Винаги съм се ръководил от максимата, че човек идва на този свят не да вземе, а само да остави нещо. В крайна сметка, когато той си тръгва, разбира, че нещото, което иска да вземе за себе си, го няма. Има само това, което е оставил, което ще помогне на хората да изживеят живота си по-добре. Ето защо, като студент през 1954 година, когато членувах в литературния кръжок Васил Воденичарски
и публикувах първите си стихотворения, реших да изрязвам всичко публикувано не само от мен, а и от моите състуденти. Изрезките събирах в обикновена картонена кутия. Обаче познанството ми с нови поети се увеличаваше, изрезките – също. Когато кутията се напълни, аз разпределих изрезките по имена и ги подредих в пликове.
Изрязването на стихове от вестници, списания и каквото и да е печатно издание, се превърна в непреодолима страст. Не можех да гледам изхвърлен от употреба вестник или списание с поместено в тях стихотворение, без да го прочета, изрежа и сложа на мястото му в съответния плик. Следях редовно литературните издания. По-късно половината от заплатата си давах за абониране на ежедневния и периодичен печат. Така постепенно изрезките се натрупваха и аз бях принуден да направя специални кутии (сейфове) и етажерки, за да се съхраняват и обслужват удобно. Фактически това представлява външно сега картотеката на съвременната българска поезия. В този си вид сега съдържа на 3 000 000 (три милиона) изрезки със стихове на 10 800 автори. Към картотеката съществува КАТАЛОГ, в който се вписва името на всеки поет, издал поне една стихосбирка. До този момент в каталога са записани над 3200 души, но според мен, поетите, издали стихосбирки, са много повече, защото почти всеки ден се получават съобщения в ежедневния и периодичен печат за новоизлезли книги. (...)
Картотеката се състои от три раздела. Първият раздел съдържа изрезките с творби на поети, които още не са издали стихосбирка. Във втория раздел са изрезките с творби на всеки поет, издал поне една стихосбирка, а третият раздел съдържа изрезките с произведенията на вече починалите поети.
Когато поет от първия раздел издаде стихосбирка, изрезките с творбите му се преместват във втория раздел и името му се вписва в каталога, а когато и този поет си отиде от света, всичко написано и оставено от него, се съхранява в третия раздел.
Съдържанието на пликовете в картотеката е разнообразно. В тях се намират не само публикувани стихове, но и много ръкописи на непубликувани произведения. Може да се видят оригинални снимки на самите автори, преводи от чуждестранни поети, рецензии и отзиви за издадените стихосбирки, изрезки с нотирани текстове за песни, както и изявления на авторите пред първа или нова книга. Преобладават и съобщенията за срещи и литературни четения, за награди от конкурси и поздравления по случай кръгли годишнини. Не липсват и дружески шаржове, екслибриси, съобщения за публикации в чужбина, за участие в световни конгреси и т.н. С една дума, в плика се съдържа всичко, което се отнася до личността и творчеството на даден поет. Тези неща не се поместват в отделна книга. В такъв смисъл настоящият труд Картотека на съвременната българска поезия
представлява своеобразен енциклопедически справочник, обхванал максималния брой известни, както и голям брой активно пишещи, но малко известни поети. (...)
Не са малко и списъците с поетите художници, с поетите енигматици, с незрящите поети и други. Най-голям е списъкът с поетите и белетристите, от които са получени автографи върху книгите им. До този момент те са над 960 автографа. От тях в настоящата книга са сложени съвсем малка част, защото всичките автографи биха представлявали една отделна обемиста книга.
Интерес буди и изследването на роднинството между писателите. Такова изследване се прави и обнародва за първи път у нас. А може би с интерес ще се посрещне и групирането по зодиакален знак на всички, вписани в каталога поети, и на някои по-известни белетристи, както и на много световно известни личности. Това също се прави за първи път у нас.
Не смятам, че с този мой труд съм свършил работата си докрай. В заключение мога с гордост да заявя, че ако ги нямаше тази картотека и тази книга, откъде ще се види следата, която са оставили редица талантливи поети, неспоменати в никакви енциклопедии и справочници? Тази книга не представлява антология, където се подбират авторите. Нейната цел е да се види колко хора опитват перото си в това деликатно изкуство - поезията. Както във всяка библиотека или в статистическа институция, редом до книгите на най-талантливите писатели - класици на дадена литература, стоят и книгите на по-малко талантливите творци, така и в тази книга, до имената на класиците стоят и имената на съвсем неизвестни автори. Това е книга на фактите – без дрънкулки и украшения, без лакировка на естествения материал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар