Женски празник

Женcки празник

Хумористичен разказ

Едно бяло, наперено облаче, издигнало се навярно чрез свой влиятелен роднина, се люлееше в синьото мартенско небе и гледаше важно, важно на всичко отвисоко. Под него прелетя черна, рошава гарга, окъпа се в гъстия още по-черен дим, който бълваше коминът на месокомбината и се изгуби нейде в простора.

По стар навик да не изпускам от погледа си нито една рошава гарга и този път зяпах с високо вдигната глава, когато неволно се сблъскахме с моя най-близък приятел Ванката.

– О, Ванка, здравей! Защо си навел тъжно главата днес? – попитах съчувствено.

– Остави ме, брат! Няма на какво да се радвам...

– Как няма!? Та днес е Осми март – международен женски празник.

– Да, да. Именно затова съм тъжен. Просто ми е обидно, че днес на Осми март се посдърпахме с жената.

– Защо? Какво се е случило, Ванка?!

– Няма какво да ти разправям ... за всичко е виновна жена ми. Аз се постарах колкото може по-добре да мине празникът. Още от сутринта реших с нищо да не я вълнувам, с нищо да не я огорчавам. Все пак празник е. Ех, женски празник, но все пак – празник. Постарах се да се прибера по-рано. От работа тичах право в къщи. Даже не отидох да се обръсна. И какво мислиш ми каза тя когато ме видя?

– Навярно ти е казала: Ванка, защо ходиш този ден небръснат?

– Да, точно така. Представяш ли си колко обидно ми стана? Но аз нищо не й казах. Даже и добър ден не казах, а направо седнах на масата и започнах да се храня. Храня се и същевременно чета вестник Заводска победа.

Като каза това, Ванката ме изгледа любопитно от върха на оголялото ми теме, та чак до налчетата на обущата ми и продължи:

– Обядвам си, брат, чета си и нищичко не думам – нито добро, нито лошо а тя: Днес на обеда може и да не четеш Заводска победа. Какво ли пък толкова интересно има в нея! И тъкмо дочитах статията за женския празник, тя неочаквано изведнъж ми се усмихна и каза: Ванка, ти даже не забелязваш, че имам нова рокля! Харесва ли ти? Аз я погледнах както винаги с бялото на очите си и макар че новата рокля ми хареса, предпочетох да кажа: Нищо особено! А тя – отново: Според теб носят ли сега такива рокли? Този път ѝ отговорих съвсем троснато: Която има – носи, пък която няма – гледа и в заключение казах: Не ми досаждай повече с такива въпроси! Стигат ми моите грижи!

– Е-е-е, Ванка, че как понесе всичко това жена ти! Не се ли обиди?

– Обиди се, ами! Нали знаеш, че това жените са много лоши същества. Обиди се и каза: Ти си невнимателен към мен, ти си груб, не зачиташ моето женско достойнство... Не се досети да ми подариш в този ден поне един букет цветя...

– Право ти е казала жената, Ванка!

– А бе колко е права, толкова да е здрава! Откъде ще ѝ намеря цветя през зимата!

– Наистина, какви цветя през зимата, когато ти и през лятото не ѝ подаряваш.

– Именно... С една дума, излязох от къщи с лошо настроение.

– Сигурно не си ѝ казал дори къде отиваш, а, Ванка?

– Да... Впрочем ти откъде знаеш всичко това? Май, че и ти си имал неприятности с жената?

– Там е работата, Ванка, че не съм имал, ами днес още сутринта се избръснах. И контра му ударих. Върнах се от работа, донесох торта, наточих вино, купих ѝ нова блуза, нова рокля и обувки, поднесох ѝ букет от изкуствени бели хризантеми и я поздравих в стихове: Здравей, казвам, Настя, желая ти щастие! Сам ги написах, сам наизуст ги научих и седнахме на обед. Изядох три дълбоки, пълни чинии борш, за да се зарадва жената.

– Цели три чинии?!

– У-ха-а! Мислех да изям даже още три. А след това разбрах, че нейната майка е готвила борша. Така че напразно се старах...

– Ето, виждаш ли!

– Какво виждаш ли? Нейната майка е също жена и тя също празнува Осми март.

Ванката попримига само с левия си клепач, които е по-дълъг от десния, потри носа с ръкава на балтона си и като се видя натясно, каза:

– И това е вярно!

– Да, вярно е, я! А след обеда жената си облече новата рокля и аз ѝ честитих пак в стихове: Пожелавам ти, казах, Настя, да носиш тази рокля за щастие! Сам ги написах, сам наизуст ги научих... С децата непрекъснато играх на котка и мишка под масата, макар че на няколко пъти стана сблъскване между един остър ръб и оголялото ми теме. Сега разбра ли, Ванка, какво е нужно? И жената се зарадва, и на мен ми стана приятно.

– Знаеш ли, братле, че ти си прав. Отсега нататък и аз така ще правя.

– Браво бе, Ванка! Докато си жив от мен се учи, пък ако не станеш гений, аз отговарям.

– Майтапа настрана, братле, но като си отида в къщи, ще се държа така, че и аз да съм доволен, и жената да се радва. Все пак Осми март е – женски празник...

И Ванката си тръгна обнадежден.

– Почакай за момент, Ванка! Не забравяй, че така трябва да постъпваш не само на Осми март...

– Ясно, ясно, братле, и на Седми ноември, и срещу Нова година, и на Първи май, и...

– Не, Ванка – прекъснах го аз,– всеки ден.

– Как?! Всеки ден ли?

– Да, всеки ден, Ванка!

Той се хвана с двете ръце за главата и без да се сбогува с мен, затича и извика:

– Да ми е яка душичката! Леле, мамичко моя!

След като се отдалечи на стотина метра, поспря, обърна се и като махна с ръка добави:

– Ще се постарая, братле, ще се постарая.