Виновни няма

Фейлетон

Заедно с машините в инструменталния цех на завода бръмчи и високоговорителят. Под ритъма на музиката всяко движение на работниците се извършва отсечено и равномерно.

През отворения прозорец конспиративно се промъкна Пролетта.

Тя спря до струга на Григор Величков, където се изработваше по чертеж № 156-04-01 приспособлението за шлайфане на амбреажни оси от моторна кола Прага. Заогледа стругаря от всички страни, хареса го за сътрудник в конспирацията и реши, без той да разбере, по хитър начин да извърши конспирацията.

Трябва да се действува много бързо! – помисли си Пролетта, но като видя, че в цеха няма нито ръководител, нито качествен контрольор, тя си отдъхна, възвърна спокойствието си и започна бавно, но сигурно да опива своя сътрудник.

За късо време Григор Величков беше вече опиянен от Пролетта и всичко му се виждаше обратно. В този момент на струга се въртеше последната гривна от приспособлението. Още един размер и то е готово...

Опияненият поглед се спря върху цифрата 9, но на Григор се стори, че не 9, а 6 е пред очите му. Погледна още веднъж и убеден в правотата си, сръчно отмери със шублера шест милиметра. С тази последна операция приспособлението бе готово.

Пролетта наблюдаваше всичко това и доволна от успешно извършената конспирация, незабелязано се измъкна през прозореца.

На другия ден приспособлението беше вече в ръцете на шлайфериста Янко Димитров. Той го постави на машината си, опита да затегне амбреажната ос и що за чудо!... сачмите не притягаха.

– Ами сега, кой е виновният? – попита той стоящия наблизо ръководител на шлайфовия цех.

– Чакай, ще повикам началника на ОТК – и сам ръководителят на цеха Сава Обрешков се запъти към началника на ОТК.

След малко и тримата стояха пред шлайфмашината.

– Бай Райко, – обърна се Обрешков към началника на ОТК – ти изпращаш ли редовно контрольор при всяка готова продукция в инструменталния цех?

– Как да ти кажа, Сава, то... другите инструменти ги проверяваме, но... приспособленията, мисля, че са маловажни и затова...

– Как така! – прекъсна го Янко – ами осемте часа, които ще загубя в престой, кой ще ги заплати?

– Ех, не се ядосвай! Всичко ще се нареди. Аз по осемдесет часа губя на ден пък не се ядосвам, та ти... – опита се да смекчи положението началника на ОТК, като се усмихна лекичко.

На Янко дълбоко му домъчня. Струваше му се, че мъката идваше чак от центъра на земното кълбо. Мъчно му беше, че с престоя си този ден е загубен за него, за завода и за народното стопанство.

– Иди се оправяй сега!... – въздъхна той и се сви край машината.

През това време Сава Обрешков и Райко Кънчев разговаряха пред входа на шлайфовия цех.

– Не проверява! – каза бай Райко, като махна с ръка. – Поне той като ръководител на инструменталния цех, трябваше да хвърли едно око...

– Такъв си е Нено Груйкин! – повтори Обрешков.

– Да, такъв си е! Аз на него разчитах, а той...

Двамата герои тръгнаха да оправят грешката, но мъдра е народната поговорка: След дъжд – качулка!

Виновни хора за това нямаше. Виновна беше Пролетта и само Пролетта затова, че извърши конспирацията си успешно, и скромността на Янко затова, че не можа да заповяда на разваленото приспособление да влезе в действие срещу истинските невинни виновници за неговото бездействие.