Заводска победа

Първи стихове

Автобиографично

Случайно просветникът в цеха намина,
поспря се до мене и даде съвет:
„За Стършел, заводския Стършел пиши ни,
нали си прославен заводски поет!"

А то пък какъв ли поет съм аз, брате! ...
Наместо писалка, бюро и кресло
пред мене е стругът, засвистил стократно
и дрехите гизнат в машинно масло.

Но нейсе... Започнах в заводския Стършел
да жиля най-първо началника свой.
От мъка едва ли се болен не тръшна,
но все пак сдържа се, излезе герой.

И всеки – кой много, кой малко е кръшнал:
директор, работник, просветник – наред
аз жиля без милост в заводския Стършел –
нали съм прославен заводски поет.

Тук рàботя десет години на струга,
край струга написах и този мой стих,
но никой не каза за мойта заслуга,
че в Стършела никому аз не простих.

Интимно

По случай откриването на хумористичната страница Весела победа в заводския вестник.

Обикнах те, красавице, безумно
за твоя смях, звънлив като камбана,
затуй, че си правдива, сладкодумна,
та лесно в плен на любовта ме хвана.

Най-верен твой стопанин, аз те моля:
поне дари ми сънища спокойни,
да не играя тази трудна роля
на луд по теб от мисли многобройни.

За първи път се влюбих толкоз силно
в девствеността на твоята осанка
и те заклевам в името фамилно:
обичай ме и ти като стопанка!

Макар че си и сладка, и студена,
та конкурираш даже сладоледа –
за мен си жар и мисъл вдъхновена,
за мен си устрем, „Весела победа"!

Дописникът Бай Марин

/ Фейлетон /

Ето, новият директор
сума хора уволни.
Днес за нищо пак упрекна
две стахановки жени.

Този случай помириса
дописникът бай Марин.
Остра дописка написа
срещу този властелин.

Но директорът до тука
„управията" не спря.
Сви в закана той юмрука,
той – над всичко „все и вся".

И започна най-отгоре
„чистката" на тоз завод.
Назначи си свои хора,
своя цял огромен род.

Ала планът се „огъна",
планът нещо не върви ...
– Кой ли, кой ли плана спъна! –
вика той и се „гневи".

Само бай Марин не чака.
Зърне ли, че не върви
хоп! – веднага във печата
дописка се появи.

Тъй за всичките раздори
за грубатия му тон
бай Марин написа скоро
и до Стършел фейлетон.

Но след туй във кабинета
го повика шефът сам:
– Я кажи ми ти, проклетник,
как посмя да пишеш там?

Казвай!... Съд за теб, дръвнико!
Казвай!... Ще те уволня!
И навънка го изтика
с ругатни и със псувня.

Но шега с печата няма.
Той е сила, строг закон.
Провериха този пламен
бай Маринов фейлетон.

Провериха и откриха
куп нередности, беди...
Ясно! Значи враг притихнал –
сам директорът – вреди.

И тъй както се полага,
вместо той на бай Марин,
бай Марин сега предлага
съд на този мамин син!

Шефовете що помислят...

Благодарение на една своя рационализация, стругарят Борис Ачкаканов от Завода за резервни части – София, постигна небивало изпълнение на трудовите си норми – 7000%

Всеки месец най-накрая
планът нещо не върви.
Шефовете – то се знае,
„блъскат" своите глави.

Вдигат врява до небето:
– Ей, момче, там здраво дръж!
– Ето, идва и Девети...
– Ех, да „скочи" изведнъж...!

Ала планът бавно крета,
хич не иска и да знай.
Не признава той Девети,
не признава Първи май.

Чу ги Боре Ачкаканов –
баш стругар в един отдел
и на плана се закани,
и на плана мерка взе.

Рече да „отпуши бента",
нов рекорд да утвърди –
седем хиляди процента!
Где туй чудо по-преди!

Хвала, хвала, теб Борисе,
че по светъл път вървиш!
Шефовете що помислят
ти на дело сътвориш.

Пред Новата 1955 година

Стругарят Илия Върбанов от Завода за резервни части в София, работи по личния си план с 10 години напред.

Върбанов наш, ти наш другарю,
годините нанизвай –
сменявай бързо календара,
навлизай в комунизма!

Ще спреш машината в оная вечер
пред Новата година –
ще вдигнеш тост в часа уречен
за нашата родина.

Ще бъдеш горд, че с пот гореща
след работа в завода,
Шейсет и петата посрещаш
в труда си благороден.

Върбанов наш, ти наш другарю,
със твоята победа
изправя снажен ръст България,
която те отгледа!

1954 г.

Картинка родна, мила ...

На счетоводния колектив при ф-ка „Текстилна слава" – София.

В счетоводството щом влезеш
здраво, Стършеле, да жилиш,
че насреща ти се плези
ей такваз картинка „мила":

Бъбри там Мария Качин
с Цеца – баш машинописка.
/Ох, как двете ще подскачат,
как ужилени ще пискат!/

Гледай ги и хич не питай
в приказки за туй-онуй
колко часове отлитат,
а поспри се, та ги чуй!

За безкрайните опашки,
за покупките, за милия
нежно им приглася Рашка,
чурулика им Емилия...

Чуй сега пък Теодосий,
а след него Ненов Георги...
Всички – да не се ядосват,
ще им връчим „тиквен" орден,

че и дума да не става –
все за работата „мислят"!
Тъй се време уплътнява,
тъй им най-добре уйдисва.

Може би е астрономка...

На Геновева Горанова – възпитателка в общежитието при ф-ка „Текстилна слава" – София

В общежитието има
между толкоз имена
с много мило, нежно име
възпитателка една.

Казва се тя Геновева.
Възпитава смяна „А",
възпитава всяка дева
само на „добри" дела.

Според нея вече зима
с бури снежни на земята
няма никога да има.
Ще настъпи вечно лято!...

Печки, кюнци тя захвърли
непочистени от сажди.
Нали студ не ще я пърли
в тоя вечен пек и жажда!

– Може би е астрономка! –
казват в тоз обществен дом.
– Може би е тя потомка
на прославен астроном!

Идейна поезия

Октомври

Небето – мрачно!
Животът – зъл, оловно сив.
Народът – гол,
             от робски труд обезумял,
настръхнал и готов като взрив
да помете и цар
             и капитал...
В душите – пламък!
И жаждата нестихваща расте
за слънчев ден,
             за правда
                   и за свобода,
а бурята венци от гняв плете
на алчните придворни господа.
Кънти земята!
Надига се суров народът.
Лети с победен марш,
с изправена Снага
и Ленин в боя смел го ръководи,
и Сталин е в атаките с врага!
В борбата – първи!
Нощта с победата ще съмне!
Юнашка кръв кипи
и с вражата се лей
на Петроград по улиците тъмни,
където знаме алено се вей.
Гърми „Аврора"!
Ехти победоносен залп!
Трепери Лвов,
във дим и пламъци е „Зимни" –
за сетен път той силата познал
на болшевика с гордите му химни.
Блести зората!
И слънцето в октомври грее.
Разпръсва то
на Ленин-Сталин мъдростта,
та делото велико да живее
и да ни води в мир към вечността.
Ще бъде пролет!
По целий свят ще бъде май!
И в този май
една искра ще запламти –
ще бъде Лениновата „Искра"
и ще сияй
над комунизма
пълен с красоти! ...

Българо-съветска дружба

От руска кръв, от наша кръв и лаври,
от подвига на храбрите деди
край Шипка някога сред боя славен
ти, наша вечна дружба, се роди.

И в този бой напрегнат и решителен
със петвековния ни господар
показа чудеса, разби пашите
и възвести над роба свобода.

Изминаха години оттогава
и пак земята ни потъпка враг,
но горд, към родния Балкан, изправен
народът тръгна с боен стяг.

И вярата в Съветския Съюз растеше,
а дружбата ни даваше крила.
Летяхме с тях в борбата безпогрешно
през бурята от огнени дула.

Летяхме смело с тях към свободата
ведно на Сталин с храбрите бойци
и сложихме ний края на борбата
тъй както някогашните отци.

Сега в Родината заводите огромни
с комините в небето бълват дим.
Помагаш ни в строежите и те са спомен
и паметник твой, дружбо, нерушим!

Сега в Родината ни ярко слънце свети
изтрило спомена за миналото чер,
и пазим ний на вожда наш завета,
и пазим теб ний, дружбо с СССР!

Първи май

Не пръскаше в оная съдбоносна пролет
ефир на теменугите дъха,
жадувания блясък, топлината, полъха
на майските цветя и на тополите
останали далече под върха ...

Докосваше ни мирис на барут, когато
агентите разстрелваха без жал
невинните, измъчени бащи и братя –
чертали те с кръвта си по земята
епохата на строя възмъжал!

Празнувахме те, Първи май, тогава в боя,
обсипани с куршуми и през огън –
минавахме край дебрите отново в строя,
навлизахме в планинските усои,
изпълнени със. радост и тревога.

Не търсехме удобствата с леглата меки,
а спехме на земята и край нас
щумòлеше гората от дъжда полека –
тревите ни докосваха и ... ето
атаките смущаваха съня ...

Сега на първомайския парад се веят
издигнатите горди знамена –
любими, многобройни – като слънце греят
над скелите, над нас, над Мавзолея,
асфалта и над цялата страна.

Червенков на трибуната стои изправен
и стиснал той каскета си в ръка
сърдечно ни приветствува – бойци корави,
тържествени, свободни, величави –
арестите разбивали с Це-Ка!

Лъчите на свободния ни Май заливат
юзините, заводите ... но виж
била ли си след бурите ти тъй щастлива,
обичана, Родино, тъй красива
в блаженството, в което днес гориш!

На Партията

Под топлите грижи на Дядо Благоев
израсна, укрепна и стана велика ...
Пред варвара в Лайпциг застана спокоен
със твоето име Георги Димитров! ...

В родината тегнеше тъмното робство ...
В Балкана сред боя ти беше начело
и нямаха твойте герои удобства,
но бяха в борбата и твърди, и смели.

Научи ти роба да люби и мрази
и сякаш превърна го в буйна река,
която в гигантските свой талази,
в омраза вековна удави врага.

Пред твойте правдиви и строги закони
безсилна е всяка преграда и смърт,
че твойта снага е снага на милиони,
че дишаш с милионната огнена гръд.

Сияеш велика в строежите днес
и крачиш уверено с поглед напред,
повела родината наша ти с чест
към бъдеще мирно, към пълен разцвет.

Осея страната ни с много комини,
с далечни проводи, с огромни централи,
с безбройни тунели и руднични мини,
с красиви и спретнати чисти квартали.

Премахна ти старото дървено рало,
и днес е то спомен от робството черно.
Остави селякът ръждива копраля
и трактор възседна в полята безмерни.

Сега залесяваш, строиш язовири,
с централите светиш на много селца,
в които израстват и учат безспирно
прекрасните наши безгрижни деца.

И нашето щастие, и дните прозрени
на тебе ний, Партио скъпа, дължим
и в огъня, в боя с лица обгорени
днес бодри на стража за тебе пак бдим!

За народните съвети

Ако искаш да се радваш
на живота хубав, млад,
през гори и през ливади
да летиш със дълъг влак,

да живееш в мир навеки,
да строиш на свобода –
за народните съвети
своя честен глас ти дай!

Ти работник в кърви къпан,
ритан с гадни, зли нозе,
помниш свободата скъпа
колко свидни жертви взе.

И затуй на поста буден
бди пред вражите бандити!
Знай, че твоят глас е удар
на врага разбил гърдите.

Знай, че твоят глас е зов
за борба против войната.
Той е цел всеобща наша,
въплътена в депутата!

Той е щастието наше,
дните утрешни лазурни
и от все сърце гласувай
пръв пред изборните урни!

Предизборно

За да има смях и песни,
слънце в твоя дом да свети –
дай гласа си смел и честен
за народните съвети.

Стой на своя пост ти буден!
Бди пред вражите бандити!
Знай, че твоят глас е удар
на врага разбил гърдите.

Знай, че твоят глас е знаме
за борба против войната.
Твоят глас е зов народен
въплътен във депутата.

Той е щастието наше,
дните утрешни лазурни ...
И затуй гласувай честно
пръв пред изборните урни!

Девети септември

Пристига пак в Родината Девети
сред знамена, усмивки и венци.
Най-радостните слънчеви привети
той носи вам, на фронта тих борци.

Че вие бдите, на дълга си верни,
да е спокоен всеки трудов ден.
И ако враг в Родината се мерне,
ще бъде начаса обезвреден!

И вам привети, граничари смели,
които на граничната бразда
закриляте и родните предели,
и българската свята свобода!

И вам привети милиционери –
охрана на труда ни в студ и зной.
Кой подвига ви може да измери?
Безсънните ви нощи нямат брой!

И вам привети, огнеборци славни!
Срещнете горди празника велик!
На пост сте винаги. Пожар ли пламне,
колите ви червени там са в миг...

Пристига пак в Родината Девети
и на парад отново пак зове.
Ще го посрещнат с песни и букети
достойните му, верни синове!

На Димитър Миланов

загинал през 1945 г. в Унгария

Когато чуждата земя прегърна
и с твойта кръв я ороси
сред мъки, нищета, кахърна
роди жена ти твоя втори син.

И твойто име той прие тогава
чрез него като боен вик
да носи твойта вековечна слава
на храбър български войник.

Хумор и сатира

Сапунено-мехурени обещания

Преди една година са поръчани 30 бр. сменни зъбни колела при фрезиста Д. Трайчев, но и до сега не са готови.

– След триста петилетки пак ела!
С поръчката тогаз ще сме готови.
Не трийсет сменни зъбни колела,
а ще получиш триста нови.

* * *

Панайот и Костадин
шлосери са по мерак,
ала мерят те с аршин,
щом пробутват често брак.

* * *

На Делчо, Лазар и Антон

Бригада от трима фрезисти.
Единият пусне ли брак –
мълчат си двамина "пречисти",
мълчат си, което е знак,
че дават и тримата брак!

Приказка за щурмовщината

Първа десетдневка

Това е тъжна случка от древни времена ...
Навсякъде тогава работели по план;
живели в мирен труд – без скърби, без война –
в красиви петилетки живота бил кован
и в графици цъфтяла тъй нашата страна! ...

В един завод огромен работели безброй
работници стругари със млад стругар Иван,
но в първа десетдневка след дългия престой
отчел той три процента от личния си план
и чудел се вината във кой ли е, във кой!?

Втора десетдневка

Изнизвали се дните, а наш Иван все чакал ...
От втора десетдневка е ден последен бил
и в чакане, в престои той времето протакал
и мислел си; „Как станах за срам и за резил
по график с пет процента – затъвам цял в батака!"

Събрали се тогава началниците „строги"
и вперили те поглед във графика заводски;
надали вик веднага, започнала тревога
и плановата служба, техници, ръководство
за миг снабдили всички с чертеж и технология.

Трета десетдневка

Завил Иван ръкава и плюл си на ръцете.
На щурм ударил здраво. Машината горкичка
простенала и – счупил се някакъв ексцентрик ...
Разбрала тя – трудът му не вървял ритмично,
но било вече краят! По график – сто процента!

С туй приказката свърши – по-тежка и от бреме.
А днес животът друг е. Живот щастлив настана!
Живот във комунизъм – постигнато стремление –
и случката трагична на приказка тук стана,
но приказка тъй чужда на новото ни време!

Наш Станойчо – Закъснойчо

В девет се събуди
нашият Станой.
Скочи пак учуден
и нададе вой:

– Бре, че закъснях
тая сутрин здраво!
Връзката скъсах,
тя ще ме забави!

Докато се стегна
трябва да закуся.
Сили ще напрегна,
бързо ще препусна ...

И спря „виртуоза"
пред афиша стенен:
– Язък за тормоза,
днес почивен ден е!

Наша Гана

Първа Гана тръгваше към блока
и направи сума трудодни.
Беше тя за пример и в звеното,
и навред сред другите жени.

Но мъжът ѝ откак се издигна
наша Гана в къщи си седи.
Не мислете, че плета интрига –
цяло село туй ще потвърди.

– Хайде Гано, викаха ѝ всички,
блокът трябва днес да се плеви!
– В къщи имам работа, сестрички,
пък която няма – да върви!

А мъжът ѝ ставаше всевластен –
председател груб като шопар.
Хокаше на ляво и на дясно
без причина всеки млад и стар.

Но за тази своя управия,
и за този собствен метод груб,
затова, че хвана тлъста шия –
селяните го смениха с друг.

– Хайде Гано, викат ѝ жените,
блокът трябва днес да се плеви!
– Идвам, идвам! – и като пребита
наша Гана подир тях върви.

Гочовата болест

Тежко болен си е Гочо.
Няма никаква измама.
Не мислете, че нарочно
ден е в цеха, три го няма.

Ей го, цъфнал в ресторанта,
като кукуряк напролет,
а жена му – с празна чанта,
го, подръпва и го моли ...

В къщи ляга и не шава,
та по спешност викат лекар.
Три дни отпуск той му дава –
ех, „отровил" се човекът!

Ала ден не минал още –
пак е здрав и весел Гочо.
– Трезвен – казва, – съм от снощи
Най-добре съм, брат, га лоча! ...

Мина време... Днес жена му
срещнах – суха вейка, дрипа!
– Где тъй с тази дамаджана?
– А пък тя едва изхлипа:

– Ох, не питай... Пусто вино
тръгнала съм да наточа.
Тъй... за помен, че загина
от пиянство моят Гоча!

Как жена ми скъсява сроковете

Предсрочно се оженихме със Кичка.
За нас това бе труден скок,
а тя сега решила всичко
да върши в кратък срок.

Без работа е. С клюки-скорозрелки
скъси тя срока най-напред
на дружбата и всички сделки
с добрия наш съсед.

Заплатата ми грабна до стотинка
и я прахоса в кратък срок.
Денят превърна в половинка
чрез своя сън дълбок.

Гуляе с друг до късно в ресторанта.
Така скъсява всеки срок
да блесне най-подир с таланта
на своя ... лош порок.

Побързай, моя нежна, синеока!
Ще се срамя аз цял живот
не съкратиш ли тъй и срока
на нашия ... развод!

Януарско

Декември 25-ти. Христо
на работа не се яви,
че бе приготвил вино чисто,
пържоли, торти, баклави ...

Декември 27-ми – в бара
бе Христо весел и пиян,
че пиха, пушиха цигари
със „свети" Стефан и Стоян.

На 1-ви януари беше тоже
гулял и пил и ... пак препил,
че му наредил Дядо Боже
да бъде гост и на Васил.

На 6-ти януари, също
ще бъде Христо пак пиян,
че ще го кани вече в къщи
пречистият „свети" Йордан.

А пък на 7-ми януари Христо
ще бъде кьор-кютук пиян,
че го очаква с бъчва – чисто,
събратът му „свети" Иван.

И щом „светиите" изпрати
пак Христо тук ще се яви,
но май тогаз ще си изпати,
че трябва ... той да си върви!

Роман за строителството

Рецензия

Купих го. Тежи, та се не вдига,
сякаш тухла мокра, а не книга.
С трепет го разтворих у дома си
за душите хорски да разкаже,
за къщята с белите тераси,
за строежа е трудните кофражи ...
Но до края трудно го прочетох.
И се чудех ум ли недостигна
на творецът, който предпочете
стройна вила с него да си вдигне
и поне го малко не окастри,
а го пусна с толкова ... баластра!

При редактора

Самокритично

– Хлад от тези стихове ме втриса,
а пък имаш по-добри.
Гледай римите какви са!
Сбъркан ритъмът дори!
Липсва чувство, свежа мисъл,
пламък нов в тях не гори! ...
– Ех, недей ме, брат, кори!
Знай: набързо съм ги писал
само за ... пари!

Пред лавката на завода

– Ех, Стояне, нещо ми се хруска
за закуска,
а пък в нашта лавка се намира
само бира.
– Че купи си от града бе, Жеко,
сто геврека!
– Дадено! Но с лавката тогава
що ще става?
– Много просто! Ще я кръстим лавка:
подигравка!

Старикът и любовта

За рецензент в отдела поетичен
бе назначен един старик.
Младеж съм аз и в стих лиричен
възпях любимото момиче.
Нo щом стиха прочете той
набърчи старческия лик:
– О, свършек нямат ли тез твои
лирични стихове за любовта!
Възпей, момче, живота мой,
дай нещичко за ... старостта!

Саморъчно

От ДИП Тухларозида
случайно технолог
поспря се да ни види
край блока нов, висок.

И както беше зяпнал
към горния етаж,
парче от тухла цапна
по темето му баш...

Но млад да си отиде
сам имаше вина,
че ДИП "Тухларозида"
в парчето се позна!

Покана

На една забава в с. Въбел, Търговищко, напилите се членове на ДСНМ, Стойчо Илиев и Васил Стефанов, набили учителката Гиргина Радева

Казват: пътят ви не с рози
бил осеян, а с бодили,
и че наведнъж сто дози
зла ракия сте изпили,
та сте се орезилили.

Браво! Я се засрамете,
че нахлузихте позора
и върху Де Се Не Мето.
Пък нали сте млади хора
не е зле да поговорим.

За целта ей таз покана
Бате Стършел ви изпраща
и със вас на бас се хваща,
че смирява разюздани
и пияни ... хулигани.

Преумореният подлизурко

От скука се прозя Станой
и се опря на лактите,
но не да мисли! Има кой
да мисли върху фактите ...

Събранията му са страст.
Там чувства той умората.
Оставя бюрото завчас
щом се застичат хората.

До днес не е пропуснал ден
да се не влее в притока.
И ето го – преуморен
от много ... самокритика.

Ден на надеждите

Помислих си: в издателството вече
изгубиха ми книгата със сатира –
отиде тя на вятъра ...
Но срещна ме познат и рече:
– Видях я на витрината, приятелю!
И да оставим настрана шегата –
добре си мутрите на някои натрил ...
От изненада почнах да пелтеча:
– Чудесно е, че там си я открил,
благодаря ти, че ми каза, брате!
А бях забравил аз оная дата,
забравил бях дори годината
в която на редактора я поверих ...
И тръгнах към книжарската витрина,
повярвал на приятелските думи.
Но после си припомних смътно,
че и тогава свършила бе зимата,
че и тогава цъфнал бе април,
че беше ден пресветъл на шегата,
ден на надеждите и на лъжата.

Весели Новогодишни поздравления

Новогодишни честитки

Стругарят Илия Върбанов от Завода за резервни части – София, работи по трудовите си норми за м. март 1971 год.

Щом дванадесет часът удари
и пристъпи Петдесет и шеста,
знам, ще кажеш: „Сбъркан календарят!
Та нали отдавна я посрещнах?!"

* *

Фрезистът Димитър Мирчев от Завода за резервни части – София, работи на 5 фрезмашини вместо на една и изпълнява трудовите си норми над 320%

Ех, Димитре, ех ти наш соколе,
с радост срещаш Новата година,
но си нещо май и недоволен –
не ти стигат само пет машини.

* *

Ковачът Христо Стаев от Завода за резервни части – София, член на ТИС, е дал досега 7 рационализации с общ икономически ефект над 300,000 лв.

Ще напрегнеш чудната си мисъл,
ще повдигнеш саждави клепачи
и ще кажеш: „Ха, наздраве! В ТИСа
да сме пак тъй – всичките ковачи!".

Колесовци

На стругарите от Завода за резервни части – София, внедрили първи у нас метода на Василий Колесов за силовото рязане на металите.

С колко радост и с какво старание
бе внедрен в завода метод нов!
Пръв внедри го нашият Върбанов,
пръв започна той по Колесов.

А след него Панчев и Секлемов
струговете пуснаха във ход.
Вият се днес стружките големи,
радват се и те и цял народ.

Радва се днес всеки млад стругар,
че по-лесно нормите достига.
Радва се и младият Чавдар,
че стахановец заводът го издига.

За колектива на бюро „Нормали и стандарти" към „База за технологично оборудване на производството"

ДСО „БАЛКАНКАР"
София
1971

Инж. ТОНЧО ХАДЖИЙСКИ

Шефът има си кахър
и се чуди как ще може
да се справи той със Спас,
/тъй наречен „Дядо Боже"/,
че го мисли за Пегас,
а пък той бил шоп-катър!
С пусти нормоконтрольори
службата ще го умори.
Има си и друга грижа,
че на новата му хижа
плочата пък на тавана
пукната на две остана.

Нека Новата година
да му носи здраве, сили.
Ядовете да му минат,
подчинените – по-мили!

Инж. ГЕОРГИ АСПАРУХОВ


Идва Гунди – космонавтът!
Я, с „Фиат"-а ли пристига?
Не! „Фиат"-ът е на книга
той с ракета се издига...
Води Гунди Дядо Мраз,
весел и засмян при нас!

Нека Новата година
да му носи здраве, сили,
за да може с бясна скорост
той „Фиат"-а да засили!

Инж. ИВАН ТОЛЕВ


Ха, добре дошел при нас!
Нека вдигнем весел тост
и те срещнем като гост
в колектива ни добър.
Ти поне не си кахър
на прекрасния ни шеф.
Ако всички ние бяхме,
както ти си главен
/изоглавен/ –
щеше шефа
да си кара кефа!

Нека Новата година
с булчица да те дари!
Стига само си лудувал
по забави и игри!

КИРИЛ ДРЬНДАРОВ


Кирчо е момче послушно:
младо, умно, добродушно.
Никога не се ядосва.
Времето не си прахосва
по женици-хубавици.
Съвестно работи той.
В службата ни е герой.
И за него всички казват
само хубави слова.
Никога не я наказват
тази рошава глава.

Нека Новата година
да му носи само радост.
Яка да му е гърбина,
ако падне нещо чуждо!
Та нали затуй е младост,
в младостта и туй е нужно.

ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА


Тръгнем ли в командировка
пак със шефа по заводите,
ще си спомним сред несгодите,
сред стъгдите и сред мъките
на Василева поръките.
Заедно със каталозите
в долината там на розите
едри орехи ще наберем.
Няма гладни да умрем –
нека има баклави,
тикви с орехи и крем...
Само сладко да ядем
и да пълниме корем!

Нека Новата година
да ѝ носи здраве, сили...
Нека бъдем като нея
щедри и добри, и мили!

ВИШОНКА ГЕОРГИЕВА


Ето, на банкета иде
(нека всеки да я види)
с вносно палто и шушонки
и колежката Вишонка.
Някога и тя е била
баш шофьорка с млада сила,
но уви, автомобила
ѝ заметна лява жила.
Оттогаз се натъжила
и сега... пеша си „гила"!

Ха, да пием вино руйно!
Нека Новата година
да ѝ носи страсти буйни,
здраве, радост, топлина! ...
Тя да бъде най-щастлива
и усмихната жена!

ДИМИТРИНА ПРОДАНОВА


Ето, иде, иде, иде
на банкета нашта Диди –
най-добрата и сърдечна,
с работа заета вечно.
Изпълнителна, добра и тиха...
Д-то да си съдера,
всичко туй във два-три стиха
аз не мога го побра.

Нека Новата година
да ѝ носи радост, здраве
и от всички – много здраве!

НИНА БОХАЧЕВА


Край „Естетиката" мина
сред калището и Нина.
Мина, мина, мина, мина,
ала май че тая тиня
Нина вечно ще проклиня!...
Иначе, човек-душа е.
От мушица по-добра е.
Конструира и чертае,
рàботи и само трае.
Нека „бачка" – тя си знае!

Ха, за нейно здраве, нека
всички вдигнем весел тост!
Да живее два-три века,
а на калната пътека
да издигнат хубав мост.
И през Новата година
да е най-щастлива Нина!

СНЕЖАНА ПАРАШКЕВОВА


Нека кажем без насмешка:
млада, хубава е Снежка,
но на Витоша не ходи
с нейната червена „Шкода"
(с една малка уговорка,
че не е добра скиорка).
Тук във службата наверно
всеки я добре познава.
Носи се тя свръх-модерно,
хубава е – заслужава!
И учтива, и засмяна
тя колегите поглежда.
Всеки мисли си с надежда:
„Става, става тя за... смяна!"

Нека Новата година
да ѝ носи здраве, радост.
В службата ни таз „бамбина" –
уважавана колежка,
да цъфти и грее в младост!
Да живее нашта Снежка!

ЛИДИЯ ВЪЛЧЕВА


А добричката ни Лидка
работи като пчеличка.
Цял ден пише, пише, пише
и главата си не вдига.
А на края със торбата
хуква из пазара бързо,
че дечицата я чакат
манджица да им направи
за да бъдат живи, здрави.

Нека Новата година
да ѝ носи здраве, сили...
На дечицата си мили
да се радва тя щастлива!


Няма коментари:

Публикуване на коментар