Русия
Какво си ти за мен сега, Русия,
какво си ти сега за мен?
Една притихнала за миг стихия
над този свят обезверен.
Страна, родила Пушкин и Нечаев,
Есенин, Гогол, Фет, Толстой ...
У гения вградила дух сияен
и не познала думата покой.
Вулкан си ти всегда от грижи топли
за целия човешки род.
Утеха си в съдбовните ни вопли,
в неволите − надежден брод.
Закрилнице могъща и пресвята,
вдъхни ни вяра в тоя век −
да се почувства всеки на земята
щастлив и горд, че е ЧОВЕК!
