Циганка

вестник Софийска правда бр. 66, 06.06.1972

На високото, между Камен дол и Мъртвината се е ширнала спокойната равнина, наречена Циганка. Стърнищата на Циганка са прорязани от белите коловози на прашния коларски път, обраснал от двете страни с троскот и детелина. Някъде към края на нивите той се спуща по стръмното каменисто било, като извито тялo на влечуго и пълзи към съседното село. Сред тази жълта равна шир пъплят волски коли, проскърцват разсъхнали спици и главини, трополят каруци и вдигат гълчава станимировци, мацинчани, ребърчани и ванчини. Те спират пред кръстците, товарят тежките снопи и поемат в ръцете си камшиците и остените. От чистото небе слънцето пръска разтопено злато, което трепти в белите забрадки на жените, лъщи в сламените шапки на мъжете и звъни в проточената човешка реч: Ехее-ей, дии! ...

Овчарят

вестник Елинпелинска заря бр. 14, 20.07.1973

Синята юлска привечер изпълваше котловините и долчинките на запад от селото. Голямото стадо овце лениво пълзеше към егреците в местността "Гарница" и звън на хлопатари, кучешки лай и овчарски кавали посрещаха тържествено настъпващата лятна нощ.

Как и кога беше създадена картотеката на съвременната българска поезия

Винаги съм се ръководил от максимата, че човек идва на този свят не да вземе, а само да остави нещо. В крайна сметка, когато той си тръгва, разбира, че нещото, което иска да вземе за себе си, го няма. Има само това, което е оставил, което ще помогне на хората да изживеят живота си по-добре. Ето защо, като студент през 1954 година, когато членувах в литературния кръжок Васил Воденичарски и публикувах първите си стихотворения, реших да изрязвам всичко публикувано не само от мен, а и от моите състуденти. Изрезките събирах в обикновена картонена кутия. Обаче познанството ми с нови поети се увеличаваше, изрезките – също. Когато кутията се напълни, аз разпределих изрезките по имена и ги подредих в пликове.

Хроникьорът и неговата картотека

През последните години нашата литература се сдоби с уникална книга – “Картотека на съвременната българска поезия”. Неин автор е писателят Спас Антонов. Той е познат на българския читател като поет-лирик, сатирик, баснописец, разказвач, експериментатор (небивалици, скороговорки, палиндроми), с други думи – многожанров автор, издал 21 книги.

Русия - Россия

Русия

Какво си ти за мен сега, Русия,
какво си ти сега за мен?
Една притихнала за миг стихия
над този свят обезверен.

Страна, родила Пушкин и Нечаев,
Есенин, Гогол, Фет, Толстой ...
У гения вградила дух сияен
и не познала думата покой.

Вулкан си ти всегда от грижи топли
за целия човешки род.
Утеха си в съдбовните ни вопли,
в неволите − надежден брод.

Закрилнице могъща и пресвята,
вдъхни ни вяра в тоя век −
да се почувства всеки на земята
щастлив и горд, че е ЧОВЕК!

Спас АНТОНОВ

Печатни грешки

Той беше изМестен като писател от народа и затова народът го оПичаше още от младини.

Само с един юмрук ще ти изМия зъбите!

Хвърлиха го през Вредновековието в буйните пламъци на Младата и той изгоря жив.

Тя оПичаше любимия си съпруг с Вялото си сърце и душа.

Бог дал — боЛ взел!

Спас АНТОНОВ

вестник "Софийска правда", брой 19, 26 февруари 1971 г.

---

Познати – непознати

Спомен за Спас Антонов – приятелят на всички поети

Един достоен българин, посветил живота си, за да прослави другите

Спас Антонов беше много скромен, добронамерен и чист човек. Идваше в редакцията често, защото му събирах вестници, книги, списания за неговите изрезки. Един ден ми донесе огромен бял лист хартия, може би някой му го беше дал в печатница или пък той е намерил откъде да си купи. Беше с размери над метър. Когато го разгърна, с гордост ми заяви, че схемите, които виждам, са неговото родословно дърво – седем поколения назад. Много се учудих и дълго се взирах в красивите надписи под всяко правоъгълниче и чертичка. Имаше много елегантен и четлив почерк, калиграфски. После ми разказа, че на съселяните си в неговото бедно, родно село Делян, Софийско, е направил подобно изследване и установил, че почти всички в него са роднини. Обеща да направи и на мен. Попита ме откъде съм. Казах от София. А баща ти? Майка ти? Казах, че майка ми е от село Радуй, намира се по жп линията Перник-Волуяк. Селото на писателя Добри Жотев. Майка и той са първи братовчеди и къщите им са съседни. Спас много се зарадва. Село Делян се намира на около 6-7 километра от Радуй. Въодушеви се и ми разказа за младежките си приключения с Добри Жотев и че веднъж от Радуй, където му гостувал, двамата, през баирите, отишли в Делян пеша.

Стихове в периодичния печат

На пост за Родината

СПААЛАНТО ДЕЛЯНИНИ

Писмо до граничаря

Тази нощ с нежна, а полето — тихо!
Там из пътя прашен като буен вихър
във премяна житна керван се люлее ...
Чуй — коне препускат и каруци пеят! ...

Песента прелиства морната ми памет
и по теб отново мислите припламват.
За теб, граничарю, в буйна изпревара
иде хляб народен в родните хамбари!

Ти на поста верен, смело наблюдавай;
стискай във ръката автомата здраво.
Гледай как е тиха тая нощ, без шум,
гледай, че врагът те дебне със куршум!

Бди смел, граничарю, бди, народен син!
За Страцин спомни си, за Освиенцим
и пази коварен враг да не премине
в нашата прекрасна, слънчева родина!

Вестник Сега, Брой 5406 (232) 09 Октомври 2015

Нерви и утехи

Наследството на една литературна страст

От поета Спас Антонов имам получени две-три писъмца, все по повод някогашни приеми в съюза на писателите. Търся ги сега, но както си му е редът, затрили са се някъде из къщи. Ще се покажат някой ден, когато няма вече да ми трябват. Спомням си, че бяха сдържани, с достойнство написани редове: старият поет търсеше подкрепа да получи справедливост при избора на нови членове. Не направих опит да помогна: при обтягащите ми се отношения с Ангел Кънчев 5 намесата ми само щеше да навреди. Минало е и без мен – не съм дори разбрал кога са го приели в съюза. Пропуснал съм и известието за смъртта му през 2009 г. Както се разбира, разминали сме се генерално в този свят.

Поетът Велин Георгиев: Не парите, а духът е всичко на света!

Информационен сайт Блиц, 25 юни 2014 г.

900 поети се побраха на капрата в един старинен файтон

Велин Георгиев е от тези хора, които гледат с леко сърце на света, житейските несгоди не го пречупват, а го каляват. Винаги ведрото му настроение се предава заразително. Цели 18 г. той поддържа поетичните събития в националния салон Старинният файтон. Представил е 900 книги и техните автори - поети, писатели, критици, публицисти. Доказал е, че служи безкористно на една културна мисия.