Невидимият пътник

Лунна люлка

Горе, горе в небесата
свети с две рогца луната.
Там въженце метнах бързо,
то за рогче се завърза
и провеси двата края
до таванската ми стая ...
Тъй завързах за луната
мойта люлка чудновата.
Лунна люлка! Ето, в нея
до зори ще се люлея.

Припка липка за рибка

През лъката припка Липка,
сред реката рипка рибка.
Щом разбра, че Липка
припка
да си хване прясна рибка –
спря да рипка тая рибка,
в подмол скри се тя от
Липка.

Невидимият пътник

Няма ни крака, ни тяло,
ни с крила е полетяло,
ни се вижда, ни се чува,
а пътува ли, пътува ...
Май ти с вятъра го сбърка?
Но часовникът си цъка
и звъни ... да разбереме,
че отмерва точно ...

Къщичка вълшебна

Без врата е, без комин,
но – с голям прозорец син.
Чудно: как ли влезе в нея
параход огромен с кея,
как можа да побере
планина, небе, море ... !
Но светликът щом угасне,
в нея нищичко не влиза.
Къщичка ли? Става ясно,
че това е ...

Конче

В слънчевото рилско лято
конче спря, в лъчи облято.
Без седло, юзда и грива,
и с походка боязлива
клонести рога размахва,
ала никой го не яхва.
С хората избягва среща.
Вярвам, всеки се досеща,
че над губера зелен
е навел рога ...

Необраната градина

Небивалица

В прави рохкави лехички
боднах няколко трохички
и поливах ги така, че
там израснаха... погачи.
Копчета посях по склона
избуяха ... пет балтона.
От три болта – то се знай, че
там поникна и ... трамвайче.
А от две-три тухли цели
цъфнаха ... сто къщи бели.
Посадих едно хвърчило,
то пък ... самолет родило.
Посадих звънчета лани,
разцъфтяха и ... камбани!
Пеят моите камбани:
"Хей, защо не сме обрани ? ..."

Леля Лили и леля Юла

Пет зюмбюла леля Лили
подари на леля Юла.
Леля Юла лилав люляк
пък набра на леля Лили.
Леля Лили – с лилав люляк,
леля Юла – с пет зюмбюла.

Чичо Цачо

Връх изкачва чичо Цачо,
а след него чичов Цочо
води кучето си Чочо.
Скача Чочо покрай Цочо,
скача покрай Чочо Цочо.
Но не чака чичо Цачо
нито Цочо, нито Чочо –
връх го чака чичо Цачо ...

Свилен в Сливен

Сам товарил Свилен в Сливен
сливи в сто автомобила.
В славен Сливен силен Свилен
се прославил с ум и сила!

Катинар

То на къща и хамбар
е надежден катинар.
На вратата не виси,
а нащрек лежи пред прага –
дойде ли крадец, веднага
двора то ще огласи.
Този катинар без ключ е
и наричаме го ...

Слон

Ако го нападне враг –
ще го стъпче с тежък крак,
а пък с двата предни зъба
ще събори десет дъба!
Но ако тук изведнъж
завали пороен дъжд –
где ти, братко мой, подслон
за такъв грамаден слон!?

Киро кара крава

Киро криво-ляво кара
крива крава в Крива бара.
Крава крива не откара
право Киро в Крива бара.
Криво ляво, Киро, крава
кара ли се в Крива бара?

Дяволитото момченце

У дома седи момченце,
стиснало в ръка въженце.
С медено звънче звъни то
и е много гласовито.
И послушно е – каквото
да му викнеш на ухото,
по въженцето за миг
ще препрати твоя вик
чак през девет планини.
Ни гласа ти то мени,
нито повишава тон ...
Казваме му ...

Тънко, дългокрако

Нещо мъничко, крилато,
дългокрако, слабовато,
върху бузата ми кацна
и забоде там иглица.
– Чакай, – рекох,
да те мацна!
И замахнах със десница.
Ала плеснах си шамар
заради един ...

Дългоран

Дълъг, дълъг Дългоран
е препасал с бял колан
планините и полята,
градовете и селата ...
Хей ти, дълъг Дългоран,
виж – по твоя бял колан
хора и коли вървят,
че коланът ти е ...

С кожух сред лятото

Сред горещо, знойно лято
питам старче чудновато:
– Зимни ветрове не духат,
а защо си ти с кожух?
И с бодли ти е кожухът
вместо с вълна или с пух.
Бягай, старче, в гъста
шума
на прохлада да се свреш!
– Не съм старче – то
продума, –
а съм ...

Съдържание

Лунна люлка 3
Припка Липка за рибка 4
Невидимият пътник 5
Къщичка вълшебна 6
Горско конче 7
Необраната градина 8
Леля Лили и леля Юла 10
Чичо Цачо 11
Свилен в Сливен 12
Катинар 13
Слон 14
Киро кара крава 16
Дяволитото момченце 17
Тънко, дългокрако 19
Дългоран 20
С кожух сред лятото 22

Спас Антонов
НЕВИДИМИЯТ ПЪТНИК
Весели стихове и гатанки
Редактор Петко Колев
Художник Венелин Вълканов
Коректор Тодорка Иванова
Формат 70/100/32 печ. коли 2
Цена 13 лв.
Издателска къща "Феномен",
ул. "Гурко" № 16, София, 1994 г.
Фотонабор и печат
ИК "Феномен"

СПАС АНТОНОВ
НЕВИДИМИЯТ ПЪТНИК

Весели стихове и гатанки

ИК "ФЕНОМЕН"
София 1994

ПОСВЕЩАВАМ
НА МОИТЕ МИЛИ ВНУЧКИ:
ЕЛИЧКА,
МАРИЕЛКА
И АЙРИЧКА

© Спас Антонов, автор
© В. Вълканов, художник