Вестник ШОУ, бр. 36 (720), сряда 11-17.09.2013 г.

УНИКУМ!

Българин оцеля при 11 смъртни случки!

Писателят Спас Антонов е бил затискан от камион, давил се е в Черно море, единият му крак е рязан и мачкан, правили са му 3 операции, удря го ток, гази го трамвай

Най-многострадалният българин, разкри далеч преди всички ШОУ, е писателят Спас Антонов. Той е претърпял толкова здравословни проблеми, сакатлъци, битови и професионални травми, че би трябвало да се превърне в ходеща реклама на Книгата на Гинес.

Феноменът е роден през праисторическата 1925 г. в село Делян. Семейството е бедно, времената са трудни. Малкият Паско, както го наричал галено дядо му, първо става чирак в софийска месарница, но след като го наляга някаква екзема с гнойни пъпки и непоносим сърбеж, напуска работа.

Но гладен не се стои. И 16-годишният тийнейджър изкарва кратък курс за трактористи и се цани като автомонтьор в автомобилно дружество Средногорие. И още в първия месец на трудовия му стаж се разиграва първият сакатлък. Който едва не го убива. Цяло чудо на природата е, че бъдещият творец на перото не остава прикован до живот към инвалидната количка.

Многострадалният писател раздипля одисеята си

През един топъл ден в края на август, връщайки се от Копривщица с камион, натоварен с хранителни продукти, шофиран от бай Пейо и придружаващия го негов колега, на шосето преди село Долни Богров се счупи задната полуос на камиона. С мъка го избутахме встрани от шосето. Там върху прашния банкет започна работата по изваждане на счупената полуос. Задната част на тежко натоварения камион беше повдигната и подпряна от едната страна с дървени трупчета, а от другата – с ръчен крик. Аз се вмъкнах под камиона, отвинтих гайките на полуоста, обърнах се с лице към земята, за да не пада прахоляк и твърди частици в очите ми, и заднишком, пълзейки по корем, започнах да излизам изпод камиона. Но изведнъж лявата страна, подпряна с крика, се сгромоляса върху плещите ми. Крикът се бе отплеснал и бе заклещен неподвижно между земята и шасито. Диференциалът натисна темето ми, а лицето ми потъна в дебелия слой прах. Устата ми се напълни и прахът в нея се превърна в лепкава кал. Не можех да дишам, защото и носът ми беше запушен от праха. Започнах да се задушавам и нямаше как да извикам. Но в ушите ми прогърмя неспокойният настойчив глас на бай Пейо: Вдигай бързо! Те двамата бяха поставили резервния крик и време за губене нямаше. Задната част на камиона мигновено се повдигна и бай Пейо ме хвана за краката и бързо ме издърпа. По бузите и врата ми от темето се стичаха едри струйки кръв, а лявото ми рамо и ръката бяха увиснали. Промиха устата ми с вода, превързаха дълбоката рана на темето и ме поставиха върху седалка, взета от шофьорската кабина. Скоро рейсът, идващ от Копривщица, ме закара в София... Изкълченото ми рамо се пооправи и раната на темето заздравя,

припомня си Антонов.

Няколко години по-късно, вече след народната победа, когато бъдещият певец на Шоплука бачка като стругар в Завода за резервни автомобилни и тракторни части, трудовата злополука се повтаря. Спас Антонов завинаги е запечатал в паметта си знойния юлски ден на 1950 г., когато вижда смъртта в очите за втори път.

В този ден, изморен и жаден за сън, трябваше да сваля от струга обработената чугунена балванка, тежка около 20 кила, но отмалелите ми ръце не успяха да я задържат и тя падна от един метър височина върху ходилото на левия ми крак. Пръстите и предната част на ходилото бяха силно сплеснати. Имаше и скъсани кръвоносни съдове, което впоследствие се отрази зле на този крак,

довери пред народното издание привличащият сакатлъците автор.

Две петилетки по-късно стартира черната серия в биографията му. Чак не е за вярване, че човек може да понесе толкова много болежки и травми!

През 1960-а, докато вече щастливо жененият Спас Антонов е с деца на море в Обзор, едно плуване доста навътре в морето му изиграва лоша шега. Стига почти до хоризонта, но когато почва да пори водата към брега, го засмуква коварен водовъртеж.

И въпреки че е мъж в разцвета на силите си, в един момент усеща, че с него е свършено. Миг, преди да загуби съзнание и да потъне, на последния му отчаян крясък за помощ реагира жена му. Тя за съжаление е безпомощна, защото не може да плува, пък и няма физическите сили да измъкне як мъж на брега, но един техен семеен приятел, с когото летуват заедно, скача в морето и успява да спаси нашия герой. И то броени минути, преди да е потънал като камък към дъното. На брега го свестяват, макар и трудно, и ваканцията продължава. До следващия екшън.

По някакво неписано правило той връхлита Антонов точно 5 години след морското приключение. Този път обаче става въпрос за опасен здравословен проблем.

Тежък синузит го вади за няколко месеца от строя. Болестта почти обезобразява лицето му – то се подува като футболна топка, особено в областта на челото и носната кухина. Спас не може нито да диша, нито да се храни. Опасността от менингит е съвсем реална. Болките и страданията са неописуеми. В Четвърта градска болница в София му правят няколко пункции със специални спринцовки. Бъркат дълбоко в носа му, за да извлекат гнойта. Процедурите са толкова неприятни и болезнени, че даже губи съзнание. Важен в крайна сметка се оказва резултатът – утихване на болестното огнище и значително подобрение.

Но ... минава още една петилетка и съдбата отново му обръща гръб. И тъй като всичко лошо се връща, се случва така, че пострадалият му преди 20 години крак отново е травмиран жестоко.

През юли 1970-а решихме със семейството ми да отидем с наскоро закупената нова кола на почивка в черноморския курорт Китен. В почивната станция още на другата сутрин, както бях застанал с боси крака пред умивалника, тоалетният сапун се изплъзна от ръцете ми и падна в него. Посегнах да взема сапуна, но тутакси едно голямо порцеланово парче от страшно напукания умивалник падна върху левия ми крак и проби с острата си част точно това място на ходилото, което беше сплеснато преди години от оная, паднала от струга чугунена балванка. Отвори се дълбока рана. Станционният лекар заши пробитата дупка и превърза крака, но аз не можех да влизам в морето. Цели двадесет дни стоях в стаята като строго наказан затворник. На връщане – от Китен до София, шофирах колата си с бинтован крак и с много напластена мъка в душата,

вайка се страдалецът.

След една нечовешка бъбречна криза през 1972-ра, при която лекарите аха да го отърват от левия му бъбрек, но Антонов категорично отказва следва кратък период на затишие. Преди буря обаче, както става ясно, когато като гръм от ясно небе избухва поредната бомба.

Само 3 месеца след бъбречната криза Спас окуцява. Левият му крак изтръпва и той може да се придвижва само с бастун.

Контузията с балванката и умивалника не е минала безследно. При прегледа, извършен от световноизвестната специалистка по хирургия д-р Мария Табакова, се диагностицира болестта на Бюргер. Повредената артерия се е запушила и не функционира. Белите престилки не дават особени шансове на мъченика, че отново ще проходи нормално. Даже правят намеци, че ако болестта вземе лош обрат, ще се наложи ампутация. Но и този път железният шоп излиза късметлия. Смелата лекарка предприема лечение със серия блокади. При тях със спринцовка се вкарва голяма доза озон направо в главната артерия. От нечовешките болки писателят редовно губел съзнание. Да не говорим, че след всяка блокада лежал по няколко часа напълно обездвижен.

Тук най-чистосърдечно бихме искали да поставим точка, но изпитанията, уви, продължават, кое от кое по-неприятни.

Бъбречната криза отшумя завинаги и аз я забравих, докато една сутрин поради остри болки в гърба ми с мъка станах от леглото. Извит като дъга, аз не можех да направя дори крачка. Изнесоха ме с носилка от стаята и с кола на Бърза помощ бях откаран във Втора градска болница. Там започнаха мъките, които ми причиняваха лечебните изтезания. Най-напред трябваше да извадят секрет от гръбначните прешлени, за да го изследват. Бях поставен на стол, с лице към облегалката, та гърбът ми да бъде открит за работа на лекарите и медицинските сестри. При вкарване на спринцовката между прешлените на гръбначния ми стълб аз пребледнях и оброних глава върху облегалката на стола. Свестиха ме с плесници по бузите. След известно време ме изследваха с ЕМГ (електромагнитна графия), което е особено неприятно и болезнено, поради забитите игли по краката, тялото и главата. Лекуваха ме още с разни медикаменти и след месец се придвижих от болницата до дома си с бастун. Междувременно се лекувах и от болестта на Бюргер. През юли 1977 г. д-р Табакова направи последната серия от 12 озонови блокади и с това левият ми крак бе напълно излекуван. Но спуканите прешлени на гръбнака продължаваха да ме мъчат. В края на октомври 1977 г. постъпих в санаториума в Банкя, където ме подложиха на екстензия, тоест, опъване на гръбнака със специална машина, след което три дни лежах по корем – неподвижен. При това положение медицинският персонал ми даваше храна и аз я поемах, без да движа тялото и врата си. След месец и половина от болките в гръбнака не остана и помен,

завършва на горно до Спас Антонов. Да не бързаме обаче да се радваме, защото съспенсът или хорърът, както желаете, още не са приключили.

След 6 години на ползотворен труд на литературното поприще през един непоносимо горещ августовски ден на 1983 г. нашият човек вдига уникално кръвно – 230 на 125. Преди колегите му да повикат Бърза помощ, той вижда тунела на смъртта. Но вместо в бяла светлина, той пулсира в непоносими жълти и зелени пламъци. Когато го откарват в Пирогов, е почти труп. В реанимацията едва разпознава близките си като бледи сенки през гъстата мъгла, спусната пред очите му. Лекарите казват, че ако линейката се е била забавила с 5 минути, масиран инсулт е щял да го прати на оня свят. Слава Богу, и този път го връщат от отвъдното.

С този инцидент черната серия в житието и страданието на Спас би трябвало да даде място на по-ведри случки и преживявания. И това ... почти се сбъдва. Без да броим, разбира се, следните малки дяволи: обгаряне на пръстите, дланта и китката на дясната му ръка вследствие на късо съединение, операция на възпалена мастна тъкан под лявата мишница, приплескване на лявото коляно и бедрото между две коли, изваждане с хирургична интервенция на дълбоко забит кърлеж в лявата предна страна на тялото под стомаха, операция на левия палец на ръката заради твърдо рогово образувание ...

На 16 февруари 1995 г., малко преди Антонов да чукне заветните 70 лазарника, добрата орисница го изоставя за съвсем малко, но това се оказва напълно достатъчно трамвайната спирка на Халите да се превърне в негово лобно място.

Докато се качвах на трамвая, с левия си крак (ах, тоя нещастен ляв крак!) бях стъпил на трамвайното стъпало, а десният ми крак още стоеше на площадката. В този момент автоматичната врата на трамвая се затвори с трясък и притисна ходилото на левия ми крак. Почувствах се като хванат в капан. Обзе ме ужас пред факта, че след миг трамваят ще тръгне, а вратата му е гладка и няма за какво да се хвана. Секунди оставаха, когато той ще ме повлече и ... край! Извиках силно, даже изсвирих с уста. Стоящите хора на спирката също нададоха тревожни викове. Несъобразителният ватман отвори вратата и освободи притиснатия ми крак. Почувствах силни болки в ходилото. С мъка стъпих на площадката с пострадалия си крак, но си рекох на ума: И този път се измъкнах от хищните лапи на Оная, дето с безпощадната остра коса покосява човешкия живот!,

завършва достойната си за Книгата на рекордите изповед многострадалният жрец на перото.

Паметната плоча на гордостта на село Делян, който напук на злата съдба издъхна от ... старост на 84 години

Взимането на течност (ликвор) от гръбначния стълб е една от най-болезнените медицински процедури. На Антонов тя е правена десетки пъти

Певецът на Шоплука се разминал по чудо с удавяне край Обзор

Емил ГРУЕВ