Какво си ти за мен сега, Русия,
какво си ти сега за мен?
Една притихнала за миг стихия
над този свят обезверен.
Страна, родила Пушкин и Нечаев,
Есенин, Гогол, Фет, Толстой ...
У гения вградила дух сияен
и не познала думата покой.
Вулкан си ти всегда от грижи топли
за целия човешки род.
Утеха си в съдбовните ни вопли,
в неволите − надежден брод.
Закрилнице могъща и пресвята,
вдъхни ни вяра в тоя век −
да се почувства всеки на земята
щастлив и горд, че е ЧОВЕК!
Той беше изМестен като писател от народа и затова народът го оПичаше още от младини.
Само с един юмрук ще ти изМия зъбите!
Хвърлиха го през Вредновековието в буйните пламъци на Младата и той изгоря жив.
Тя оПичаше любимия си съпруг с Вялото си сърце и душа.
Бог дал — боЛ взел!
Спас Антонов беше много скромен, добронамерен и чист човек. Идваше в редакцията често, защото му събирах вестници, книги, списания за неговите изрезки. Един ден ми донесе огромен бял лист хартия, може би някой му го беше дал в печатница или пък той е намерил откъде да си купи. Беше с размери над метър. Когато го разгърна, с гордост ми заяви, че схемите, които виждам, са неговото родословно дърво – седем поколения назад. Много се учудих и дълго се взирах в красивите надписи под всяко правоъгълниче и чертичка. Имаше много елегантен и четлив почерк, калиграфски. После ми разказа, че на съселяните си в неговото бедно, родно село Делян, Софийско, е направил подобно изследване и установил, че почти всички в него са роднини. Обеща да направи и на мен. Попита ме откъде съм. Казах от София. А баща ти? Майка ти?
Казах, че майка ми е от село Радуй, намира се по жп линията Перник-Волуяк. Селото на писателя Добри Жотев. Майка и той са първи братовчеди и къщите им са съседни. Спас много се зарадва. Село Делян се намира на около 6-7 километра от Радуй. Въодушеви се и ми разказа за младежките си приключения с Добри Жотев и че веднъж от Радуй, където му гостувал, двамата, през баирите, отишли в Делян пеша.
Тази нощ с нежна, а полето — тихо!
Там из пътя прашен като буен вихър
във премяна житна керван се люлее ...
Чуй — коне препускат и каруци пеят! ...
Песента прелиства морната ми памет
и по теб отново мислите припламват.
За теб, граничарю, в буйна изпревара
иде хляб народен в родните хамбари!
Ти на поста верен, смело наблюдавай;
стискай във ръката автомата здраво.
Гледай как е тиха тая нощ, без шум,
гледай, че врагът те дебне със куршум!
Бди смел, граничарю, бди, народен син!
За Страцин спомни си, за Освиенцим
и пази коварен враг да не премине
в нашата прекрасна, слънчева родина!
