През последните години нашата литература се сдоби с уникална книга – “Картотека на съвременната българска поезия”. Неин автор е писателят Спас Антонов. Той е познат на българския читател като поет-лирик, сатирик, баснописец, разказвач, експериментатор (небивалици, скороговорки, палиндроми), с други думи – многожанров автор, издал 21 книги.
Какво си ти за мен сега, Русия,
какво си ти сега за мен?
Една притихнала за миг стихия
над този свят обезверен.
Страна, родила Пушкин и Нечаев,
Есенин, Гогол, Фет, Толстой ...
У гения вградила дух сияен
и не познала думата покой.
Вулкан си ти всегда от грижи топли
за целия човешки род.
Утеха си в съдбовните ни вопли,
в неволите − надежден брод.
Закрилнице могъща и пресвята,
вдъхни ни вяра в тоя век −
да се почувства всеки на земята
щастлив и горд, че е ЧОВЕК!
Той беше изМестен като писател от народа и затова народът го оПичаше още от младини.
Само с един юмрук ще ти изМия зъбите!
Хвърлиха го през Вредновековието в буйните пламъци на Младата и той изгоря жив.
Тя оПичаше любимия си съпруг с Вялото си сърце и душа.
Бог дал — боЛ взел!
Спас Антонов беше много скромен, добронамерен и чист човек. Идваше в редакцията често, защото му събирах вестници, книги, списания за неговите изрезки. Един ден ми донесе огромен бял лист хартия, може би някой му го беше дал в печатница или пък той е намерил откъде да си купи. Беше с размери над метър. Когато го разгърна, с гордост ми заяви, че схемите, които виждам, са неговото родословно дърво – седем поколения назад. Много се учудих и дълго се взирах в красивите надписи под всяко правоъгълниче и чертичка. Имаше много елегантен и четлив почерк, калиграфски. После ми разказа, че на съселяните си в неговото бедно, родно село Делян, Софийско, е направил подобно изследване и установил, че почти всички в него са роднини. Обеща да направи и на мен. Попита ме откъде съм. Казах от София. А баща ти? Майка ти?
Казах, че майка ми е от село Радуй, намира се по жп линията Перник-Волуяк. Селото на писателя Добри Жотев. Майка и той са първи братовчеди и къщите им са съседни. Спас много се зарадва. Село Делян се намира на около 6-7 километра от Радуй. Въодушеви се и ми разказа за младежките си приключения с Добри Жотев и че веднъж от Радуй, където му гостувал, двамата, през баирите, отишли в Делян пеша.
Тази нощ с нежна, а полето — тихо!
Там из пътя прашен като буен вихър
във премяна житна керван се люлее ...
Чуй — коне препускат и каруци пеят! ...
Песента прелиства морната ми памет
и по теб отново мислите припламват.
За теб, граничарю, в буйна изпревара
иде хляб народен в родните хамбари!
Ти на поста верен, смело наблюдавай;
стискай във ръката автомата здраво.
Гледай как е тиха тая нощ, без шум,
гледай, че врагът те дебне със куршум!
Бди смел, граничарю, бди, народен син!
За Страцин спомни си, за Освиенцим
и пази коварен враг да не премине
в нашата прекрасна, слънчева родина!
Сега, Брой 5406 (232) 09 Октомври 2015
От поета Спас Антонов имам получени две-три писъмца, все по повод някогашни приеми в съюза на писателите. Търся ги сега, но както си му е редът, затрили са се някъде из къщи. Ще се покажат някой ден, когато няма вече да ми трябват. Спомням си, че бяха сдържани, с достойнство написани редове: старият поет търсеше подкрепа да получи справедливост при избора на нови членове. Не направих опит да помогна: при обтягащите ми се отношения с Ангел Кънчев
5 намесата ми само щеше да навреди. Минало е и без мен – не съм дори разбрал кога са го приели в съюза. Пропуснал съм и известието за смъртта му през 2009 г. Както се разбира, разминали сме се генерално в този свят.
Блиц, 25 юни 2014 г.
Велин Георгиев е от тези хора, които гледат с леко сърце на света, житейските несгоди не го пречупват, а го каляват. Винаги ведрото му настроение се предава заразително. Цели 18 г. той поддържа поетичните събития в националния салон Старинният файтон
. Представил е 900 книги и техните автори - поети, писатели, критици, публицисти. Доказал е, че служи безкористно на една културна мисия.
Гатанки и смешкисканирана книга
Чик-чирик, чик-чирик!
–
литне и поспре за миг.
Дрешчица една си има
и за лято, и за зима.
– Кой си ти? Отде дойде,
перушан такъв – храбрец?
– Чик-чирик! Познай ме, де! –
чикна сивият ...
На моите весели и добродушни земляци
с безкрайна обич!
Авторът
Присъствах при сътворението на света през месец май 1925 година в сиромашкото недодялано, но гяволито
село Делян, Шопска област, намиращо се на разстояние от столицата колкото два черпака бензин. И след като се сътвори светът, поп Симо от село Росоман рече: Спасе, спасявай се!
. Тури ме в списъка на земните жители и ме завъртя селската мелница на живота.
Мои свидни, родолюбиви
и трудолюбиви ученици,
учители и родители,
Най-чистосърдечно благодаря за поканата да присъствам като гост на това мило тържество по случай завършването на учебната 1995/96 година и празника на Славянската писменост и българската култура.
