вторник, 6 януари 2015 г.

Поетът Велин Георгиев: Не парите, а духът е всичко на света!

Информационен сайт Блиц, 25 юни 2014 г.

Поетът Велин Георгиев: Не парите, а духът е всичко на света!


900 поети се побраха на капрата в един старинен файтон


Велин Георгиев е от тези хора, които гледат с леко сърце на света, житейските несгоди не го пречупват, а го каляват. Винаги ведрото му настроение се предава заразително. Цели 18 г. той поддържа поетичните събития в националния салон Старинният файтон. Представил е 900 книги и техните автори - поети, писатели, критици, публицисти. Доказал е, че служи безкористно на една културна мисия.

Самото съществуване на Старинният файтон вече е доказателство, че има поезия, че стихове се четат. Осемнайсет години в салона на Старинния файтон се събират всяка седмица творци и хора, които не могат без книги.

Самият Велин Георгиев има издадени 37 книги, пет от които посветени на авторите от поетичния салон Старинният файтон.

– Велине, като те гледам как всяка седмица търчиш към Старинният файтон, ти май направи за осемнайсет години още един трудов стаж, но без заплащане...

– Да, направих още един трудов стаж... Благодаря ти, Господи! Тук съм още... И само потвърдих истината, че парите не са всичко на този свят. Че духът е всичко. И съм приел, че просто си върша работата.

В онези далечни години в Кюстендил бях обявен за антинароден и антипартиен автор на национално съвещание от самия Първи –Тодор Живков.

Поводът беше непубликуваното ми, отхвърлено стихотворение Чужда кръв. Престанаха да ме печатат. Цели десетилетия бях в зоната на здрача. И тъй като нямах думата дълги години, сега съм възмезден с тези красиви поетични вечери между сходни души.

– Петата ти книга за Националния литературен салон какво съдържа?

Като си правя равносметка колко много са имената на поети и писатели, седели на капрата на файтона, които в съдбовен миг са поели за отвъдното, сърцето ми се свива. Затова на отишлите си от този свят съм посветил повечето страници.

– Разкажи за някои от тях.

– Няма друг поет в съвременната ни литература, който да излъчваше толкова магнетизъм като Иван Динков. На фона на патологичната стихотворна какофония неговият глас се открояваше мощно, ярко, самобитно. Верен и уверен. Защото е глас на роден Поет. Изреченията му са като светкавици. Като притчи. Като заклинания, като присъди. Ще станат десет години, откакто го няма.

Ето два негови стиха: След съвестта и стиховете едва ли има трети ад...

И макар да е носител на всички национални награди, той си остана един самотен бранител на българския национален дух.

Федя Яков? Знаете ли кой е Федя Яков от Пиринско?

И него го няма от десет години. Този човек носеше бодрото усещане за ново утро. Имах чувството, че няма човек, който да не го познава. Поддържаше литературния живот в Благоевград с премиери, юбилеи, които организираше с истинска обич към всеки автор. След него помръкнаха писателските изяви там.

Федя беше между близкото обкръжение на пророчицата Ванга. Братът на Федя бе нещо като секретар на леля Ванга. Един ден тя му казва:

Иди, кажи на брат си Федя да не се плаши толкова от един изпит. Седнал е на терасата с крака в легена и мокра кърпа на главата, зубри старогръцки, та свет му се вие. Кажи му, че ще му пишат тройка...

Разказва ми Федята този епизод и как, щом му известил брат му, захвърлил учебника. И изкарал тройката.

Книгата на Федята Яков за феномена леля Ванга се превърна в празник за читателите. Беше написана от извора, носеше автентична информация.

Помня едно събиране с приятели в ресторант Волга в Благоевград и щом затвориха, се понесохме към дома на Федята. Покани ни ухилен, никого не връщаше. Излезе начаса и се върна с петдесетлитрово буре от мазето – как го бе качил, не стана ясно. Всеки си пълнеше от канелката – осъмнахме си. И пак не се бяхме наприказвали.

Искам да разкажа и за картотеката на писателя Спас Антонов. Друг самобитен творец, написал поезия, басни, разкази, гатанки, общо 20 книги. Той почина преди пет години. За 80-годишния си юбилей издаде един уникален труд, плод на 50-годишния му труд, състоящ се от 500 страници.

Том, наречен Картотека на съвременната българска поезия

От 1954 г. той изрязва публикации на стихове и ги събира в картонени кутии. Този му том е истински каталог на съвременната поезия – съдържа кратка информация за 10 800 български поети.

Половината от заплатата си давах за абониране за вестници и списания – така казваше моят приятел и поет Спас Антонов. Изрезките, поставяни в кутии, се увеличават толкова, че трябвало да направи специални сейфове и етажерки. Фактически това представлява сега картотеката на българската поезия с три милиона изрезки от над 3200 души, записани в каталога. А инак авторите са над 10 800. И всичко това по азбучен ред. Има и раздел роднинство между писателите, и това е събирал.

Ето такива хора като Иван Динков, Федя Яков, Спас Антонов поддържат духа ни, надеждата.

Савка ЧОЛАКОВА

Редколегията на вестник "Заводска победа" обсъжда новия брой, 1959 г. (Спас Антонов е вторият отляво)

 

 
Публикуване на коментар