Сто хапчета за дяволи

Родино!

Обичам те, Родино! О, как да те прегърна,
че даде ми поле за труд и постоянство,
че даде ми криле, които да разгърна
сред родното пространство за ... странство!

Люта клетва

Кой поет не пише епиграми
мойта тежка участ да нарами –
цял живот редактор да го мами!

В театъра

И тук на шефа си под кожата
подвря се този хаймана
отстъпи му и ложата, и своята ... жена!

Хаплива реплика

Бре, човече, що се случи,
че от пръста кръв ти капе?
С този пръст посочих куче,
дето казват, че ... не хапе!

Един научен сътрудник

С научна цел дойде уж в този институт,
а на мнозина яките криле опуха.
И посвети на вятъра той своя труд,
догдето разбере в коя посока духа.

Горко ни ...

Продължителността на
живота се увеличава.

/ Из пресата /

И този клеветник
ще стане ... столетник!

Еманципация на село

Жените – с най-нежни оcанки,
сред зноя в полето чернеят,
Мъжете пък – сврени на сянка,
от бялото вино ... белеят!

"Специалист"

От царевицата той правеше отлично
брашно "пшенично".
Затуй в града го взеха, та от трици
да прави ... мекици!

А бяхме млади ...

Ти се червеше от тръпките
при целувките,
аз се червях от кръпките
на обувките.

Пладнешки "търговец"

Посред пладне той ограби
сто и двайсет ... прости баби!

Дяволът

Отвари несетно в душата ти рана
и после те бута ... в катрана!

Квалификация

Една бука – за наука,
а от втората – вретено.
Но го хвърли на боклука,
че и то бе ... отънено!

Пред горящата къща

От сетната догаряща главня
цигара в мъката си пална Мито,
ала съседът пак му завидя:
"Е, да! Не áби он ... кибрито!

Строителна идилия

Вижте: всичко живо към строежа крачи.
Пъплят камиони, багери, влекачи ...
Кулокран ги чака – с техника и сила
ще строят на шефа триетажна вила!

На гости у винопиеца

На гости бях по негова покана.
къщурката му мяза на свинарник,
че пие той на глътчица по кана
специален бил стомахът му
с ... винарник!

Обесеният дявол

И Дяволът опита да излъже
поне един светец,
но ... ядец! пред него в миг застана с въже
самият ... Ангел-душевадец!

Реклама на червило

Мажете щедро устните, мажете!
Не бойте се – не е тровило!
Това разбират най-добре мъжете,
че те изяждат всичкото червило.

Делничен празник

Той пръв заплатата от касиера
грабна вчера
и днес на работа не се явява,
че в болницата ... изтрезнява!

Откъс от народна песен

Пред шефа огъна гърбина,
па в къщи си рече на Гана:
– Изпращат ме утре в чужбина ...
Ти слагай тук, булка, тигана и чакай! ...
Аз риба ще хвана от бял вир,
от сред океана ...

Свръхикономия

– Нищо, че чака народа пред входа
в дълга редица! ...
Аз търся пет часа по пода
една ... карфица!

По свой начин

И той прогресира
на шефа колата ... гресира!

В новата му служба

Разбраха, че вече не е той "сила"
и му стъкмиха
... девет бесила!

Пази, Боже ...

Направиха го шеф и cе отрака.
Сега е по-опасен и от ... рака!

Джебчия

Запозна се Драго:
– Драго ми е, дpaгo!
И след миг ... обра го.

Цветът на отровата

Зелена ли!? ... Отровата е синя ...
че пилците заклани още лани,
са сини ... в магазина!

Рушветчийска

Нa редактора на вестник "Трезвеност"

Загдето ми поместваш
в брой по епиграма,
ела със мен да жулнем
коняк по триста грама!

На един кравегледач

Да бяха сложени пред теб сто маси,
нали ти всичко би изял о, драги!
А кравите cъc празните стомаси,
защо без капка съвест ти ... одра ги?

Новогодишен тост на полевъда

– Тъй кaкто лятос слънцето прежуря върло
и жадната земя за капчица вода копнее,
така засъхнало е в този миг и мойто гърло,
та вдигам тост ... да го полея!

В едно издателство

/ Издевателство /

Добре дошли, най-искрени поете!
Но заедно със пламъка и стиховете
надежда всяка тука оставете ... !

Най-кратката любов

От ресторанта на "Копитото"
започна тяхната любов
и с Мерцедеса – след изпитото,
завърши ... в "Пирогов"!

Pедакторско съзаклятие

– Нека си правим взаимно услуги
и литературно-търговски обмен
да не печатаме вече на други,
аз само на теб, ти – само на мен!

Доброжелател

От чист възторг потръпна,
та викна, чак "Ура!" –
приятелят му стъпна
на ... динена кора.

Щом се хванал ...

Беше скромен сред хората прости,
но се спусна към дребничък пост и
щом се хвана той само за бравата ­-
цял обзет бе от ... самозабравата!

Преди всичко – красотата!

Службата беше запазена
само за Ема,
но друга – по-хубава и по-съблазънна,
днес я заема.

Змията

Срещу нея тояги сме стискали здраво в ръцете си,
и камъни злобно сме мятали ...
Днес я слагам без страх до сърцето си
да го пази от "верни" приятели!

Осъдена в САЩ

Яви се Правдата на съд
и я осъдиха ... на смърт!

Частностопанска

Отгледаха една по-едра тиква,
и я запазиха като ... реликва!

Поговорка с коментар

"Цървули нямa – гайда иска!"
И взе я той,
че знае как ... да "писка".

Еднакво полезни

Водата отмива,
а сатирикът – осмива.

Ревизори

Пастърмата бе от младо яре,
винцето – от Сунгурларе ...
Пиха, ядоха – на поразия,
плащаха ... с държавната кесия!

Епитафия на зеленчукопродавача

Не гледайте към този гроб с тъга!
Тук продавачът Крум щастлив лежи,
че буренът на гроба му сега
хиляда грама повече тежи!

За хатър

За твой хатър дори свинята дива
вода не пие.
О, как да я виня! ...
Но за хатър човекът се напива
и става на ... свиня!

Мъжко верую

– Навсякъде постигам слава,
успех, отлични резултати ...
И ще постигам дотогава,
догде живее ... тати!

Има думата Вуте

– Пред назе се прави от арните,
а он си бил от ... коварните!

Шопска ергенска закачка

– Я те чекам вечер у сокако,
а ти сакаш да ти окам "како" ...

Слава

Едни се славят с деловитост,
а други ... с дяволитост!

Един ездач на съвременен Пегас

Обърка ездата, та всичко помачка
със свои развихрен Пегас
наместо да стъпне в зенгия-спирачка,
настъпи зенгия ... за газ!

Нещо не му стига

Какво е нужно днес на Никодима
да полети към свойта цел голяма?
­- Простор и синева? О, той ги има,
ала крила ... крила си няма!

Не намерил

Сред бял ден скитал някога с фенера
и сред момите Диоген,
но обич в тях човека не намерил,
та си останал стар ерген!

Жилищна криза

Подписал бих аз брак и с тая,
щом има кухня, хол и стая!

Ще строим дом на културата

Нека аз първия кол тура, та
да ми порасне ... кОлтурата!

Заядливият

Заядлив е той от самото си раждане,
заядлив си остана до смърт!
– Нали още при къpмeнe остро заяждал е
и невинната майчина гръд!

Един сатирик

Животът му изпълнен е с контрасти
и на мъртвеца кaзвa: "Здрасти!"

На един композитор

По-малко мисли той за нотите,
отколко за ... банкнотите!

На автора и на редактора

Не беше уж зъбата епиграмата,
­а пък изяде хляба и на двамата!

Пред гроба на подмазвача

Сега наоколо му всеки ближен е,
а той – един от най-спокойните,
че няма шеф с подметки тук за ближене
и пак наравно е с покойните.

Борба за мир

Скарахме се със жeнaтa
и не си говорим вече,
та настъпи тишината
и във къщи най-подир.
Ето, седмица изтече
как живеем с нея в миp.

Дебют

Щърба баба дебютира
в ежедневната ни преса
с неугледна епиграма.
Нейн близък констатира:
"Като тази поетеса
друга талантлива няма!"

Писателска-пейзажна

Угасна дневното светило
и всички се накиснаха ... в мастило!

Един млад литературен критик

Имам най-после желаната роля:
аз да ви беся, аз да ви коля!

Защо им била кавгата

Има си крушка опашка
кpyшкaтa в кухня ... opташкa!

Ако го огрее ...

Пред шефа строг с усмивка лъчезарна
той коленичил е и лази –
командировка дълга иска пак за Варна,
да се "поти" ... сред пясък и талази!

С Мимето на море

Излезе ми този тен
... "позлатен"!

Ултиматум

Или се хлъзгай по наклона,
или увисвай тук на клона!

"Майстор"

Не знае как калъпа да държи,
а казват, че е майстор Тричко ...
Да, майстор е – скалъпва всичко,
но най-скалъпва ... клюки и лъжи!

Собствен стил

От "Ария на клеветата"
създаде той "Кантата
на ... плагиата"!

Набожната

На всеки казвaше: "За бога!" тя
и най-подир ... забогатя.

Точен отговор

– Защо са се подписали и двамата
под епиграмата?
– Единият е автор още млад,
а другият – с редактора познат!

Хумористка

Ех, липсва ѝ в творбата вица,
но пък нали е ... хубавица!

Пак вуйчото

И стана "поет",
че беше поет
от вуйчо-поет.

Със сигурност

Във кърпа му е вързана
наградата,
че зад естрадата
и зад гърба на журито,
търкулна ... бурето!

На един хуморист

Щом няма в него капка смях,
защо не го надуят с мях,
па да го боднат със карфица –
дано изпусне два-три вица!

Сатирикът

/ Първоаприлска /

Пече ни на огън, залива ни с лава,
а ние скандираме: "Слава теб, слава!"

Алегория

Сухия си залък
в мед да натопи,
той и днес пред шефа
мен ме "натопи".

Борбата продължава

Глупаците оспорват
творбите на Софокъла,
умниците се борят
за бута, но ... без кокала!

Злополука

Не бях във цеха и с Кръстана
не знам какво по-точно стана,
но чух как викаше: "Ох, раната ... !
Къде е на труда охраната? ..."

Празнична шега

Окачиха за празника на Мито
през рамо лентата "Отличник!",
а някой пък добавил беше скрито:
"като ... двуличник!"

Епитафия на кръшкача

Мечтаеше си цял живот човека:
"Дано пръстта над мен да бъде лека,
та без да охкам, без да пъшкам,
от гроба никак да изкръшкам!"

"Шампион"

Надигна цели десет бири
и после взе да "вдига гири"!

Деятел на трезвеността

И Пиянчев с трезвеност се слави,
че във клуба лозунг той постави:
"да разкрием истината гола –
на човека враг е алкохола!"

Срещу нередностите

Успя редакцията да измами –
да отпечати неговите ... епиграми!

Какво ми отвърна ехото

Провикнах се в дола срещу дерето:
– О, братя сатирици и поети,
та Ботев връх е, който свети!
Как Ботев вие ще догоните?
А ехото отекна иззад клоните:
"С поклоните-еее ...
и с шаблоните-еее ... !"

Hане Ване-cтиxотворец

Пише, брише Haнe Ване,
листовете току мачка ...
Па се спуща като мачка,
та нaвpeмe влако фане:
у София он че оди
да предлага свойте оди.

Талант

С "поетичната" си лира
всичко той ... протоколира!

На един поет

Хранят го десет издателски музи,
та е охранен и с розови бузи.

Търговска

Добрата стока сама се хвали,
ала къде е в нашите хали?

Влюбеният магазинер

Повод му дaдe Верка та
направи той ... далаверката!

Баланс

Колкото голяма е продажбата,
толкова голяма е и ... дажбата!

Светилище

Докараха му винцето от Мелник
и вече е в мазето си ... отшелник!

Вливане в "сивия поток"

Първо биха стихове "Избрани" –
от критик едничък "неодрани",
от читател още неразбрани –
в сиво томче най-подир "Събрани".

Патриотично обещание

За тоз народ и таз родина
аз ден и нощ ще се потя.
Ще работя и сто години,
но петилетката ще съкратя!

По дървото на живота

О, лесно се катери той по клоните
за стълба служат му ... поклоните!

"Въздържател" след гостуване

– Ашколсун на лелите!
и вино ми налели те ...

Към историците

За първи път в живота си Виктория
реши да стори грешчица. И стори я ...
Тa запишете там в световната история,
пиянството ѝ първо в бар "Астория"!

Поговорка с уговорка

"Голяма хапка преглътни,
голяма приказка не казвай!"
Пред раболепния млъкни –
не се ... самонаказвай!

Снимка на бюрократ

Украсяват му фона
десет ... телефона!

Към приятеля

Да бъде всяка твоя жажда утолена
и никой да ти "няма зъб"
пред изворите падай на колене,
но никога, пред никого – на гръб!

Както те представят ...

Ние своя труд сме дали,
а вам дадоха ... медали!

Епитафия на шивача

Не е виновен тук гробокопача,
че е скроил и къс, и тесен гроба –
кроил го е по мярка за шивача,
пък той да е дошъл ... на проба!

Самопризнание

Ако щеш търси със триста лупи
от морето, та до връх Мургаш –
ний сме само тримa сатирици:
първият събаря едри трупи,
вторият ги прави на талаш,
а пък аз превръщам ги ... във трици!

Няколко думи за автора на "Стоте хапчета"

Известно е, че всеки писател под разни форми във всичко писано от него, разказва своите преживявания, своята лична съдба. Но за нас той е направил нещо значително, общочовешко и полезно, ако умело е преплел личното с типичното, частното с общото, валидно за цялото общество. А Спас Антонов има какво да разкаже за себе си, да ни заинтригува с писанията си, защото жизнената му и творческа биография е богата, и колкото особена, толкова и типична за поколението към което принадлежи.

Още неукрепнал юноша, на 14 годишна възраст, той идва в големия Столичен град от село Делян, като отронено зърно от многолюдната челяд на "нане Леко" (Алекси Антонов – бащата на писателя), сподирян от плакалия поглед на майка си, в чиито гърди като прималняла птица трепти плахата надежда – "дано детето ми намери късметя си" и непонятния страх от потайностите на града.

Тук – с участта на общ работник, дърводелец, стругар и шофьор, той расте и възмъжава не само "на мускул" както се казва, но и душевно. Веселият лай на овчарските кучета и гласовитата цaфapa ca заменени с грохота на трамваи и автомобили, с писъка на фабрични сирени, с многоликия и сложен градски живот. Тук той набира впечатления, усетени съвсем непосредствено, разбира много истини, учи се от другите и сам се учи от своя собствен опит. Трудностите каляват волята му, животът постепенно го променя ...

Само едно кътче от душата си той ревниво пази – селската си прямота и честност. Тя е която го кара да търси настойчиво отговор на парещите съзнанието въпроси. И придобил с големи усилия и упоритост по-високо образование, той сам посяга към перото.

Едно изострено до болезненост чувство за справедливост, за граждански и партиен дълг, насочва погледа му към ония все още съществуващи тъмни ъгълчета на живота, където се развъждат "дяволите". И ето на страниците на вестници и списания, по литературни четения и сборници, се появяват неговите "хапчета"-епиграми, търсещи своите aдрecaти. Тук смятам за необходимо да отбележа, че целокупното творчество на Спас Антонов се отличaва и със своето жанрово разнообразие. Лирични стихотворения, басни, paзкази, есета, шеговити миниатюри из живота на "нашенците", литературно-сатирични статии и рецензии, както и повестта "В Делян се будят легендите" и други, са оръжията, с които той несменно воювa за един живот с повече родолюбие, нравствена крaсота и социална правда.

Няколко думи за настоящата книга

Епиграмата е най-трудният стихотворен вид. Динамичният съвременен живот изисква синтетичност, а епиграмата е най-синтетичното стихотворно изкуство. В два реда трябва да заложиш идея, да създадеш поетичен образ и остроумен виц, да употребиш ясен, гъвкав и звънък език, неповторимо съчетани, за да има епиграмата оригинално самостоятелно звучене и сила на внушение, да заживее в съзнанието на читателя, да стане за него идейно-нравствен императив, морална норма ...

Мисля, че в повечето от "хапчетата" Спас Антонов е постигнал блестящо това. Както и досегашните му книги със сатирично съдържание, така и тази книга се отличава с голяма ударна сила на сатиричния заряд, насочена срещу значителни недостатъци на съвременната действителност. Авторът остава верен на принципа да подлага на безпощаден прицел всичко грозно, пошло и излишно, което пречи на обществото и отделната личност в изграждането на справедлив и по-красив човешки живот. Безгрижният пияница, нечестният продавач, бездушният бюрократ, подлизуркото, чуждопоклонникът и редица отрицатели на доброто, получават справедливо възмездие, приковани са на позорния стълб от стрелите на неговата сатира. Но достатъчни ли са само "100 хапчета" за тази безчетна галерия от дяволи? ... Трудно ми е да повярвам, като имам предвид тяхната многобройност! ... Затова "хапчетата" трябва да се произвеждат в още по-голямо количество.

След едно дълго затишие в издаването на епиграми, радостен е фактът, че макар пред неголям кръг от читатели, Спас Антонов пуска тази пратка от "хапчета". Те се отличават с точността в попаденията, с показаната още от ежедневния и периодичен печат ефикасност. Нека пожелаем на този неотстъпващ пред нищо сатирик и хуморист, все така да държи сух барута и все така, с висша гражданска отговорност, да реже с хирургическия нож на хумора и сатирата всичко гнило и заразно на нашия живот.

Петко Огойски

100 хапчета за дяволи

Обложка

Спас Алексиев Антонов е роден на 25 май 1925 година в с. Делян, Софийско. Отначало работи като общ работник, дърводелец, стругар и шофьор, а след завършване на механотехникума "Ат. Романов" в София – като технолог и конструктор в ДСО "Балканкар". Бил е основател и дълги години редактор на заводски вестник. Следвал е журналистика в Софийския университет "Климент Охридски". Член е на Софийската окръжна писателска група. От 1950 година сътрудничи, предимно с хумор и сатира, на вестниците: "Стършел", "Работническо дело", "Труд", "Народна младеж", "Кооперативно село", "Вечерни новини", "Жар", "Ехо", "Трезвеност", "Учителско дело", "Рудничар", "Строител", "Софийскa правда" и много други, както и в списанията: "Читалище", "Български войн", "Наша родина", "София", "Жената днес", "Българо­съветскa дружба", "Естрада", "Български профсъюзи", "Художествена самодейност", "Народна кооперация", "Кооперативна промишленост". Участник и съредактор е и в редица литературни сборници.

Издал е книгите: "НАШЕНЦИ СЕ СМЕЯТ" – весели битови разкази, "НАКАЗАНАТА ПЪСТЪРВА" – басни и хумористичната детска книга "ГАТАНКИ И СМЕШКИ". Подготвил е за печат автобиографичната поема "Безименната хубавица" и повестта "В Дeлян се будят легендите", посветени на 1300-годишнината от основаването на българската държава.

Спас AHTOHOВ

1ОО ХАПЧЕТА ЗА ДЯВОЛИ

Редактоp: Петко ОГОЙСКИ
Художник: Стоян ЧАКЪРОВ
Технически редактор: Бранимир МAPKOB
Коректор: Миглена АНТОНОВА

* * *

Дадена за печат на 25 януари 1974 г.
Излязла от печат на 25 май 1974 г.
Печатни коли 2,5 Формат 1/24 от 59/84
Ведомствено издание. Тираж 300.
Безплатно!

Няма коментари:

Публикуване на коментар