понеделник, 13 февруари 2012 г.

Как паякът глътна мечка

Лунна люлка

На Айра

Гоpe, горе в небесата
свети с две рогца луната.
Там въженце мeтнax бързо,
то за рогче се завърза
и провеси двата края
до таванската ми стая ...
Тъй завързах за луната
мойта люлка чудновата.
Лунна люлка! Ето, в нея
до зори ще се люлея.

Ветровита есен

Духна вятър в късна есен,
та към връх висок понесе
къщата ни цяла с двора,
с дървесата, със стобора ...
В къщата, за път облечен,
гледах към върха далечен
и запях си даже песен ...
Ех, че ветровита есен!

Добра среща

Срещна Ежко в утрин ранна
Баба Мравка сред Балкана
и хвалбица той подхвана:
– Вярвай, Бабо Мравке – ето,
снощи изорах небето
и посях сто дини бели,
а пък те нощес узрели,
та във тая заран късна
тръгнал съм да ги откъсна!
– Аз пък, мили Ежко Бежко,
колкото и да е тежко,
до морето път ще бия.
Жадна съм, от теб не крия –
цялото ... ще го изпия!

Млечно облаче

Мpaк пред леля бръмбар сложи
и я спъна посред друма.
Силно тя се разтревожи –
млякото разля от гюма!
Слънце пекна. И когато
то разбра, че е кахърна –
млякото, в пръстта разлято,
в миг на облаче превърна.
Леля пък след тая слука
пак с доилка посред друма
облачето тъй засмука,
че напълни ... десет гюма!

Изгубената игла

Изгуби си баба иглата
и се залута в гората:
"Ах – вайка се бабката мила,
-­ иглата къде съм затрила?" ...
Но ето, над нея в небето
лети си момченце с ракета.
То сочи и вика отгоре:
– Ей там е иглата, на бора!
Загледа се бабата в миг:
"Не бор е, а цял ... игленик!"

Юнак

През морета и балкани
кара параход Анани,
но на някаква пътечка
с крак го бутна ... буболечка!
Параходът се обърна
и Анани схапа бърна:
– Тю, да се не види, бре!
Че останах жив – добре!
И нали си е юначен,
ей така, по собствен начин –
със запретнати ръкави
парахода в миг изправи.
Ето, пак юнак Анани,
през морета и балкани
кара своя параход
и го слави цял народ.

Камили в шепа

На топола тънка, стройна
кацна вчера едър слон
и гнездо сред зима знойна
си направи върху клон.
в него снесе две ли, три ли
малки слонски яйчица,
от които пък ... камили
се излюпиха, деца!
Вижте – горе по тавана
тез камили как летят ...
Искате ли да ги хвана?
Ето – в шепата ми спят!

Печени тикви

Купих си семки печени,
печени, на две разсечени.
Боднах тез семки в нивата,
в нивата – каменливата.
Тикви поникнаха печени,
печени, на две разсечени!
Късайте тиквите – топлите,
бързайте семки да чоплите!

Патилата на Мечо

Вместо дини в малинака
Мечо си набра ... бонбони!
С крясък рибка дългокрака
към гората го подгони.
Бърза Мечо да се скрие
в бащината си бърлога.
Ха наляво да завие –
там го спря ... змия трирога!
А надясно – зъби трака
и го стрелва ... чучулига!
Где да бяга? Пък заплaка,
че го рибката настига.
Хукна Мечо без посока.
Гръм запали бука стара.
Сълзите му – два потока –
угасиха в миг пожара ...
И сега в гората чака
гости мечето добричко,
но за дини в малинака
как да тръгне то самичко?

Майстор Зайко

Бистро, мъничко поточе
влачи камъни и трупи.
Скокна щърк да го прескочи,
но ... рогата той си счупи!
Жално еж ... изчурулика.
Ей го – след минута хвърка,
майстор Зайко да повика –
без рога не може щърка.
Допълзя веднага Зайко
и от бук рога направи ...
Кой за щърка пак се вайка?
Той с рога е вече здрави!

Паякова мрежа

Сплете паяк тънка мрежа,
ала нека отбележа –
пръв се хвана в нея ... ежа!
А след него – погледнете:
цял се в мрежата заплете
бивол чер, закичен с цвете.
После мечка там се спъна,
повъртя се и до тръна
в миша дупка тя потъна.
Паякът с крака притупка,
спусна се и в тая дупка
бързо мечката ... изхрупка!

Лакомата акула

Една акула в океана
без капчица вода остана.
Замъчиха я: глад и жажда,
та взе сама ... да се изяжда.
Постъпката ѝ бе юнашка:
захапа своята опашка
и тялото си тъй загриза,
че от наслада ... се облиза.
и глътна си след туй езика.
Дори от болка не извика,
когато лакомо в покоя
нагълта и ... главата своя.
Така самичка се изяде
и зъбите си тя ми даде.
Но щом ги пипнах,
страх ме хвана,
та ги захвърлих в океана.

Иде зима

Пее през април авлига –
скоро зимата пристига.
В своя дом с десница ловка
Шаро слага ... мухоловка!
На пътечката две риби
правят от мъгла ... колиби!
Скубе паяк неуморен
от небето ... дъбов корен!
В дъното на язовира
пчелен кошер мед събира.
В стара мечешка хралупа
бръмбар ... волски кожи трупа!
Таралеж помъкна ... кон,
а пък мравка влачи ... слон!
Три калинки с празни кофи
брулят от бреза ... картофи!
Котарак с лопата вади
от морето ... шоколади!
Шоколади май ще има
и за следващата зима.

На пързалка

Три момчета в летни дрешки,
скрили в джоб шейните тежки,
яхнаха коза хвърката
и поеха към реката.
Тримата щастливи бяха,
че с шейните си летяха
в тоя страшен юлски мраз
с триста километра в час!
С длан им махаха камили.
Котараци пъстрокрили
пляскаха им със крилца:
"Браво, весели деца."
И обратно пак с козата
полетяха над лозята,
над бостана с преспи бели,
над гората с дини зрели.

Кръстовище

Пo асфалтова пътека
кривна лодка с пет човека,
че насреща Симеон
кара ... облак в камион!
Валяк пък след него кара
спешно сто пожарникара –
там, зад Гол баир в лъката,
пламнала, гори ... реката!
Параход на три етажа
бавно плува по ... паважа!
Самолет пък от Сахара
кацна тук на ... тротоара!
Ей, пристигна най-подир
влак, помъкнал ... язовир,
та забули с гъста пара
двата нови светофара.
И сега кой път ще стори
на летящите скиори,
че на финиша ги чака
с три вагона торти влака?

На излет в планината

Сред гората гъста, тъмна,
върху чука остра, стръмна,
Спас, Иван, Марин и Тотко
спряха – да поритат топка.
Ала бяха много гладни,
че не бяха яли два дни,
та затуй Марин набра
портокали ... от върба!
А в поточето Иван
хвана с въдица ... глиган!
Тотко пък събори с гръб
петвековен клонест дъб!
Сложи Спас в пробит тиган
захар, мляко и ... глиган!
На дъба, разпален с лед,
сготви топъл ... сладолед!
Хапнаха си до насита –
топка трябва да се рита ...
Но остана сладолед.
Искаш ли – почакай ред!

Находка в язовира

Кaмък метнах от баира
долу зад гората ниска.
Той цамбурна в язовира
и водата се разплиска,
та до тинята дори
дъното му се откри.
Там от тази гъста тиня
телевизор цял изрових
и часовници ... стотина!
Мислех си, че те са нови,
ала всички, за беда,
бяха гнили от ръжда.
Взех един от тях и гледам:
мъничка стрелка потрепва,
движи се, показва седем.
До ухото го прилепвам,
а той цъка, цъка! – мил,
сякаш в тиня не е бил.
Ех, изгнил е, но си цъка!
С него тръгнах през баира.
Телевизора пък с мъка
аз оставих в язовира –
да излъчва до зори:
"Лека нощ, деца добри!"

Разсърденият бик

Бик разсърден – в планината
смачка и треви, и буки,
срина връх голям с рогата
и помете всички чуки.
После втурна се към мене –
аз го хванах за рогата.
Взе да охка той, да стене,
но го хвърлих в небесата.
Там на облаче бухлато
полетя в страни нечути ...
И остана планината
без дървета, връх и чуки!

История с кожух

В люта зима мразовита
сам вървях през Мечи дол.
Снежна буря ме връхлита,
а пък аз – до кръста гол!
и се заледи реката,
и засвири вятър луд ...
Боси бяха ми краката,
та се вкочаних от студ.
Ала под листила дрянка
допълзях едвам-едвам
и дебелата ѝ сянка
сбрах с ръцете си – до грам.
Посред преспите замръзнал
и от вой на вихри глух,
аз от сянката набързо
си уших дебел кожух.
Но врабец на клонка суха –
зъзнал гладен през нощта,
спусна се върху кожуха,
клъвна го и отлетя.

Приказка за
Снежния човек

Сняг се сипе посред лято,
сняг сред тоя юлски пек!
В двора край едно мушкато,
киха Снежният човек.
Слънцето гърба му жари,
но къде ли да се свре?
Пот се лее и го пари,
та от жега ще се мре ...
Скоро облак той повика –
сянка да му пази тук,
пък изплези си езика
срещу слънцето – напук
Но издън морето – хе го,
долетя брадат козел,
грабна облака и с него
скри се в близкия тунел ...
Влак изсвири отдалече.
Снежният човек го спря:
– Може ли да вляза – рече,
– че ме слънцето нагря?
– Влизай! – весел му хортува
машинистът мустакат.
Вътре седна да пътува
Снежният човек – на хлад.
и потегли бързо влакът,
ала пред тунела спря,
че на педя или лакът
нещо бяло се съзря ...
Там – на релсите в тунела,
цъфнал бе грамаден бук.
В клоните му се заплела,
приказката ... свърши тук!

Пеша към звездите

Пеш от моя град Делян
в Космоса реших да ида.
Влак насреща запъхтян
мъкнеше огромна ... мида.
Сложих влака в моя джоб
и към Космоса забързах.
Тичах като кон в галоп,
като вятъра отвързан.
Слънце в Африка ме сгря,
а пък аз все бързах, бързах ...
Ей реката Нил ме спря,
но на възел я завързах.
в Мексико ме спря вулкан.
В джоба и вулкана пъхнах
и през снежен ураган
чак на Еверест отдъхнах.
После Еверест прибрах
и препуснах към звездите.
Там откъснах си без страх
сто звезди, сред мрака скрити.
Пеш се върнах пак в Делян.
В джоба имах:
влак със мида,
Еверест, звезди, вулкан ...
В Космоса аз пак ще ида,
но е джобът ми съдран,
та го шие леля Дида.

Огнедишащ змей

Огнедишащ змей премина
с рев през Гьорина падина.
От метежния му пламък
закипяха пръст и камък.
Ето – облак дим наперен,
кълбокъдрав, гъст и черен,
устреми се нависоко
към небето слънцеоко.
Но орел от връх Балкана
бързо този облак хвана.
С клюна си така го стисна,
че от него дъжд се плисна.
В миг дъждът заля пожара,
пламнал сред гората стара ...
А орелът с клюна мощен
пак на пост е денонощен.

Кит в аквариум

Рибката ми златопера,
дето е сама-самичка –
от аквариума вчера
литна към една горичка.
Начумерен, вежди свъсил,
мислех си за нея с болка:
ах, дали не я разкъса
звяр край някоя тополка?
В пропаст тя дали не падна
сред скалите на Балкана,
или пък загина гладна
в бурите на океана? ...
Но в аквариума рано
зърнах мойта рибка смела.
Там с огромен кит припряно
разговор бе тя повела.
Мойта рибка надалече
сам-сама не ще се скита,
че в аквариума вече
тя ще си играе с кита.

Необраната градина

На прави рохкави лехички
боднах няколко трохички
и поливах ги така, че
там израснаха ... погачи.
Копчета посях по склона –
избуяха ... пет балтона.
От три болта – то се знай,
че там поникна и ... трамвайче.
А от две-три тухли цели
цъфнаха ... сто къщи бели.
Посадих едно хвърчило,
то пък ... самолет родило.
Посадих звънчета лани,
разцъфтяха и ... камбани!
Пеят моите камбани:
"Хей, защо не сме обрани? ..."

Приятели златни

На писателя Иван КРЪСТЕВ

Както си седях на двора
край брезата белокора –
от небето изведнъж
се изсипа ... златен дъжд!
Скочих като бясна хала,
та събрах го в пет чувала.
Сипах златото в казан
и скроих работен план:
Щом приятел нов си хвана,
аз го топвам цял в казана
и човекът с рижав тен
става мигом ... позлатен!
Тъй сред дните неповратни
аз с приятели съм златни!
Златен е животът с тях
и от нищо нямам страх!

Усмивката

Чествах в моя дом просторен
седмия си ден рожден,
но през вратника отворен
вятър долетя студен.
Той на седем свещи жълти
пламъците ... вледени!
Как да духна седем пъти
в лед сковани светлини?!
и на гостите словата
вледени студът проклет.
Вместо думи – от устата
падаха ... парчета лед! ...
Но усмихнах се и ето,
от усмивката ми в миг
снищиха се ледовете
и просветна лик до лик.
Спрял с усмивка злия вятър,
духнах свещите пред мен –
пламна пак речта позната:
"Ха, честит ти ден рожден!"

Изчезнали безследно

Пред софрата седнало синчето,
викна то – възбудено, напето:
– Дай ми още, още захар, мамо,
та макар и бучка захар само!
– Аз ти дадох доста бучки, сине ...
Пий си чая, щото ще изстине!
А синчето бърза да признае:
– Май че нещо случи се нередно ...
Пуснах, мамо, всички бучки в чая,
а пък те ... изчезнаха безследно!

Кой открадна ските

Пред Младежкия театър
спрях един добър приятел:
– Слух ли е то папагалски,
че си бил ... потомък кралски?
Изненадан, той се смая:
– Може би е тъй ... Не зная!
– Е, потомък щом си кралски,
доста хора май окрал си?
И на мен открадна... ските!
Я кажи, къде ги скри ти?!
А пък той – разбрал шегата,
бърза да се влей в играта:
– И да съм потомък КРАЛСКИ,
никога не съм аз КРАЛ СКИ!

Къщовница

На Mapиeлa

Останах вкъщи сам-самичка,
че хукна нейде баба Мара.
Разлях оцет, строших паничка,
но кой сега да ми се кара?
Насипах в тенджерата леща
да ври и да похапнем сладко.
Ох, пак с ютията гореща
опърлих ризата на татко!
Домъкнах пълна с нафта лейка,
че огън трябва в тая зима,
но в мисълта за топла грейка –
препънах се, залях килима.
Кибрит потърсих във килера
да пална нафтовата печка,
но скрила го е баба вчера,
та няма за беда ни клечка.
Затуй - да мине всичко гладко –
иглата скрих на баба Мара,
че да не може като татко
да ми "зашие" ... два шамара.

Кой какъв е

Моят татко е летец,
а пък мама е ... ЛЕТИЦА.
Дядо ми е стар мъдрец,
баба ми пък е ... МЪДРИЦА.
Батко ми е първенец,
кака ми е... ПЪРВЕНИЦА.
Вуйчо – талантлив творец,
вуйна също е ... ТВОРИЦА.
Лелиният мъж – храбрец,
пък и леля е ... ХРАБРИЦА.
Няма между нас подлец,
както няма и... ПОДЛИЦА.
Кой какъв е? Всички тях
правилно ли назовах?

Случка с дядо Спас

Сред узрелите жита
под едно дърво кръстато,
кротко дядо Спас заспа
със лула в устата.
Гледа Петьо, че дими,
че искрица свети.
И тревожно полетя
с кофа във ръцете.
Да опази бе решил
жетвата прескъпа.
Плисна кофата и в миг
стареца окъпа.
Оттогава дядо Спас
край узряла нива
със запалена лула
вече не заспива.

Страшната чета

Броилка

Знам ЕДИН добър роднина,
дето има ДВАМА сина,
къщица и двор с градина:
ТРИ тополи, ЧЕТИРИ круши,
ПЕТ череши червенуши,
ШЕСТ липи и СЕДЕМ сливи,
ОСЕМ ябълки стипчиви.
Кацнаха на тез дръвчета
ДЕВЕТ мънички врабчета.
Но пристигна страшна чета –
ДЕСЕТ пакостни момчета.
И понеже с прашки бяха –
птичките си отлетяха!

Въдил зайци
и фазани

Срещат се край светофара
две момчета с дружба стара:
– Ти, през лятната ваканция
беше ли в почивна станция?
– Не! По селските мегдани
въдих зайци и фазани.
– Колко заека навъди?
– Бе ... един, но се пропъди ...
– А фазаните си, мили, –
ти накрая преброи ли?
– Да! От заека ми – жалко,
бяха те... с един по-малко!

Похвала

– Мамо, не мисли за мен с тревога –
класната ме днес похвали!
– И какво ти каза, Гого?
– Каза, че сме май заспали
и заспалите са много,
пък от всички в този клас
най-заспалият ... съм аз!

Имената

През почивката ни кратка
в коридора стана схватка:
две момчета – хахо-хиха! –
скараха се и се сбиха.
А учителят веднага
наказание им слага:
– По сто пъти имената
си пишете на дъската!
Но едно от тях се вдига,
мръщи се, неволно мига:
– О, с това не съм съгласен!
Лесно е на ИВО АСИН,
ама аз съм КОНСТАНТИНЧО
ХАДЖИКАРАКОНСТАНТИНЧОВ!

Врабчето

Цap на смешките съм аз
и е весел моят клас,
но щом вляза у дома,
става страшна патлама ...
Мама ме посреща с гняв:
– Пак си бил ти вироглав,
пак – най-лошото момче!
– каза ми едно ... врабче.
Щом врабчето не ме хвали,
а приказва али-бали –
сам разбираш, братко мой,
то си е врабче... за бой!
Ах, че работа хлапашка! ...
Ще го перна с мойта прашка,
та ще хвръкне ... без опашка!

На вятъра

– Молив ми дай назаем, Жоро,
че моя нейде съм затрил.
Ще купя, ще го върна скоро! –
успя да го склони Страхил.
Не мина месец-два и ето,
Страхил го върна с малко яд,
а Жоро рече му превзето:
– Съвсем го бях забравил, брат!
– Забравил си го ей, приятелю,
а пък това от мене скри
и ме принуди – тъй на вятъра,
да хвърля... толкова пари!

Кой бил наред

На Eлeнa

Сред задухата на площада,
където молят продавачи
със сладолед и оранжада –
старица с внучето си крачи.
Страхотна жега ги връхлита,
но бабата се сеща слабо,
та хитро внучето я пита:
– Да искаш сладоледче, бабо?
– О, не! Не искам! – вежди свила,
отсича тя със поглед скитащ.
А то:
– Ех, бабо, бабке мила,
сега е ... твоят ред да питаш!

Ражда ли крушата
сливи

Днec ме пита хитрушкото Боре:
– Ей, що правиш сред крушата горе?
Аз отвърнах учтиво и кратко:
– Ям си тук ... сливи! Сливи ям, братко!
А той устни злорадо изкриви:
– Че отде пък на крушата ... сливи?
– Брах ги ей там, от узрялата слива в присоя,
а къде ще ги ям,
то си е... работа моя!

Как паякът глътна мечка

Спас АНТОНОВ

На моите слънчеви приятели от някогашната Софийска окръжна литературна група: Петко ТОМОВ, Стоян ЧАКЪРОВ, Никола НИКОЛОВ, Петко Огойски, Кирил НАЗЪРОВ, Станчо СТАНЧЕВ, Петко КОЛЕВ, Александър МИХАЙЛОВ, Рангел СТАМЕНОВ, Андреана РАДЕВА, Кирил КИКАРИН, Петко ШАЛАМАНОВ, Виктор МИРКОВ, Цоньо НЕДЕЛКИН, Кинка КОНСТАНТИНОВА, Иван НЕНОВ, Андрей ВИДИНОВ, Христо ГЕМЕДЖИЕВ, Люба ГАЙДАРОВА и Никола НАЙДЕНОВ – с обич и признателност!

Авторът:
СПАС АНТОНОВ

ОТ СЪЩИЯ АВТОР

ЗА ВЪЗРАСТНИ

  1. НАКАЗАНАТА ПЪСТЪРВА, басни. 1960
  2. НЕДОСЪНУВАНИ СЪНИЩA, лирични стихове и писма. 1963
  3. НАШЕНЦИ СЕ СМЕЯТ, весели случки из живота на шопите. 1974
  4. СТО ХАПЧЕТА ЗА ДЯВОЛА, епиграми. 1974
  5. УСМИВКИ ОТ ДЕЛЯН, малки разкази. 1999

ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ

  1. ГАТАНКИ И СМЕШКИ. 1966
  2. ПЛАНИНА СЕ ДВИЖИ, гатанки. 1983 (Преведена на испански език, 1988)
  3. ДЯДОВИЯТ САМОЛЕТ, гатанки, скороговорки и небивалици. 1985
  4. КАМИЛИ В ШЕПА, весели небивалици. 1986
  5. ЗАНИМАТЕЛЕН ЛЕКСИКОН. ХАЙДЕ ДА ЧЕТЕМ ОБРАТНО, стихотворения и проза за обратно четене. 1992
  6. НЕВИДИМИЯТ ПЪТНИК, стихотворения и гатанки. 1994
  7. СВЕТОФАР В .ПОЛЕТО, гатанки. 1999

Спас АНТОНОВ

КАК ПАЯКЪТ ГЛЪТНА МЕЧКА

Весели стихотворения и небивалици

Първо издание, българска
Редколегия:
Слав Хр. Караславов
Петко Томов
Никола Николов
Рецензент: Иван Кръстев
Художник: авторът
Коректор: Айра Антонова
Компютърен дизайн: Дениза Чакърска
Формат 84х60/16, печатни коли 3
Цена 3 лева
ИК "Феномен -21" ООД, София, 2000 г.

Весели стихотворения и небивалици
ИК "Феномен-21" ООД София. 2000

ISBN 954-549-019-5
© ИК "Феномен -21" ООД, София
© Спас Антонов, автор и художник
с/о Jusautor, Sofia, 2000

Публикуване на коментар