понеделник, 13 февруари 2012 г.

Спас Антонов

 


Биография

Spas Antonov

Спас Антонов е роден на 25 май 1925 г. в с. Делян, Софийски окръг, в бедно земеделско семейство. През летните ваканции става ратай и пасе чуждите овце и говеда.

На 14-годишна възраст, прогонен от недоимъка, идва в столицата, за да търси препитание. Работи като общ работник в ресторант, като чирак при дърводелец, шлосер и автомонтьор. Завършва курс за трактористи (1941). През 1942 г. е ученик-стругар във Военно-инженерната фабрика. Завършва занаятчийското училище и получава свидетелство за майстор-стругар (1945). В казармата получава свидетелство за професионален шофьор (1946). Учи във вечерния механотехникум и работи във завода за резервни части като майстор-стругар. След завършване на техникума работи като конструктор (1952). В началото на 1953 г. следва курс по журналистика за редактори в низовия печат. Основава и редактира заводски вестник (1954). Завършва задочно ВМЕИ-София и се дипломира като инженер-машиностроител (1957). През 1963 г. завършва журналистика в Софийския университет. От 1963 г. до 1966 г. е инженер в Електрокарния завод, където има 5 рационализации. От 1967 г. работи като специалист в Научноизследователския институт по електро- и мотокари в София.

За първи път печата стихотворение във вестник "Труд" (1950). Като студент участва в кръжока "Васил Воденичарски" и тогава се ражда идеята да създаде своя Домашна картотека на съвременната българска поезия. В момента в нея има над 2 400 000 изрезки със стихове на 9600 автори. В каталога към картотеката са вписани имената на 2300 души, издали най-малко по една стихосбирка.

Спас Антонов е инициатор за създаване на СНБП (1990) и негов секретар до 1995 г. Сътрудничи на периодичния печат със стихове за възрастни и за деца, с разкази, фейлетони и хумор. Биографични данни за него са поместени в енциклопедическите справочници "Кой кой е в България", "Кой кой е в българската култура", "Български писатели, творци на литература за деца и юноши". Участва със свои творби в няколко учебника за основните училища, в много вестници, списания, литературни сборници и антологии. Член е на Съюза на българските писатели.

Има син и дъщеря, както и три внучки.

Събрана е информация за над 10 500 наши поети

"Винаги съм се ръководил от максимата, че човек идва на този свят не да вземе, а само да остави нещо. В крайна сметка, когато той си тръгва, разбира, че нещото, което иска да вземе със себе си, го няма. Има само това, което е оставил, което ще помогне на хората да изживеят живота си по-добре." Така започва предговора на "Картотека на съвременната българска поезия" от Спас Антонов.

От 1954 година този лирико-сатиричен поет, автор и на много миниатюри, есета и епиграми, страстно събира публикациите на поетите по вестници, алманаси и списания, отделяйки половината си заплата за абонаменти. Бидейки като студент член на легендарния литературен кръжок "Васил Воденичарски" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", той се запознава с много млади поети тогава, които в последствие дават облика и високото ниво на българската поезия през втората половина на двайсти век. Това подтиква Спас Антонов да започне да събира публикациите и да изгражда една уникална картотека на българската поезия, която днес съдържа над 3 милиона изрезки със стихове от периодичния печат на 10 800 поети и информация за над 3200 поети, издали стихосбирки. Тези над 3 хиляди поети са подредени в каталог.

Корицата на книгата

Според автора, известно е, че поезията колкото по-дълго съществува във времето, толкова по-бързо се разраства и става необхватна. Поезията е като слънчевата светлина. Тя се разсейва и прониква в най-дълбоките и тъмни кътчета на милиарди човешки души. Колкото и да се мъчим да съберем на едно място цялата слънчева светлина, все ще стигнем до безуспешен край. Така че и в този мой труд е невъзможно да се обхване необхватното, казва Спас Антонов.

Въпреки това неговият труд е много ценен, защото дава систематична информация за всички поети, които са се изявявали на страниците на литературния периодичен печат и са издавали книги в продължение на повече от половин век. Това, както казва и самият автор, не е опит за оценка на поетите и творчеството им, а историческа картотека, която има за цел да не пропусне нито един автор, пробвал творческите си сили на поетическото поприще, както и да улесни изследователите, давайки промените в имената на поетите и използването на псевдоними, което много често затруднява историческите търсения.

Интерес буди и изследването на роднинството между писателите или съпружеските връзки между творците. Такова нещо се прави за първи път. Показани са и зодиакалните знаци на поетите както по европейския, така и по японския зодиак.

Тази книга е истинска поетическа енциклопедия, която се издава за първи път у нас и е плод на усилията само на един човек в продължение на десетилетия. Ето защо тя заслужава да заеме мястото си не само в писателските, но и в читалищните и общинските библиотеки из цялата страна. Книгата е и безценен документ за времето си.

Водовъртеж и инсулт едва не прекъсват живота на хроникьора

10 000 поети живеят в дома на инженер

Татко хвърлил пъпната ми връв пред Съюза на писателите, казва Спас Антонов

Спас Антонов, поет, журналист и инженер, е от изчезващата порода колекционери. Във времена, когато трупат власт, пари и илюзорен престиж, той с възрожденска страст събира богатство от думи и рими. В малкия си апартамент в "Красна поляна" има над 4 млн. изрезки от вестници, списания и антологии за и от родни поети. Всичко е подредено и красиво надписано. Едва преди година Антонов успява да събере пари и да издаде уникалната си книга "Картотека на съвременната българска поезия", която съдържа информация за 10 800 автори. В нея има няколко каталога, съставени по всички възможни критерии. Там са имената на 3200 поети, издали стихосбирка, на починали творци, на тези, чието име и презиме са еднакви или се дублират. Перфекционизмът на събирача подрежда имената дори по особено звучене, по промяна за благозвучие или по реципрочност, която може да обърка читателя. Отделни страници изброяват незрящи поети или пък художници и енигматици, изкушени от римата Спас Антонов е първият, който обнародва справочник и за роднинските връзки между писатели. Подредил е събратята си по перо по зодиаци (европейски и японски) и е добавил дори "Вечен календар". От този единствен по рода си труд има само няколко броя в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и в още няколко културни института. Антонов е раздал 400 броя на приятели, а в дома му има още 600 книги.

"Винаги съм се ръководил от максимата, че човек идва на този свят не за да вземе, а само да остави нещо. Като студент през 1954 г. членувах в литературния кръжок "Васил Воденичарски". Тогава излязоха първите ми стихотворения. Реших да изрязвам всичко публикувано не само от мен, а и от моите състуденти. Не съм беден, макар че пенсията ми е 140 лева и понякога половината от нея давам за вестници. Смятам се за богат, защото продължавам да събирам моите изрезки и съм автор на повече от 20 книги с изящна словесност за деца и за възрастни. Гордея се с това богатство ", споделя 82-годишният колекционер.

960-те автографа, 150 от които са публикувани в "Картотеката", са някои от най-скъпите му спомени. "На поета, земляка и приятеля Спас Антонов - от сърце!" е написал Добри Жотев през 1962 г., подарявайки му "На гости у дявола". Шест години по-късно и Радой Ралин драсва върху "Лютите чушки": "С приятелски чувства и надежда." "Сегашните поети пишат философски, но без ритъм, който създава музиката на мерената реч. У Добри Жотев тази музика е прекрасна! Харесвам и един друг поет, който по стечение на обстоятелствата не се радва на известност – Петко Бойкински", реди хроникьорът.

Кога се заражда непреодолимата страст към литературното събирачество? "Още се носи мълвата в родното ми село Делян, че когато съм се родил на 25 май 1925 г., баща ми взел отрязаната пъпна връв и я хвърлил пред вратата на Съюза на писателите. Дали това е вярно, не знам. Но татко беше приказник, съчиняваше и разказваше. Заразих се и аз. Първо стихове, после гатанки, епиграми, басни, след години - и една повест", разказва Антонов. Пъпната му връв бая време е стояла на прага на СБП, защото чак 70 години по-късно той става негов член.

Спас Антонов разказва с увлечение за няколкото си хобита

А дотогава минава през какво ли не. Завършва основното си образование и прогимназията, но когато опира до гимназия, бащата е категоричен: "Няма пари". Момчето се цани пастир у заможно семейство, но все го тегли към големия град. Когато става на 14, пристига в София и са хваща като чирак в кръчма, дърводелец и стругар. Вечер чете за изпити. За всяка професия има тапия. Но оттук нататък инженерството и журналистиката ще се надбягват в живота на Спас Антонов. Следвани от злополуки и страдания, които косъм по косъм боядисват в бяло косата му и капка по капка вгорчават душата му. Създава заводски вестник и едновременно завършва машинно инженерство. През 1963 г. пък се дипломира като журналист в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Три години по-късно вече работи в завода за електрокари и е осъществил там пет рационализации. Заради тях го взимат като специалист в научноизследователски институт.

Премеждията са по петите му. Едва не умира, притиснат от камион, изпуска върху крака си 20-килограмова чугунена част и счупен умивалник. Водовъртеж го повлича на плажа в Обзор и случаен поглед и интуиция на жена му го спасяват. Преживява прединфарктно състояние и тежка бъбречна криза. През януари тази година го настига инсултът, но, благодари на Бога, парализата на крака и ръката отминава. Отново си е възвърнал умението да пише с почти калиграфска изящност. А колко пъти обират пенсията му на връщане от пощата (блокът му е срещу виетнамските общежития ), вече не брои. Приема, че страданията го правят по-силен. Продължава събираческата си дейност, върши и къщна работа, радва се на трите внучки от сина и дъщерята.

Литературата не е единственото му самотно хоби. Поетът хроникьор е изрисувал кориците на повечето си книги Направил е и родословно дърво на всички 20 фамилии в с. Делян. Сега пък събира всичко, каквото излезе за судоку. "Не съм мечтал за върховна слава, каквато имат само гениите, защото знам силите и способностите си. Живях и живея с вярата, че това, което съм сътворил, ще помогне на хората да станат по-добри, ще намали алчността и злобата у тях", простичко изповядва веруюто си чудесният българин.

Искра Крапачева
 
 
Публикуване на коментар