Усмивки от Делян

На моите весели и добродушни земляци
с безкрайна обич!
Авторът

Думи за себе си

Присъствах при сътворението на света през месец май 1925 година в сиромашкото недодялано, но гяволито село Делян, Шопска област, намиращо се на разстояние от столицата колкото два черпака бензин. И след като се сътвори светът, поп Симо от село Росоман рече: Спасе, спасявай се!. Тури ме в списъка на земните жители и ме завъртя селската мелница на живота.

Първият полет

ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО

Мои свидни, родолюбиви
и трудолюбиви ученици,
учители и родители,

Най-чистосърдечно благодаря за поканата да присъствам като гост на това мило тържество по случай завършването на учебната 1995/96 година и празника на Славянската писменост и българската култура.

Българин оцеля при 11 смъртни случки!

Вестник ШОУ, бр. 36 (720), сряда 11-17.09.2013 г.

Достоен живот

НЕЗАБРАВИМИЯТ СПАС АНТОНОВ

Никола Янев

С писателя Спас Антонов бяхме приятели. Запознанството ни стана през седемдесетте години. Бяхме редовни сътрудници на районния софийски вестник „Девети септември". В него и в другия периодичен печат публикувахме шопски хумор, фейлетони, басни, разкази и репортажи. Членувахме в един и същ литературен кръжок и си допаднахме като хора, дълбоко обичащи миналото и настоящето на родината ни. Учудваща за мен беше всеотдайността на Спас, с която се включваше в дейности, които изобщо не се заплащат. Той подреждаше и илюстрираше литературните ни сборници, чрез които можехме да се реализираме, защото все още бяхме неизвестни. Сега, когато Спас го няма (почина на 4.5.2009 г.), отчитам, че тази негова всеотдайност не е била полезна за здравето му. Раздаваше се за другите, изразходваше себе си. Спас ми е подарил и надписал по една от всичките си книги, а те са много. И го е направил с невероятна красота и стил. Дарба!

Сатирични трели

Сатирични трели сканирана книга

ПОЛИТИКА & ОБЩЕСТВО

ЖИВОТ НАЗАЕМ

Древна епиграма

Владетелю, насочил щика,
недей убива сатирика,
че паднеш ли от власт –
отново ще дириш неговото слово!

Весели шопи 1979

На почивка с професор

Случило се така, че в почивната станция настанили наш Ордо Шегаджията и някакъв професор в една стая. Като нямал какво да прави, Ордо се обърнал към професора:
– Щом си толку учен и знаеш сичко, сакаш ли да си задаваме въпроси?
– Съгласен съм! – отговорил професорът.
– Арно, ама че ти поставим условие: ако я не отговорим на некой въпрос, че ти дадем два лева, а ако ти не отговориш – двайсет че дадеш, щото – по-учен си. Нали така?
– Добре, Ордо. Кажи какво е разстоянието от Земята до Луната?
– Макя, да не сам го мерил... Дръж два лева, па слушай мойо въпрос. А кажи кое е това животно, дека като мериш от главата до опашката – три метра излазя, а от опашката до главата – два метра?
Като не могъл да отгатне, професорът дал на Ордо двайсет лева и рекъл:
– А кажи ти сега кое е животното!
– Е па, ... и я го не знам! На ти още два лева, па си глей кефо! ...