Дяволската награда

Фейлетон

Както си спеше Лука Енчев, изведнъж почувствува, че нещо го издига все по-нависоко и по-нависоко. Зарадва се горкият Лука, като си помисли, че той е първият българин, устремил се с невидима ракета към Луната. Обаче някъде в началните слоеве на стратосферата внезапно престана да се издига и почувствува, че пропада в нещо меко, а на душата му стана топло и приятно. Наоколо беше тихо и спокойно. И в тая тишина един неистов глас, сякаш от вдън междупланетните пространства, го стресна и го накара да навири уши.

– Ти ли си Лука-а-а Е-е-енчев? – се носеше ехото на тайнствения глас, като се блъскаше от планета на планета.

Луката се поозърна и като не видя никого, затрепера от страх. Краката му прималяха и ха-а-а да се струпали върху пухкавото бяло облаче – пред него се изпречи излъсканата черна фигура на самия Сатана.

– Ти ли си Лука Енчев? – запита лукаво Сатаната.

– Е-па, е-тте, аз съм...

– Лука Енчев от Завода за резервни части в София, член на профкомитета?! – повтори важно Сатаната, като че се съмняваше в изтръпналата физиономия на Лука Енчев.

– Амиии, дад-да! Същият съм, дру... /пардон/, господин Дяволе.

– Така-а-а! Но ти си май по-дявол от мен, а?

– Не, не съм дявол, господин Дяволе, ами съм човек честен и справедлив. Затова ме избраха и за член на профкомитета.

– Не вярвам на думите ти, хитро човече! Колкото и да се преструваш на честен и справедлив, аз знам, че и ти си подобие мое и затова – не бой се! Няма нищо лошо да ти сторя!

– Ех, слава богу! – поуспокои се Луката и въздъхна облекчен.

– Затова – продължи Сатаната, – че ти, който беше натоварен да раздаваш за Новата година ябълки по списък на работниците и служителите от завода, даде на слабичката и нуждаеща се по лекарска препоръка от ябълки Веска Йорданова само дребни, червиви и изгнили ябълки, то аз ще те наградя богато. Също и за това, че остави на Нова година конструкторите и технолозите без ябълки, аз съм готов да направя за теб всичко каквото пожелаеш. Готов съм да те призная дори и за по-голям дявол от мен за това, че накара работниците да получат ябълките си през работно време и да увредят до известна степен на плана. Така ти извърши три сатанински несправедливи деяния, които са достатъчни да представят твоята характеристика за досието в дяволския личен състав. От днес аз те считам за мой равен събрат.

Лука Енчев изслуша всичко това с наведена глава, без да шавне и се замисли: Какво ли ще кажат другарите от завода, когато научат, че характеристиката ми в досието на дяволския личен състав е блестяща, че аз съм вече в царството на дяволите...?!

При тази ужасяваща мисъл той искаше час по-скоро да се отърве от Сатаната. Но как?

– Господин Дяволе, аз не бях сам! – реши да прояви Лука Енчев все пак известна доза скромност пред Сатаната.

– А кой друг беше с теб?

– Борис Каракашев. С него забъркахме тая каша.

– За него – не знам! Сега ти си тук и на теб се пада да получиш голямата награда. Кажи каква награда желаеш!

– Искам да се върна за малко при другарите в завода.

– Добре! Ей сега ще духна облачето под краката ти и в миг ще полетиш надолу.

При тези думи Луката отново изтръпна от страх. Как така ще полети надолу! Нали ще се разбие на пух и прах... Но Сатаната разбра тревогата му и побърза да го успокои:

– Не бой се, мой скъп събрат! Сред заводския двор ще те причакат и поемат на ръце твоите приятели, на които избра и даде най-едрите, най-хубавите ябълки и ти ще останеш здрав и непокътнат.

Като каза това, Сатаната се изкиска злорадо, превъртя трирогия жезъл, махна с опашката си и изчезна. Заедно с него изчезна и бялото пухкаво облаче изпод краката на Лука Енчев и той полетя със страшна сила надолу.

Сред заводския двор съзря най-напред диспечерката Катя Новоселска и Стамен Маджаров. Помисли си: Ей сега ще вдигнат ръце и ще ме поемат! Обаче никой не вдигна ръце, а в количката на Стамен стърчеха изправени остри закалени резервни части.

В този ужасен миг той успя да извика: Безсрамници! Затова ли ви дадох най-хубавите ябълки!

От собствения си вик Лука Енчев се събуди изплашен, а от този фейлетон, вярвам, ще се събуди всичко човешко и справедливо у него.