Как и кога беше създадена картотеката на съвременната българска поезия

Винаги съм се ръководил от максимата, че човек идва на този свят не да вземе, а само да остави нещо. В крайна сметка, когато той си тръгва, разбира, че нещото, което иска да вземе за себе си, го няма. Има само това, което е оставил, което ще помогне на хората да изживеят живота си по-добре. Ето защо, като студент през 1954 година, когато членувах в литературния кръжок Васил Воденичарски и публикувах първите си стихотворения, реших да изрязвам всичко публикувано не само от мен, а и от моите състуденти. Изрезките събирах в обикновена картонена кутия. Обаче познанството ми с нови поети се увеличаваше, изрезките – също. Когато кутията се напълни, аз разпределих изрезките по имена и ги подредих в пликове.

Хроникьорът и неговата картотека

През последните години нашата литература се сдоби с уникална книга – “Картотека на съвременната българска поезия”. Неин автор е писателят Спас Антонов. Той е познат на българския читател като поет-лирик, сатирик, баснописец, разказвач, експериментатор (небивалици, скороговорки, палиндроми), с други думи – многожанров автор, издал 21 книги.

Вестник Сега, Брой 5406 (232) 09 Октомври 2015

Нерви и утехи

Наследството на една литературна страст

От поета Спас Антонов имам получени две-три писъмца, все по повод някогашни приеми в съюза на писателите. Търся ги сега, но както си му е редът, затрили са се някъде из къщи. Ще се покажат някой ден, когато няма вече да ми трябват. Спомням си, че бяха сдържани, с достойнство написани редове: старият поет търсеше подкрепа да получи справедливост при избора на нови членове. Не направих опит да помогна: при обтягащите ми се отношения с Ангел Кънчев 5 намесата ми само щеше да навреди. Минало е и без мен – не съм дори разбрал кога са го приели в съюза. Пропуснал съм и известието за смъртта му през 2009 г. Както се разбира, разминали сме се генерално в този свят.

Картотека рецензия

Събрана е информация за над 10 500 наши поети

Винаги съм се ръководил от максимата, че човек идва на този свят не да вземе, а само да остави нещо. В крайна сметка, когато той си тръгва, разбира, че нещото, което иска да вземе със себе си, го няма. Има само това, което е оставил, което ще помогне на хората да изживеят живота си по-добре.