сряда, 15 август 2012 г.

Смях без роднинство

Смях без роднинство корица

Кой кого

Пред следователя в полицейското управление се защитавал обвиненият в конспирация Янко Зарков:

– Нищо лошо не съм сторил! Ако нещо съм направил, оно е само добро за нашата България. За нея съм готов да дадем и живото си! ... И тизе, гусин следователю, ако се наложи, нема ли да умреш за Българията като истинска българин?

Следователят Хари Шпрингер, немец по произход, живел дълги години в България, отговорил:

– Не! Ако се наложи, ще умра като истински немец!

– Тц, тц, бреей! ... – цъкал с език Янко– Тогай язе требе да те съда, а не ти менека!

Сиромах Гого

В миналото Сиромах Гого откраднал вол. Натикали го в участъка и един полицай започнал да го налага:

– Твойта верица... Вол че краднеш, а? – бил го полицаят до припадък.

– Не съм крал вол, гусин полицай! – отричал Сиромах Гого.

Полицаят започнал отново да го бие. Най-после Сиромах Гого не издържал и рекъл:

– И да съм откраднал вол, он да не чини повече от мене, та ме биеш. Бива ли заради един вол, човек да утепаш?

– Я не те бием. а законьо те бие! – отгвърнал важно полицаят.

– А, тека ли? Па тогай, щом е за коньо, друг бийте! – рекъл му Сиромах Гого.

Сиромах Гого

Смъкване на кожи

Торко Благйо споделя с нане Ворчо:

– Преди Девети фашистките управници смъкваа по две кожи от човек, а сега живото е друг.

– Макя, друг ... – негодува уж нане Ворчо, усмихва се и добавя – Днешната власт само от менека досега е смъкнала барем десет кожи!

– Не думай, бре Ворчо!

– Оти да не думам? Десет години подред ми дават карта за почивка на море. На плажо ми изгори кожата и като се върна, оче-нече, смъциня се пущината!

Голтаците

На междуселския футболен мач дошла и стрина Гана – жената на Страти Голтака. За първи път през живота си тя присъствала на мач. И не че разбирала нещо от мач, а защото този път играел най-малкият й син Боне.

Преди Девети нане Страти и стрина Гана бяха толкова бедни, че децата им ходеха боси и парцаливи. Затова им лепнаха и прекора Голтаците. Сега Голтаците имат триетажна къща, обзаведена с модерни мебели, обширен двор с декоративна ограда и два гаража за леките коли на синовете им. Те са най-заможните в селото и страшно се ядосват, когато некой изрече прекора им.

По едно време Боне вкарал първия гол и публиката започнала да реве:

– Боне – гол! Боне – гол!

Стрина Гана почервенела от срам и яд. И като немало какво да прави, сръгала в ребрата седналите около нея, и почти разплакана, започнала да ругае:

– Вие да не сте по-облечени от назе, бре!

Според случая

Офицер от Кавалерийския полк в град Брезник командвал войниците:

– Всички-ии – на коне!

Младите кавалеристи тутакси скочили върху конете си. Само Стоил Ванчин още стоял и чакал.

– Защо не скачаш върху коня си бе, хаймана? – сгълчал го офицерът.

– Щото това не е кон, а кобила, гусин поручик! – отговорил Стоил.

Поручикът се принудил да даде нова команда:

– Всички-ии – на коне, а Стоил Ванчин – на кобила!

Писмо

Получил нане Леко писмо от брат си Коле, който наскоро постъпил в казармата. Решил нане Леко да му върне отговор. Дълго се чудил как да започне, докато най-после му хрумнала първата мисъл. Стиснал здраво молива в ръката си и спокойто занизал буквите:

"Коле, пиша ти писмото бавно, оти знам, дека не можеш да четеш бърже ..."

Писмо

През три дерета

Нане Коле и брат му Ванчо си изгубили воловете и тръгнали да ги дирят. На единия баир стоял нане Коле, а на другия, през три дерета, брат му Ванчо и вика ли, вика, колкото му глас държи:

– Нане-ее, найде ли во-ло-ве-тее ...?

– Тц, тц ... ъкъ ъъ ...! – цъкал с език нане Коле и поклащал глава.

Ядосал се Ванчо и през трите дерета тича при брат си.

– Абе, нане, що? Я окам, та се кинем, а ти си траеш бе?

– Макя, траем ... – опънал се нане Коле, – Не видиш ли, дека кимам с глава и не чуеш ли, дека цъкам с язик?

Командири на ... генерали

В кръчмата седят на една маса Торко Благйо и Борчо Мишин. Торко бърза да се похвали:

– Да знаеш, Борчо, кога бех у казармата, язе командувах сите офицере и генерале. Речем им "мирно, не шавай!" и они одма зимаа войнишка стойка.

– Как така бе, Торко? – пита го изненадан Борчо.

– Епа, така ... Нали бех шивач у казармата.

– Апа язе ги фатах за носо и дека си саках, там можех: да вода сите офицере и генерале! – хвали се на свой ред Борчо. – Нали бех бръснарин у офицерскио щаб.

Гражданинът

Дошъл дедо Перво Новака у града навремето, когато поставяли първите светофари. Преминавал улицата при червен светофар, та регулировчикът го спрел:

– Гражданино, върни се веднага обратно!

– Брей, я не съм гражданин, а селянин. И нема баш сега да се вращам обратно, а довечера с влако! – отговорил дядо Перво и преминал при червен светофар.

За какво били дошли

На гости у нане Страти Голтака дошли далечни техни роднини. Стрина Гана сложила трапезата и, както е редно, решила да покани гостите:

– Де, пийте и ручайте! ... Нали ...

Като казала "нали", тя се запънала и не знаела как да продължи. Няколко пъти повторила "нали", но не могла така бързо да намери завършек на изречението. Смутила се, изчервила се, па току наставила:

– Нали ... затова сте ни дошли!

Тънък намек

Пред един магазин за обувки в града, отмъстителна и зла съседка срещнала нане Ордо Шегаджията и решила да го заговори:

– Ти па, нане Ордо, кви убави обуща си си купил!

– Бе, купих – рекъл нане Ордо, – а ти дека си пошла?

– Язе чида до месарницата за мозък.

Нане Ордо се усмихнал под мустак и отговорил:

– Е, па оно секи си купува това, от що има най-голема нужда!

Тънък намек

Змийска отрова

Схванал се гръбнакът на Панчо Зевзеклия-та, та се тръшнал неподвижен на легло. Жена му повикала лекар и той предписал змийска отрова за мазане и разтриване.

Разтривала го Панчовица и каквато си била сприхава и зла, започнала да сипе клетви и ругатни.

– Ега те разтрият гяволете у гробо, та си се пръкнал таков недъгав, да ми вадиш душата цел живот!

Слушал Панчо, слушал и мълчал, па му призляло от болките и ругатните, та отвърнал:

– Море, жено, де фърли това змийско лекарство, па плюни връз гърбо ми, да видиш какво одма че рипна здрав от кревато!

Бастунът

Когато бил ерген дядо Славе Петров въртел танеца на хорото и важно размахвал изпъстрения с шарки бастун. Но годините минавали и грохналият старец едва пристъпвал, като се подпирал с бастуна. Сред селото го срещнал дедо Йото от Ребръчката махала и решил да се пошегува:

– Бре, Славе, тогай носеше бастуно за ербаплък, ама сега па защо го носиш?

– Да се варда от млади булки, оти много ме налитат! – отговорил старият шегобиец.

Спиро Опакото

За всичко, което се случвало в село или предстояло да се случи, пръв узнавал Спиро. И понеже виждал нещата точно обратно, лепнали му прекора Опакото.

Веднъж Спиро Опакото подкачил неколцина нашенци:

– Разправят, дека тиа дни че увеличат оризо, шикеро, брашното и пиперо

– Не думай бре, Спиро! – спогледали се нашенците.

И наистина на другия ден излезло постановление, но не за увеличение, а за намаляване цените на тези стоки. Трупнали се да купуват, а между тех и Спиро Опакото.

– Е, оти вчера така ни излъга бре, Спиро? -задали му въпрос.

– Ба, ка ще съм ви излъгал! – сопнал се Опакото. – Не видите ли, дека сега за същите пари дават повече ориз, шикер, брашно и пипер? ... Та язе нали рекох, дека тиа работи че увеличат. Ете, увеличиа ги!

Млада вдовица

Жалил, жалил бабичката си Спиро Опакото, па я прежалил и решил да се ожени втори път. Пред всички се хвалел:

– Мене ме сака една 20-годишна вдовица.

– Блазе ти, Спиро! Ти като си дъртак, барем жена ти да е млада ... – завиждали приятелите му.

След месец Опакото довел вдовицата. Гледат я – бабичка!

– Бе, нали каза, че е 20-годишна!?

– Е, па ... така си е. Грешка нема! Преди 20 години е останала вдовица! – отговорил Опакото.

Да не изфръкне

В миналото веднъж, преди да тръгне на пазар у София, дедо Антон Ванчин сложил кесията с парите във вътрешния джоб на ментето си и го зашил здраво с конци. Баба Марица забелязала това и го попитала:

– Ама, ти защо толку здраво заши джебо?

Като имал предвид джебчиите, които предишния път му измъкнали парите в трамвая, той отговорил:

– Е, па знам ли дали нема да се случи некое земетресение, та и кесията ми да изфърчи из джебо!

Гений

В казармата стоял поручикът пред строените млади войници и питал: .

– Кой ще каже откъде извира река Марица и къде се влива?

Никой от войниците не пожелал да отговори, та поручикът посочил с пръст:

– Хей ти, третият отляво надясно, отговори на въпроса!

– Река Марица извира от Дунав планина и се влива у Църното море – отговорил войникът.

– Браво бе, юнак! Ти си бил гений! – подиграл го поручикът.

– Тъй верно, гусин поручик – яз, младио войник Гени Кръстев Маринков от село Делян, Софийско! – рапортувал наш Гено и се почудил как толкова бързо поручикът е научил името му.

Единствен кусур

Дядо Антон Ванчин често казвал:

– Парите са убаво нещо, но ако не е единственият им кусур ...

– Каков им е кусуро? – питали го.

– Ете, не са, да речем, като паниците и лъжиците – да ги употребява човек и па да си стоят у дома за секогашна употреба – заключавал дядо Антон.

Немой

От стопанството до града требвало да се извозат чували с картофи. В камиона до шофьорчето седнал нане Леко. Когато навлезли в града по претъпканите улици, шофьорчето взело да се възмущава:

– Че го млатна тоя "кютук" и че го прегаза, щом не знае правилнико за движението и се расожда по средата на улицата!

– Ааа, немой! Само че си смачкаш камионо ... Не видиш ли, дека он е от твърдите кютуци! – пояснил нане Леко.

Упътил го

Преди да влезе нане Ордо Шегаджията в болницата на Софийски окръг или така наречената Окръжна болница, край портала го спрел един другоселец и го попитал:

– Бае, това ли е Окръжната болница?

– Окръжната ли? ... Те, като що гледам, тука е четвъртитата болница, а окръжната требе да я дириш на друго место! – упътил го нане Ордо.

Кой трябва да плати

Дошъл нане Ордо Шегаджията с магарето и каручката си у градо и навлезъл в улица с еднопосочно движение. Насреща му изскочил контрольор от КАТ.

– Хей, байно, защо не спазваш правилника? Ха сега плащай глоба, та да ти дойде акъла! – рекъл контрольорът.

– Слушай, момче – сопнал се нане Ордо,– ти щом си съдник и съдиш право, от менека не требе да сакаш глоба.

– Как? – прекъснал го контрольорът. – Ти си нарушителят и трябва да платиш глобата!

– Не, нема да плата, оти язе съм само пътник, а глоба че сакаш ей от тоя, дека е нарушил правилнико! – засмял се нане Ордо и посочил ... магарето.

В самолета

Удал се случай на Кола Ванчин и на Стойо Съдийски – Мързела, да пътуват със самолет. Когато минали над Стара планина, Кола погледнал през прозорчето надолу и рекъл:

– Стойо, глей ква височина е! Ако се откине самолето, от него нищо нема да остане на земята ...

– Епа, да се откине! Що ме интересува таа работа!

– Ама нищо нема да остане от самолето! – повторил Кола.

– Па, да не остане! – отговорил Стойо Мързела. – Да не е на баща ми, та да се ядосвам!

Ако попадне в ада

Лежал тежко болен нане Страти и въздишал:

– Ех, Гано, съсипа ме таа болест, ама на оня свет, ако попадна у адо, че си живея убаво .

– Що думаш бре, Стратко? Ти да не бълнуваш?

– Не, Гано, У адо не е като що е било преди, Сега тамока има дърва за огино под казано, ама нема катран. Додек набават катран, железнио казан че изгние от ръжда. А после па, додек найдат казан, язека че си живея раат ... И сигурно повече че живея, отколко тука на земята .

– Е, арно, ама оти така мислиш? – попитала го стрина Гана.

– Оти у адо сега е на служба, като снабдител, магазинеро на селкоопо, дека го изпратииме оня ден – отговорил нане Страти.

Щял да си бъде у дома

Косял си ливадата Панчо Зевзеклията, а седемгодишното му внуче затичало до близкото изворче да налее стомничката с пресна вода. Когато Зевзеклията отпил от стомничката, погалил внучето си и благословил:

– Да ми живееш, дедовото, 130 годин!

– И-ии, дедо, саде толку ли?

– Бе, ти изкарай тиа 130 години, па ако не стигнат – язе съм си у дома, че додеш да ти дадем още толко! – рекъл Панчо.

Стрина Чакорана

Нейното истинско име е Дуда, но ѝ казват Чакорана, поради прекалената ѝ бъбривост. В приказките си, особено с интелигентни хора, тя обича да вмъква "купешки" думи, за да подчертае своята не по-малка езикова култура.

Когато умре мъжът ѝ, стрина Чакорана не се стърпе да разкаже за болестта и мъките му.

– Ееех. – въздъхна тя, – отиде си Спиро!... Сега времето ми навехва само тъжни спомени ... И милицината не успея да се пребори с неговата скрелоза. Дигна кръмното човеко и изгуби авторитет за яденье. Па нали имаше пророк на сърцето, та започна често да получава нервни трикове. Саде пуши и фърля унгарка по унгарка. Викнааме дофтур и он му приписа разцепка за церове. Гълта разни табланетки, зема отчислително за стомахо, ама болките не сприхват. Па по интонация реших да го караме ефикасно у болницата. Тамока го обрадиа с фнимание. Милицинските сестри му биа неколко инфекции, а я саде цинкулирам из образцования с финансови плочки калидор.

По едно време ми казаа, дека продал богу дух. Притешнил се човеко и получил разрез на сърцето.

Та ей така мой Спиро си ойде скоропрестижно.

Чакорана

Как да си тури капата

Още на другия ден след сватбата, Гаце Златния се изпъчил пред Пена и гордо заявил: – Пено, отсега натам требе да ми свикнеш на табието. Кога ме видиш да се прибирам у дома с капата, ниско над очите, и да залитам а натам, а навам, требе само да си траеш и – ни гък, ни мък, оти иначе лошо ти пише! Кога ме видиш с капата, дигната малко над челото, тогай може да ми продумаш некоя и друга дума, а па кога ме видиш с накривена капа и кефлия, тогай може да чиниш с мене-ка що си сакаш! Разбра ли?

– Разбрах, Гаце! – рекла Пена. – Ама и ти требе, кога се върнеш у дома и ме видиш с бухалкята у едната ръка, а другата – на хълбоко, да помислиш как че си туриш капата!

Как да си тури капата

При доктора

Заболел единият крак на дядо Антон Ван-чин и той отишъл при лекар.

– Доктуре! – започнал още с влизането си дедо Антон, – Много ме боли, ей тоа крак!

Лекарят го прегледал и като не можал да установи болестта, попитал:

– На колко години си, дядо?

– Осъмдесет и две.

– Ех, от годините е.

– Арно бе, доктуре – започнал да негодува дедо Антон, – ама нали и другио ми крак е на осъмдесет и две. Оти и он не ме боли?

При доктора

Рожден ден

Дедо Рангел Гигов от махала Доганджия поканил близките и приятелите си да отпразнува 95-годишния си обилей. Вдигнали наздравица хората и му пожелали още дълго да живее и да весели многобройната си челяд.

Накрая взел думата и той:

– Сполай ви за благословиите. И я сакам сите да живеете повече от мене. А унуците и праунуците ми, когато навършат по 120 годин, да ме окат и мене, та да им честита рожденио им ден!

Свидетелят

Явили се на съд Гаце Златния и булката му – ще се развеждат. Съдията се обърнал към Гаце:

– Е, млади човече, какво ти пречи да живееш с твоята булка?

– Пречи ми това, оти кога бех язе с трактуро у друго стопанство на помощ и цел месец ме немаше, с нея са живели неколко мажье .

– А така, де! – обадил се нане Ордо, който бил свидетел на булката.

– Те това требеше да признаеш! Как могоа с таа убава булка да живеят неколко мажье, а тизе сам не моеш да живееш с неа?

Нищо му нямало

Отишъл Гане Затрата при лекар у града. Лекарят го прегледал и установил невроза. На тръгване му рекъл:

– Избягвай да се ядосваш за щяло и нещяло. Трябва като се върнеш, все да ти е в акъла и да си повтаряш: "Нищо ми няма! Нищо ми няма ...!"

Върнал се Затрата и още със слизането от рейса, започнал да вика: "Нищо ми нема! Нищо ми нема! ..."

На другия ден вървел из селото и пак викал: "Нищо ми нема! Нищо ми нема! . . ." Споглеждали се нашенците, усмихвали се и всеки си думал наум: "Има му нещо на тоа човек! Има му нещо . . .!"

Как че се нагрее ...

Разболел се нане Леко Ванчин. Втресло го, та чак зъбите му тракали от студ. Като му подавала термометър, една от снахите му рекла:

– Де, тури това нещо под мишницата, да вида колко градуса че се нагрее!

А нане Леко за първи път през живота си виждал термометър. Почудил се на акъла ѝ пък отговорил със зъзнещи от студ уста:

– Море, снао, нали ако тура това стъкълце подмишка, оно че замръзне и че се пукне от студ!

Лека и доходна

Колкото хитър, толкова и мързелив бил Стойо Съдийски, та му турили прекор Мързела. Жена му, която била трудолюбива, но доста доверчива и глуповата, започнала да го хока жестоко, особено откакто съседът им си намерил "лека и доходна" работа в железопътния транспорт.

– Ударил си го на мързеш! Я виж комшията ни каква работа си намери, а тизе че ни докараш до просешка тояга ... – упреквала го жена му.

Стойо Мързела се видел в чудо и решил да отидат заедно в Управлението, та сама да се увери, че трудно се намира такава работа. Качили се на влака, а той се движел бавно поради ремонт на линията, но като преминал определения участък, усилил ход. Жена му забелязала това и попитала:

– Бре, Стойо, оти влако отеднаж така се засили?

– Оти досега пред него немаше кой да ока "Варда-а!", та го беше страх да не прегази некого, а сега комшията ни оди пред него и ока: "Варда-а! ..."

– Ту бре, Стойо, те такваа лека и доходна работа требе да сакаш и тизе! – посъветвала го жена му.

Какво брали

В една дъждовна вечер, нане Ордо се върнал мокър и изкалян. Още от вратата започнал да се оплаква на жена си Севета:

– Маани, Севето, маани . . . Що зор видооме днеска у овощако . . , Много киша, много кал, па и стълби немаше, та отземи брааме, па и амбалажо го фанало липсата, па и камиони немаше, та пеша си дойдооме ...

– Е, па барем що браате у овощако? – попитала стрина Севета.

– Брааме ... много ядове браме днеска!– отговорил нане Ордо.

Механизатор

На селския мегдан се вие кръшно шопско хоро. Свири Дамян гайдарджията от Радуй. Десният му крак е завързан за голем ковашки мех. Дамян вдига и сваля завързания крак и задвижва ковашкия мех, с който надува гайдата. Неколко механизатори от стопанството му подхвърлят шеговито:

– Бре, Дамяне, толку ли немаш душа да надуеш пущината, ами си помъкнал тоа тежок мей?

– Ба, оти да се мача с уста! – рекъл им Дамян, – Я не съм като вазе – само прикачи и откачи плуго. За механизатор требе и акъл. Те, я мисла, дека съм по-голем механизатор от вазе!

Разстояние

Сред селото Кирчо Йосков срещнал Пешко Лекин и бързал да сподели:

– Пешко бе, татко дума, дека талавизоро требе да се гледа отдалеко.

– И мойо баща сега дума така – рекъл Пешко.

– Та да знаеш, вече го гледам от шест метра разстояние. А тизе? – попитал Кирчо.

– Ехее, язе го гледам от много по-далеко...

– От колко?

– От назе до сервизо за талавизори у градо! – отговорил Пешко.

Ходил по жени

Гаце Златньо бил на пазар с нашенци в града. Като се върнал, на другия ден жена му Пена го попитала троснато:

– Бре, Гаце, нашенците ми казаа, дека вчера у градо си одил по жени. Верно ли е?

– Епа ... верно е, Пено! Одих. По много жени одих вчера.

– Ах, ти, чапкънино, непрокопсанико ... – ядосала се Пена. – Кажи дека и с кои жени си одил?

– Па, нали ти рекох – с много ... Гледам, пред менека из пазаро оди жена, а язе – по нея, по нея, докато она кривне в некоя улица. После пак пред мене се яви некоя жена и язе – па по нея ... Така има барем по двайсе жени да одих вчера на пазаро! – рекъл Гаце Златньо.

След 50 милиона години

Подпрели с гърбовете си попукания зид на селкоопа, Гале Костин и Наско Мийн разгръщали некакъв вестник. Край тех спрел нане Ордо и попитал:

– Бре, момчета, кво пише у вестнико?

– Епа пише, дека след 50 милиона години Земята че спре да се върти ...

– Бе, я и сега не усещам она да се върти, ама ега сме живи дотогай да видиме! – засмел се нане Ордо.

След 50 милиона години

Приятели

Трима приятели: шоп, трънчанин и габровец, попълвали фишове за тото.

– Море, ако уцелим едно двайсе иляди, че ви удавим у вино и ракия! – рекъл шопът.

– А па я че ги поделим поравно и на троицата! – рекъл трънчанинът.

– Аз пък ще си помисля дали да ви кажа, че съм спечелил! – обадил се габровецът.

– Оти нема да кажеш бе, габровец?

– Ще се охарча много, ако ви почерпя със семки!

Може, ама нече

Дотегнало на дедо Пановата снаха да гледа тежко болния си свекър, та започнала да придумва съседките си:

– Мори, жени, кажете на свекъро ми да си умре по-бърже, оти вече немам сили да го гледам.

– Оти па ние да му кажем? Кога му дойде дено, он сам че си умре. Умирачката не зависи от него ...

– Море, не зависи ... – рекла снахата – он може да си умре по-бърже, ама нече!

Издал се

Преди да тръгне по спешна работа в града, участъковият лекар наредил на прислужника бай Пандо да казва на местните хора, че към обед ще се върне, а другоселците да чакат, че път са бъхтали докато дойдат при него. Но бай Пандо решил да замести доктора. Когато се насъбрали много другоселци, той облекъл престилката на доктора, показал се от кабинета и извикал:

– Кой е за преглед, да влаза!

Влезла една бабичка и се заоплаквала:

– Като си дигна ръката, доктуре, плешката ме боли ...

– Нема да си дигаш ръката и она че спре да те боли! – рекъл бай Пандо.

Влезъл мъж на средна възраст.

– Като се покашлювам, доктуре, челото ме боли и от очите ми свитки излазат ...

– Нема да кашляш и оно че ти мине! – дал наставление бай Пандо и повикал следващия.

По този начин той изпратил всички друго-селски пациенти. Последен влезъл нане Ордо Шегаджията.

– Като дишам, доктуре, нещо свири у гърдите и ме задушава.

– Нема да дишаш и оно че спре да те задушава! – посъветвал го бай Пандо.

– Добре, ама айде покажи ми как да не дишам! – опънал се нане Ордо и зачакал.

– Е, тогай че траеш, докато доде доктуро! – издал се най-после бай Пандо.

В автобуса

Оня ден се качваме с нане Ордо в автобуса а он – претъпкан като циментова панела. Кога пойдооме да слазаме, до вратата стоят две виетнамчета от тиа, дека са по строежите у градо. Едното от них беше така приклещено, щото не моеше да се обърне, а камо ли да ни напрай пат да слезнеме. Ние с нане Ордо напираме, а оно се не помръдва. Тогай чух да дума на другото виетнамче: "Ни на-ня, ни ни-ня!"

Като слезнааме с нане Ордо, язе го питам:

– Бе, що рече онова виетнамче, дека го бе беа притиснале до вратата?

– Толку ли си залуав, та не моеш да го разбереш? – отвръща нане Ордо. – "Ни на-ня, ни ни-ня!" значи: " Ни напред, ни назад!"

Защо се бавила

В една студена зимна утрин Рангел Шопов и нане Ордо се наредили на опашка за вестници. Опашката била дълга, а Рангел, премръзнал от студ, бързал за влака, та се ядосал и нетърпеливо мърморел:

– Абе, тия вестници на кантар ли ги мерат, та се бават толку?

– А, не, още са жежки и продавачката чека да изстинат малко, щото че ѝ опарат ръцете! – отговорил му нане Ордо.

За негово здраве

Когато умре у дълбока старост нане Ордо Шегаджията, близките му намерили под възглавницата една книжна петолевка, към която била прикрепена малка бележка с надпис:

"През целио си живот бех трезвеник, но кога се свърши свето пред очите ми, нека с таа петолевка моите приятели да купат върла ракия и да се почерпат за мое здраве!"

Към читателите

Интересът към шопите непрекъснато се увеличава. През последните двадесет-тридесет години те станаха твърде популярни като герои на вицове, които ги представят като твърде остроумни, находчиви и с едно особено отношение към обществения живот. За това може би допринесе много и Шопският празник, който вече две десетилетия се провежда всяка година в средата на месец май в град Елин Пелин, както и празникът "Роде мой" в Горна Малина, чието начало бе миналата година. На тези празници оживяват старите шопи, възкръсват героите на класикът на българската литература – Елин Пелин, пресъздадени от него с неподражаемо майсторство. А освен писателските герои в тия празници се изявяват и народни изпълнители от околните села, съхранили песните, игрите, носиите на деди и прадеди, които показват с дълбоко чувство на отговорност и уважение. Изявяват се само утвърдените, всепризнатите и добили регионална известност.

Познавам отблизо шопите, познавам светогледа им, познавам самоиронията и самокритиката им, толкова чужди за другите области в страната. Едва ли има друго племе толкова силно духом, което да може да се надсмее над недъзите си, както шопите. И затова те будят жив интерес в различните народни слоеве, но особено сред интелигенцията, и най-вече сред пишещите братя. Но тъй като трудно се подават на описание и изображение, те и досега остават неразкрити в литературни творби, неизобразени в живописни картини. Ненапразно Владимир Димитров-Майстора, който е шоп от Кюстендилско, казал: "Не стига един живот да нарисуваш глава на шоп". И това е абсолютно точно. Защото много и тънки са детайлите в шопската глава. Затова смятам, че най-добре шопът се самоизобразява, разкривайки по частица от себе си, от характера, от навика, от обичая си.

Трябва да се знае, че шопите са особено пестеливи, да не речем стиснати хора, макар и не като габровци. Не! Те са щедри на гостолюбие, на уважение, на даване дори. Но са скъперници откъм самопоказването, откъм саморазкриването и затова трябва много голяма и специална подготовка за ония, които се опитват да навлязат в техния мир, т.е. да ги опознаят, разчитайки на тяхното щедро самоизявяване.

Настоящият сборник е един опит да се даде възможност на част от познатите ни шопи да се самопокажат, да повдигнат завеската на тяхното съществуване и да ги видим във всекидневния им живот, в отношенията им вкъщи. Защото шопите имат един бог на небето и друг – на земята. Към първия се обръщат само в най-критично положение, защото не са го виждали, а само са слушали за него. А щом око не го е видяло и ръка не го е пипнала, как да разчиташ на него! Затова пък земният господ за шопа е жена му. Тя знае всичките му добри и лоши страни, цялата му упоритост и инат, както и слабите му местенца, гъдела му и го изповядва, както тя си знае. На нея шопът служи безотказно и по всяко време. Ето защо смятам, че включените тук анекдоти, случки и весели разговорки са един от най-възприемчивите начини за опознаване психологията на шопа, неговите навици и дарби, неговите способности и постоянни непостоянства.

Авторите са от различни точки на шоплука и Средногорието, героите им са родни братя, братовчеди, чичовци и вуйчовци и най-паче съседи и съмахленци и познавайки ги най-добре, те ги предизвикват към самопоказ. Доколко в това са успели ще кажат читателите, когато затворят последната страница на сборника с колцина от тях ще продължат самонаблюдението и опознаването си, с колцина ще си разменят любезна другарска приказка и колцина ще нарисуват пред приятели във весела компания.

Знае се, че скромността краси човека, а шопската скромност е пословична. Затова скромно предоставяме на почитателите на шопското сами да си изберат най-доброто и най-трайното приятелство от предложеното в сборника шопско население, с най-изявените си личности и с най-запомнящите се случки.

Елена Огнянова

Съдържание

1. Към читателите – Елена Огнянова . 3
2. Стоян Чакъров..................................7
3. Петко Огойски..................................36
4. Спас Антонов....................................64
5. Никола Кайджиев ............................85
6. Иван Станоев ....................................97
7. Ганка Христова ................................106
8. Радослав Николов ............................115
9. Борис Арнаудов.......................129
10. Иван Робанов ....................................134
11. Иванко Пелински ...........................139
12. Петър Николов..................................143
13. Петко Шаламанов...................147
14. Николай Павлов................................152
15. Христо Филчев..................................155
16. Кирил Назъров..................................158

Редактор Борислав Ценов
Худ. редактор Калоян Калоянов
Корица и илюстрации Ст. Средногорец
Шаржове Румен Георгиев
Техн. редактор Иван Александров
Коректор Петя Костова
Формат 1/16 71/100
Печатни коли 10,25

Сборникът "Смях без роднинство" е подготвен от членове на побратимството на хумористите "Пижо и Пендо"

 
 
Публикуване на коментар