четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Наследството на една литературна страст

Вестник Сега, Брой 5406 (232) 09 Октомври 2015


Нерви и утехи

Наследството на една литературна страст


От поета Спас Антонов имам получени две-три писъмца, все по повод някогашни приеми в съюза на писателите. Търся ги сега, но както си му е редът, затрили са се някъде из къщи. Ще се покажат някой ден, когато няма вече да ми трябват. Спомням си, че бяха сдържани, с достойнство написани редове: старият поет търсеше подкрепа да получи справедливост при избора на нови членове. Не направих опит да помогна: при обтягащите ми се отношения с Ангел Кънчев 5 намесата ми само щеше да навреди. Минало е и без мен - не съм дори разбрал кога са го приели в съюза. Пропуснал съм и известието за смъртта му през 2009 г. Както се разбира, разминали сме се генерално в този свят.

Тези дни поетесата В. Хр. ми подари неговото изумително творение Картотека на съвременната българска поезия. Самото заглавие е придружено с пояснение, че книгата съдържа кратка информация за 10 000 български поети. Издадена е през 2006 г. Когато става дума за поезия, самата дума картотека е твърде стъписваща - да се опишат и подредят 10 000 творчески присъствия е задача, която може да надхвърли амбициите на който и да е отделен човек. Самото хрумване е странно и необяснимо, твърде неясно е за какво може да послужи подобно изследване. Но книгата е създадена, издадена е и побира имена и данни, някои от които, извън нея, отдавна да са потънали в гънките на времето.

Авторът споделя за импулса си да събира, да подрежда и най-вече да съхранява данни за поетите от своето време, за предходниците, разказва за своите източници, затова как прибира и запазва дори нищожното парче вестник, ако на него има отпечатано стихотворение. Събирачеството му в един момент се уталожва, канализира се и се осмисля, става стройно и добива своя единствен по рода си характер, чрез който той изгражда екзотичното си дело. Вътре в книгата на Спас Антонов читателят ще намери неочаквани, озадачаващи хрумвания, съпоставяния и противопоставяния, извличане на съвпадения и зависимости, на очаквани и и неочаквани взаимовръзки в пластовете на българската поезия.

Но книгата всъщност не е самата Картотека.

Тя само представя, дори по-скоро резюмира съдържанието на рафтовете и пликовете, където е побран внушителният обем на това събираческо дело. Там, обяснява писателят, могат да се видят не само стихове, често и непубликувани, но също портрети, преводи на чужди езици, рецензии и отзиви за издадени стихосбирки, изрезки с нотирани текстове за песни, интервюта и изявления на авторите. Има съобщения за срещи и литературни четения, за награди от конкурси, поздравления за кръгли годишнини, дружески шаржове и екслибриси, съобщения за публикации в чужбина, за участие в международни срещи и конгреси. С една дума - пише Спас Антонов, - в плика се съдържа всичко, което се отнася до живота и творчеството на даден поет. Броя на изрезките самият той определя на над три милиона. За вас не знам, но аз трудно си представям всичко това събрано в една частна сбирка, натрупано с усърдието на един само човек.

Самата книга, освен че е любопитна, а за мене и респектираща, може и малко да ни позабавлява. Извън огромния списък на поети от всички поколения в нея са подредени и други още списъци от имена, които по различен признак се свързват или просто си приличат. Хрумванията са изобретателни и понякога озадачаващи, но така или иначе резултатите са пред нас. Има списък на поетите с еднакви собствено и фамилно име, на поети просто с дублиращи се имена, поети с реципрочни имена и с имена, способни да объркат от читателя, на поети, които впоследствие са променили името си или на поети чиито имена са с особено звучене (Прангов, Солникова, Остър, Айляков, Лисицов, Колчан, Седянкова, Блъснишки и пр.). Можете да се поровите в списък на поети със страшни имена (Разбойникова, Биячева, Секиров, Боздуганов, Касапски и пр.). Имената на 183-ма поети се различават само по една буква и Антонов и тук съставя списък, който да предотвратява грешки и заблуждения. Има списък на незрящи поети, на поети художници, както и на поети енигматици, т.е. такива, които са съставители на кръстословици, плетеници, забавни игри и пр.. Има списъци на българските поети и поетеси по зодии. Най-малко (147) сме Стрелците. Има и хороскопи по европейския и по японския зодиак, има вечен календар и т.н.

Черешката на списъците е последният: за роднинството между писателите. В него са разкрити и изброени съпружеските, бащинските и пр. връзки между български литератори, които в една изпълнена с псевдоними професия невинаги се проследяват. Независимо от ползата или напротив на такъв списък, той със сигурност е онзи, който ще бъде прочетен от край до край.

Тази книга - пише Спас Антонов - не представлява антология, където фактите се подбират. Нейната цел е да се види колко хора опитват перото си в това деликатно изкуство - поезията. Както във всяка библиотека... редом до книгите на най-талантливите писатели стоят книгите на по-малко талантливи творци, така и в тази книга до имената на класиците стоят имената на по-малко известни автори... В заключение мога с гордост да заявя, че ако я нямаше тази картотека и тази книга, откъде ще се види следата, която са оставили редица талантливи поети, неспоменати в никакви енциклопедии и справочници... и още много творци, потъващи в реката на забравата...

Но защо ви разказвам това?

Поглед върху творчеството на Спас Антонов показва, че писателят има наситен литературен път. Издал е повече от двайсет книги и не е пренебрегван от вниманието на критиката. Дори самата Картотека е подробно отразена от нея още приживе на автора. Както и да гледаме на написаното от него, писателското му его е било прилично задоволено.

Извън това животът му е пълен с трудови и лични събития: разнообразни професии, квалификации, образования и успехи. Дори злополуките и инцидентите в този живот, които сам изброява, са предостатъчни, за да запълнят едно човешко съзнание. Не е бил скучен този жизнен път и не е била тази Картотека някакъв изход от еднообразието или убиване на времето. По-скоро това е един осъзнат подтик, прегърнат и превърнат в житейско дело. Или по-скоро - една властна, доживотна литературна страст.

Откликването и подчиняването на всяка подхвърлена от съдбата идея оставят на бъдещето достатъчен, макар нерядко озадачаващ резултат. То, бъдещето, обикновено намира с какво и кога да отключи такова наследство. А за човека - какво? Ако човекът има нужда от някакво начало, той не се пита, а го следва...

Калин Донков


"Откликването и подчиняването на всяка подхвърлена от съдбата идея оставят на бъдещето достатъчен, макар нерядко озадачаващ резултат. То, бъдещето, обикновено намира с какво и кога да отключи такова наследство. А за човека - какво? Ако човекът има нужда от някакво начало, той не се пита, а го следва..."

 

 
Публикуване на коментар