сряда, 2 април 2014 г.

Гатанки и смешки

Гатанки

Сивият храбрец

"Чик-чирик, чик-чирик!" –
литне и поспре за миг.
Дрешчица една си има
и за лято, и за зима.
– Кой си ти? Отде дойде,
перушан такъв – храбрец?
– Чик-чирик! Познай ме, де! –
чикна сивият ...

Дребна, но работна

Бърза по невидими пътечки,
мъкне сламчици, треви и клечки,
че задружно, ей там върху слога
ще изграждат жилище край глога.
– Я поспри за малко, почини си!
Що за буболечка дребна ти си?
А пък тя взе туй за подигравка.
Спря до малка полска незабравка
и отвърна: – Дребна съм,
но съм работна ...

Дългоушко

И през зима, и през лято
бяга босо през полята.
Бяга през гори хайдушки –
гонят го ловци със пушки.
– Бягай, дългоушко, скрий се!
Що за животинче ти си?
А пък то ми рече: – Знай, че
казват ми страхливо ...

Аз на птиците
съм цар

– Аз съм птица с яка човка,
с яки нокти и крила.
Върху свойта жертва ловко
спускам се като стрела.
Рея се над върховете,
над отвесните скали.
Боря се със ветровете
и с виелиците зли.
Няма тук сред планините
кой да ми е господар.
Аз летя във висините,
аз на птиците съм цар! ...
В миг отвърнах на хвалбите:
– Щом живееш сред скалите,
щом си волен, силен, смел –
ясно е, че си ...

Вместо нея,
бягах аз

"Зън, зън, зън! ..." –
зънка тя сред двора вън.
С тялото си и с крилата
тя прилича на пчелата.
Кацва по цветя и клони,
ала никой не я гони –
мигар някому е мило
нейното отровно жило?
А пък онзи ден, когато
гол излязох от реката,
зърнах я и рекох с крак
да я стъпча на тревата.
Но не случих. И в гнева тя
ме подгони като враг,
та с настръхнала коса
бягах аз от таз ...

Победеният

Люто разгневени,
строги,
два юнака витороги
бой завързаха ...
И ето,
биха се така,
догдето
падна с рог разкървавен
победеният ...

Хитруша

Тя слезе от гората рано, рано.
Премина бързо голите баири
и тръгна през полето изорано
край селото храна да дири.
И както беше страшно гладна,
тя птицефермата нападна.
Петлите и кокошките стъписа.
Замъкна ги от тук по пладне,
че в селото пазачът се залиса ...
Ех, тая хитра кума ...

Горделивец
див, наперен

Сутрин кукурига лудо
и от сън дълбок ни буди.
После все наперен, горд,
крачи – важен като лорд.
Ала баба днес изнесе
вън кълчищните повесма
и под сянката дойде
с хурката да ги преде.
Там във поза чудновата
горделивеца видях
и превивах се от смях,
като гледах как с крилата
пърха и повесма влачи ...
Ха кажете, как да крачи,
щом в кълчища се заплел
този горд, но див ...

Горски бързоног
красавец

Като конче бързо бяга –
конче горско, конче диво ...
Само че рога си има –
разклонени и красиви.
Дядо Мраз пък всяка зима
в своята шейна го впряга.
И през слънчевото лято
пак го срещаме в гората:
ту край бистрия поток,
ту сред тихата полянка –
кротко си пасе на сянка.
Рядка, но приятна среща!
Ала кой не се досеща,
че чудакът бързоног
посред губера зелен,
не е конче, а ...

Зимен сън

Пухкав сняг вали навън –
цялата гора затрупа,
а пък тя спи зимен сън
в старата хралупа,
че си няма топла печка
тая рунтава и страшна ...

Умна и послушна

"Мяу, мяу! ..." – Щом си гладна,
бягай през вратата задна!
Погвай в тъмното мазенце
пакостливото мишленце!
После пак ела и мъркай
край котлето с топло мляко.
Само в млякото не бъркай,
че ще се опариш яко!
Но защо съвет ти давам?
Мигар аз не те познавам?
Ти си много, много кротка,
умна и послушна ...

С кожух бодлив

Хей, – сред горската полянка –
скрит, защо ли се таиш?
Тук навярно, пепелянка
или мишка ти следиш?
Лято слънчево нали е,
а защо си във кожух?
И защо ли той с бодли е
вместо с вълна или с пух? ...
Но ... от мен ли се изплаши,
та цял на кълбо се сви?
Ах, не бой се – няма страшно!
Тръгвай и върви, върви!
Тръгвай смело, юначага,
враг с бодлите да бодеш!
Името си не излагай,
ти безстрашен ...

Циганка лакома

Хей, овощари,
пролет вън чака ни!
Циганка лакома,
тънка, космата –
с пъстри шалвари,
крий се в асмата.
В плодни градини
дом си изгражда.
Там, дето мине,
всичко изяжда,
всичко помита ...
– Що за човече? –
взех, та попитах
баба Асеница.
А пък тя рече:
– Туй е ...

В лозето
непрекопано

Кой ли майстор тъй чевръсто
е оплел тук мрежа гъста
посред лозето в листака?
После скрил се, взел да чака
да се хване я мушица,
я калинка, я пчелица ...
Ала днес дойдоха рано
в лозето добри стопани
да го чистят, да копаят
и откриха, че е ...

Стой, почакай! ...

Тук сред полските цветя
долетя и кацна тя.
Исках да погаля жива
тая шаренушка дива,
та извиках отдалече:
– Стой, почакай! Идвам вече,
радост наша – на децата.
Много, многоти се моля
да погаля с пръст крилцата,
после хвъркай пак на воля!
Ала тя не ме дочака –
литна някъде нататък ...
Ах ти, непослушна, луда
пъстрокрила ...

Яйчицата
как не смачка

На тавана
отзарана,
в кошница със суха слама,
яйчица постави мама.
Върху тях пък дъртошина
легна с топла перушина,
пиленца тя не измъти –
нежни, пухкави и жълти.
Но треперех цял от страх
щом тя легна върху тях –
яйчицата как не смачка
тая тежка, дърта ...

Кой пострада

Нещо дребничко, крилато,
тънко,
слабо,
дългокрако,
върху бузата ми кацна
и забоде там иглица.
– Чакай, – рекох –
да те мацна! ...
И замахнах със плесница
колкото си имах сила.
Но останах изненадан –
нещото се бе спасило.
Само, дето аз пострадах –
плеснах си жесток шамар
заради един ...

С чичо Тиме

Край Студен вир в Гойнодоле
спряхме двама с чичо Тиме,
та с ръце – до лакти голи,
нещичко да уловиме.
Боси – с крачоли завити,
бъркахме ний упорито
в подмоли и коренища,
ала не открихме нищо ...
Идваше ни с чичо Тиме
тоя вир да пресушиме.
Да, но ... кой да го изгриба?
Па си тръгнахме без ...

Вихър

Взе да ми се хвали дядо:
– Дядово юначе младо,
като теб когато бях,
вихър яхвах и летях.
Мълнии бяха му копита,
а светкавица – юзда.
И летях, па се не питах
вихъра как обуздах –
вихъра със облак-грива,
дето слънцето закрива ...
Слушах, слушах и се чудех
как е тъй препускал лудо
вихър дядо ми Антон?! ...
Но разбрах, че яхал ...

Край овчарските
кошари

В зимна нощ сребристобяла
снежна буря побесняла,
кръвожаден звяр завари
край овчарските кошари.
Този едър звяр юначен
търсеше най-лесен начин
да се вмъкне при овцете.
Но го погнаха зли псета –
над юнаците – юнаци,
та към старите букаци,
без за миг да се опълчи,
сви опашка кумчо ...

Облак тъмен

Вятър ли през три чукара
облак тъмен тук докара –
облак тъмен, буреносен?
Ако някой го докосне,
той през четири ръкава
бял дъжд сипе – не престава.
И без гръм, без страшни мълнии,
пет ведра, пет кофи пълни.
Брей, че облак – пълни всичко!
Но ми рече чичо Дичко
от стопанската управа:
– Ами, облак! Туй е ...

Нощна спявка

В късна вечер, сред върбите
край притихналата бара,
драла гърло гласовито
някаква певица стара.
Пийнал доста,
от Златуша
сам се връщал моят дядо.
Спрял за малко да послуша,
па решил да се обади:
– Кой в среднощ е тук на спявка,
птица дяволска, човек ли? ...
А пък ехото провлекло:
"Дядо, дядо ... Тука мявка
само гладна ...

Работлива и
добричка

Щом се съмне, тя излита
към цветята и тревите,
към овощните градини,
към поляни с детелини ...
С дъхав аромат се връща
в свойта малка, чудна къща.
От нектара и прашеца
готви там за нас медеца.
Но помни, детенце мило:
пипнеш ли я – пипаш жило!
А пък инак е добричка
тази пъргава ...

Опако влакче

Не дочух да пуфка и да трака,
а пък ей го – на оная спирка,
край гората влакче чудно чака
и надува мощната си свирка.
Най-напред му метнаха товара,
а пък сетне вече – с пълна пара,
край Брегаре чичко го подкара.
Но след тая работа усърдна
прояви си влакчето ината –
в миг на моста – точно по средата
заковано, спря се и не мръдна.
Ех ти, влакче с много лоши нрави,
кой ще вдигне чук да те поправи? ...
Ала казват всички от Брегаре:
– Не е влакче туй, а е ...

Как не знае ...

Днес учителят попита
първокласничката Гита:
– Я, кажи ми ти, кое е
туй животно, дето пее
в хора разногласен речен,
дето скача надалече,
дето плува в коренища –
кривокрако, с две очища,
дето е зелено-сиво
и от теб е по-страхливо? ...
Ала не отгатна Гита.
Седна си като пребита.
Тая ученичка слаба,
как не знае що е ...

Шарено въженце

Шарено въженце бяга:
ту се свива, ту – разтяга,
ту в тревата лъкатуши,
ту в шубраците се муши ...
Случиш ли го разгневено,
със езиче раздвоено,
то започва като гъска
да се спуска и да съска ...
Е, разбра ли ти, детенце,
че туй шарено въженце
посред горската полянка,
се нарича ...

Не отгатнах

Тънко, дълго, очилато
ни poгaто,
ни крилато –
тялото си в кръг навива
и глaвaтa си надига.
А езикът му – игла е.
Свирят ли му – то играе,
разгневят ли гo – лудува.
Врат, като балон издува.
Да гo пипнеш? О, не бива!
Кой гo пипне – в миг загива! ...
Ала не oтгaтнаx що е,
та попитах леля Добра,
а тя рече:
– Туй е ...

Планина се движи

Носи се навред мълва,
че в пустинята се движи
планина с два остри върха,
с дълга шия и глава.
Между двaтa върха – хижа
за туристите-араби.
Но ме викна настрана
и ми рече тихо баба:
– Чуй, не е то планина
като Витоша и Рила,
а е гърбава ...

В зоопарка

С буйна грива той се слави,
с нокти и със зъби здрави,
с пъргав, смел и силен скок ...
Ой, какъв е горд и cтpoг!
Гледа ме от свойта клетка
през желязната решетка,
а твърдят, че този звяр
на животните бил цар!
Но реши ли да избяга –
ще се спусна аз веднага
и със примката от връв
в миг ще хвана този ...

Изгубеното фарче

Тук край пътя гo намерих.
Взех гo лекичко в ръцете,
па се чудих и се зверих:
фарче ли е, щом то свети? ...
Вярвам, всеки ще се сети,
че щом фарчето си свети
посред полската тъмница
и в тревата то се мушка,
без да има копче, жица,
стъкълце и малка крушка,
болтче някакво и втулка –
не е фарче, а ...

Пет катъра и юнакът

Тъй, за нищо: "дъра-бъра ..."
сритали се пет катъра.
Спуснал се юнак наперен
със скафандър жълточерен.
Взел да бръмка, взел да зънка,
па извaдил сабя тънка,
та катър един промушил.
Той се свлякъл и се сгушил,
после ритнал, с ноздри пръхнал
и от болките ... издъхнал!
Тъй кавгата: "дъра-бъра ..."
стихнала покрай яхъра.
А юнакът, който свършил
тая работа, бил ...

Ще намериш ли
подслон

Ако те нападне враг –
ще го стъпчеш с тежък крак,
а пък с двата предни зъба
ще събориш май два дъба!
Ако случиш покрай вас
задушлив, отровен газ –
туй не бива да те стряска
и без друго, дишаш с маска.
Ала, ако изведнъж
рукне силен, страшен дъжд,
где за теб такъв подслон,
о, грамаден, тежък ...

Закъснялата птица

В прави, стегнати редици
все на юг отлитат птици.
Към небето поглед вперил,
нашият учитeл Джеров
зърна птица закъсняла и попита:
– Ученици,
как се казва тая птица?
Шеговит, но безупречен,
весело Драгойчо рече:
– Бас държа, другарю Джеров,
ако туй пък не е ...

Весело животно

Спряхме с Руменчо и Дарка
пред животно в зоопарка.
Вирва то опашка къса,
маха две ръце големи.
Ту се смее, ту се въси,
ту сe чеша по корема.
Закачиш ли го обаче –
разни номера умее,
я детенце да разплаче,
я старица да разсмее.
Някой шоколад подаде
през пробитата ограда.
Виж, ръката му целуна
тая весела ...

Нахалница

Ти летиш над помийните ями,
сред боклуците мръсни пълзиш,
после идваш кoгaтo аз ям и
край нослeто ми злобно кръжиш.
По продуктите кацаш, по хляба,
по буркана с медеца, по гюма ...
Ние те пъдиме двамата с баба,
ала ти не разбираш от дума.
Щом си толкова чак упорита,
та полазваш по всяка троха –
ей сегичка ще бъдеш пребита,
ти, нахална и мръсна ...

Где се скри

Щом ме щипне – аз се будя.
Скачам в миг и до зори
все я тъpcя и се чудя:
"Где се мушна, где се скри?"
Затова пък отзарана,
щом й тайните разбрах –
взех дюшека и юpгана,
та от тупане ги "сдрах".
И сeгa във мойта стая
няма помен от праха,
че сред прах живее тая
мъничка и зла ...

С гръм подплашен

Той е черна вредна птица.
Грачи над къщя и жици,
над нивята изорани
от грижовните стопани.
Грачи в туй мъгливо време
и кълвe посято семе.
А ловецът – метнал пушка,
през нивята се клатушка.
Пил ракия – десет чаши,
та гo само с гpъм подплаши ...
Ей го – пак кpилата поще,
пак спокоен е, че още
от сачма не е опарван
този рошав, черен ...

Ще пълзи ли ...

Във гopaтa гo намерих:
върху пън се покатерил,
с къщичката на гърба си
всъщност – беше у дома си.
Взех гo бързо и затичах
към бъбривата рекичка,
за да видя ще пълзи ли
по брега със пълни сили.
Ала още щом гo турнах –
с къщичката се катурна,
та в реката, без да охне,
се удави този ...

Цигуларче натъжено

"Църа-църа! ..." – с лък опънат
свири сред полето то.
Но защо в тъгa потъна
и защо не спи, защо?
Ах, сестричката му в мрака
нейде лута се сама ...
Докога ли ще я чака
да се върне у дома?
"Църа-цър ..."
Но лък остави,
в миг въздъхне и рече:
– Где ли, где се още бави? ...
Па заплаче туй ...

Момиче сред морето

Тъй, както плувах сам в морето,
видях момиченце, което
главата под чадър бе скрило –
не виждах ни лице, ни шия.
Па викнах силно, да надвия
шума на морските талази:
– Здравей, момиче нежно, мило
с чадър – от слънце да те пази,
с ръчички и краченца тънки
и с бяла найлонова блуза! ...
А то ме парна и измънка:
Не съм момиче, а ...

Хищница опасна

Тя е хищна и опасна.
Никак не е тревопасна.
Грабне ли те – за закуска
с кокалите ще те схруска.
Не признава залъгалка.
Не живее тя в балкана,
нито край реката малка,
нито долу – край бостана,
нито – в клетка
със решетка
и с желязо обкована,
нито – в пещера от камък,
нито – в замък,
нито – в кула,
а живее в океана
и нарича се ...

Смешки

Излъгала го

Рано сутринта, майката буди Петърчо:
– Хайде, ставай! Днес е рожденият ти ден. Навърши точно седем годинки.
А на Петърчо страшно му се спи и се чуди кaк да отложи ставането. Но в миг се досеща за нещо и промърморва:
– Още не съм ги навършил.
– Как не си? Навършил си ги точно!
– Така ли? Значи ти си ме лъгала, като кaзваше, че си ме родила на този ден в единайсет и половина вечерта!

Въображение

По телевизията демонстрират нов уред за рязане на лук. Петърчо се обръща към майка си:
– Моля ти се, майко, спри телевизора, че много ми люти на очите!

Побързал да отговори

Родителите на Петърчо обещали да му купуват всеки ден шоколад, освен в дните, в които не се съдържа буквата "р". В един понеделник, бащата се върнал от работа и попитал:
– Жена, днес кой ден е?
– Поррределник! – побързал да отговори Петърчо.

Познал

В стаята се носи мелодия на естрадна песен.
– Петърчо, можеш ли да познаеш кой пее? – пита сестра му.
– Радиото! – отговаря той.

Малко география

Петърчо, който живее в западния квартал на София, е на гости в квартал "Изток" и бърза да се похвали:
– Лельо, от утре ще бъда по-близо до теб и всеки ден ще идвам на гости.
– Много се радвам, Петърчо! Но защо ще бъдеш по-близо?
– Защото отиваме на море. А нали татко казва,че морето е на изток!

Основателна тревога

Петърчо е обгорял силно на плажа. Мажат го с кисело мляко, а той въздиша:
– Ех, край на къпането!
– Защо, Петърчо?
– Няма да има вече къде да се къпя.
– Няма ли? Я виж – пред нас е цялото море ...
– Да, но ако влезна така, както съм намазан, дали няма да се подкваси морето!?

"Дъвка"

– Дядо, от всичките дъвки на света, коя е най-дългoтрайна?
– Аз! – отговаря дядото.
– Но ти не си дъвка, а човек!
– Да, Петърчо. И баба ти също казва, че съм човек, а цял живот ме "дъвче" и още не може да ме "свърши"!

Най-безстрашното

– Яж, Петърчо, да станеш юнак и безстрашен, като ...
– Като зайчето, мамо!
– Ха, та зайчето е най-страхливо!
– Амии, то нощува самичко в гората, а мен ме е страх да спя самичък в стаята!

Защитил марката на колата

– Купихме си лека кола! – похвалил се Петърчо пред своите приятели.
– Каква марка е? – попитали го те.
– "Ихтиозавър"
– О, казват, че тези коли много се обръщали.
– Нищо подобно! – възпротивил се Петърчо.
– Ето вече два дни откакто сме я купили, а до сега нито един път не се е обърнала!

Разстояния

– Татко казва, че телевизорът трябва да се гледа отдалече.
– И моят татко казва същото.
– Сега аз го гледам от шест метра разстояние. А ти?
– От много по-далече ...
– От колко?
– От нас до сервиза за телевизори!

За какво служела

– Татко, знаеш ли за какво служи брадата на попа?
– Не, Петьрчо, кажи ми, ако знаеш!
– Да се хване за нея зъболекарят, кoгaтo му вади зъб! – пояснил Петърчо.

Оправдал мързела си

– Петърчо, дръпни завесата на прозореца!
– Не мога, мамо! Жал ми е ...
– За какво ти е жал?
– За изморената муха, която е кацнала там да си почине.

Ах, този шум ...

Една сутрин, като закъснял в училище, Петърчо започнал да се оправдава:
– Успах се, че цяла нощ не можах да мигна от този шум ...
– Да не би да живееш на шумна улица? – попитала учителката.
– А не, майка ми има шум на сърцето!

Пред един некролог

Мъж и жена спират пред един некролог.
– Жалко! Умрял толкова млад! ... въздъхва жената.
– Интересно, от какво ли е умрял? – добавя мъжът.
– Не виждате ли, че най-отдолу пише: "От приятелите му"! – пояснява синът им Петърчо.

Кой бил виновният

– Мамо, защо татко се върна снощи пиян, та и двамата ядохме бой?
– Защото вчера е бил с приятелите си във винзавода.
– Ех майко, сега чак разбирам, че "винзавод" значело ВИНовен завод.

В час по граматика

– Петърчо, кажи ми какво знаеш за глагола?
– Глаголите биват от мъжки и женски род. ...
– Няма такова нещо! – прекъсва го учителката.
– Има, другарко, има! Например глаголът "пуша" е от женски род, защото мама пуши, а глаголът "пера" – от мъжки род, защото татко пере.

Съгласната

– Ученици, възнамерявам да пpeговорим наученото до днес за азбуката. Кой от вас желае да получи шестица?
Всички вдигат ръка.
– Хайде, Петърчо, кажи ми една съгласна!
– Мариана! – отговаря Петърчо.
– Да, другарко! Съгласна съм да получа шестица! – обажда се от съседния чин Мариана.

Надминал габровчето

Едно габровско дете яде орехи и хвърля черупките по улицата. След него върви Петърчо, събира ги и пълни джобовете си.
– За какво ти са? – обръща се габровчето.
– И те представляват дърва за огрев! – отговаря Петърчо.

Похвалили се

– Вчера татко ми купи на старо "Чичо Томовата колиба".
– Ха, колиба! И тя стара ... А моят татко ми купи нов тристаен апартамент!

Намерил отговор

– Петърчо, нищо не похващаш в къщи, не привикваш на труд, а си здрав и силен като бивол! – упреквала го майка му.
– Ех, мамо, много обичам да ми казват бивол.
– Бивол ли! Защо?
– Защото биволите най-много са привикнали на труд! – отговорил Петърчо.

Защо закъснявал

– Интересно, и баща ми е директор на завод, пък закъснява за работа, а директорът на училището никога не закъснява.
– Така е, защото той живее близо – на самия гръб нa училището.
– А баща ти?
– О, вярно бе, сега разбирам защо закъснява баща ми. Та той живее на гърба на ... целия заводски колектив!

Скъпа библиотека

– Имате ли си лека кола?
– Не, но библиотеката ни струва колкото една лека колa.
– Блазе ти! Доста книги си прочел?
– А не, тя е съвсем празна, но цялата е направена от орех и с много скъпa дърворезба!

Тънък намек

Пред магазина за обувки, една отмъстителна и зла съседка срещнала Петърчо и решила да го заговори:
– Блазе ти, какви хубави обувки си купил! Аз пък отивам в месарницата за мозък ...
Петърчо се усмихнал и отвърнал с ирония:
– Е да, всеки си купува това, от което има най-голяма нужда!

По габровски

– Ученици, утре е осми март. Готови ли сте с празничните букети за своите майки? – пита учителката.
– О-хоо, моят букет е готов още от миналата година! – възкликва Петърчо.
– Как? И до сега не е увяхнал?
– Разбира се, не! Никъде до сега не съм видял увяхнал ... изкуствен букет!

Ударил ...

– Я ми кажи, Петърчо, баща ти като беше на лов вчера, удари ли нещичко или не?
– Да, удари ... на камък! – отговорил Петърчо.

Честна пионерска

Петърчо се прибира от училище с пyкната глава, целият облян в кръв. Посреща го майка му:
– Оле-ее, Петърчо! ... Кой ти счупи главата?
– Няма да ти кажа, мамо!
– Защо бре, чедо? Защо да не кажеш на мама? ...
– Защото това е ... доносничество!

Сигурно обещание

Поради невнимание при игра, Петърчо наранява очите си. След лечението, от болницата му издават медицинска бележка. На тръгване за училище, бaщa му казва:
– Петърчо, дай тази бележка на учителката си, да ти извини отсъствията! Пази я само да не я изгубиш!
– Добре, татко. Ще я пазя, като очите си! –отговаря Петърчо.

В час по икономическа география

– Ученици, кой ще ми каже за какво служи земното масло?
– За смазване на земната ос, другарко! – отговаря Петърчо.

След бригадата

Един стар учител срещнал на улицата група пионери и между другото ги попитал откъде и как са прекарали вчерашния ден.
– Бяхме на бригада в овощната градина – пояснили те.
– А как прекарахте там? – отново попитал учителят.
– Лошо! Нямаше превоз, стълби и амбалаж. Валеше дъжд, та затъвахме в калта ...
– И все пак, какво брахте в овощната градина? – обърнал се учителят към Петърчо.
– Брахме ... много ядове! – отговорил той.

Нямал време

Веднъж Петърчо се оплакал на другарчетата си в клaca:
– Хей, от учене не ми остава време да се усмихна ...
– И все пак се усмихваш! – рекли да се пошегyвaт с него.
– Да, но само когато някой не си знае урока и говори смешни неща пред черната дъска! – отговорил Петърчо.

Надлъгване

Гунчо, който смятал себе си за голям хитрец, срещнал Петърчо и го подкачил:
– Хей, дяволе, помниш ли миналата зима като газехме снега, как ей там на върха на онова дърво, трепереха от студ три кривогледи мухи и от yстатa им излизаше пара? ...
– Да, Гуньо, но ти не забеляза тогава как парата замръзваше и от устата на мухите провисваха ледени висулки! – добавил Петърчо.

След 250 години

В деня преди едно слънчево затъмнение, учителят се обърнал към група ученици, които опушвали парчета стъкло за наблюдение на затъмнението:
– Ученици, искам да ви съобщя, чe след 250 години, отново ще има пълно слънчево затъмнение в нашия град.
– Аз предлагам да запазим опушените стъкла, за да не си играем пак да ги опушваме тогава! – отговорил Петърчо.

Кога умрелият се смее

В едно междучасие, учениците се трупнали около Петърчо да слушат хитрините му. Някой го попитал:
– Щом си толкова хитър, можеш ли да кажеш кога умрелият се смее?
– О, това е толкова лесен въпрос! Ще отговоря веднага. Умрелият се смее понякога от снимката на некролога.

Катастрофа

На площада отново се срещат Петърчо и Гунчо.
– Да знаеш, Гуньо, каква катастрофа видях преди малко... Ама жалка катастрофа ти казвам! ...
– Жалка ли?
– Да! Блъснали се "Волга" и "Трабант".
– Е, и ...?
– И така се "смлели", че от "Трабанта" все пак имаше купчина парчета, а от "Волгата" ... нито следа!

Писмо

Решил Петърчо да напише писмо на едно свое приятелче от друг град. Дълго време се чудил как да започне, докато най-после му хрумнала първата мисъл:
"Митко, пиша ти писмото бавно, защото зная, че не можеш да четеш бързо ..."

Предговор

С нетърпение очаквам да пораснете ...

Мои български мили деца, когато бях малък като вас, аз тънех в селската нищета и тичах бос подир чуждото стадо. Върнех ли се вечер, край огнището ме посрещаше моята добра баба Марица. Тя ми разказваше приказки за караконджовци и дяволи, за змейове и самодиви, за таласъми и разни страшилища, но от това не се плашех. Яхвах магарето и късно, през тъмните горски пътеки и долове, занасях вечеря на дядо Антон в колибата край егрека.

И сега, макар и преди една пролет да чествувах 40 години от рождението си, макар и да е изтекло много време откакто ме прогони недоимъкът и намерих препитанието си в столичния град, ден и нощ ме спохожда споменът за детството, преминало сред красивите местности на моето родно село Делян. И в съня си чувам как бълбука рекичката, как жужукат пчеличките, как пеят весело птиците ...

За тези птици, насекоми, влечуги и животни искам да ви разкажа. Мнозина от вас ги познаввт добре, но има и деца, които още не могат да различат стършела от бръмбара, щуреца – от мравката, смока – от пепелянката, вълка – от овчарското куче. Затова стихотворенията в тази малка книжка нарекох гатанки. Такива стихотворения-гатанки съм написал почти за всички животинки по света, но само една малка част от тях са поместени тук.

Както добрият готвач не забравя да сложи сол в яденето, така и аз, когато готвех тази книжка, се досетих, че тя трябва да бъде "поръсена" със солта на живота – смехът. Освен отделно поместените смешки, много от героите на гатанките будят също жизнерадостен смях. А смехът е не само здраве, но и дълголетие. В това се убедих от собствен опит. До миналата пролет, когато бях вече на четиридесет години, при най-малък повод аз се смеех искрено и изглеждах доста по-млад. Когато на тази възраст се запознах с някои хора, те мислеха, че току-що съм завършил прогимназия. Сега същите приятели твърдят, че съм преминал възрастта за пенсия. Една от причините за това е липсата на хумористични книги по книжарските витрини. А те са изворът на смеха. Така неусетно смехът изчезна и от мен. Станах изведнъж сериозен и мрачен. Започнах да боледувам често. Бръчките набраздиха челото, а косата ми посивя от мъка по изчезналия смях. Страхувам се, че няма да достигна възрастта на дядо, който умря на 99 години, 11 месеца и 29 дни. Но дядо беше весел човек, винаги усмихнат. Готвеше се усилено за стотния си рожден ден, ала аз му попречих да го отпразнува. Веднага щом забеляза, че смехът е изчезнал от мен, старецът се ядоса и ... моментално издъхна! Баща ми, който е също на пределна възраст и голям веселяк, престава да се усмихва пред моята намръщена физиономия.

Ето какви сериозни щети нанася на човечеството липсата на смях. С една дума – няма ли смях, няма и живот! Затова, мили деца, с нетърпение очаквам да пораснете по-бързо, да станете печатари, редактори, книгоиздатели ... Дано тогава някой от вас се досети да издаде всичко, което съм написал през живота си.

София,
5 март 1966 год.

 
 
Публикуване на коментар