поглед на заповед № 172. Зачете гласно:

– Болт М 16 х 40 от Мачта неподвижна, да стане болт М 16 х 35.

След това прелисти заповед № 417, която гласеше: Болт М 16 х 35 от Мачта неподвижна, да стане: болт М 16 х 40!

– Е, кажи ми, момче, каква е тая игра Иди ми, дойди ми със заповеди? Кой ще плаща доставените и залежали по първата заповед 5000 броя болтове?

Мълчах като бездействуващ автомат от автоматния участък.

– Ето заповед № 202, която гласи: "Целият комплект Лента стягаща от УХ, да отпадне!", а заповед № 848 гласи: "Целият комплект Лента стягаща от УХ, да възкръсне!" И caмo това ли? Ами ти знаеш ли, че почти на всичките заповеди в графата "Причини за изменението" се пише: Конструктивно подобрение, вместо Конструктивна грешка?

Мълчах като повреден калорифер.

– Ами ти знаеш ли, че снабдяването дава предложение на струг да се обработва буквално тел за винтчета М 8 с дължина 30 мм? Ами ти знаеш ли, че почти целият материал на електрокар "416" не съвпада с норматива даден от НИПКИЕМД? Ами ти знаеш ли, че...

Мълчах като оръдие за салют пред дванадесетия час. Идваше ми да се гръмна от срам и мъка. И... изведнъж изгърмях като топ и се събудих. Часът беше точно 12. С моето изгърмяване дадох тон и на топовните салюти, които ме избавиха от неудобното положение пред Дядо Mpaз. Станах от леглото си като възкръснал от друг свят, като новороден, като преминал през мъченията на ада. А не заслужавах такава участ.

София

1.І.1965 год.