сряда, 15 август 2012 г.

Огнена птица

Жътвено поле

Тридесет зърна игриви
плод са дали в триста ниви.
Нивите пък още лани
във едно поле са сбрани.
Щом полето ти разгънеш
със оки пшеница жънеш,
но ожънеш ли го – ето,
пак пшеницата не стига ...
Ах, разбра ли, че в ръцете
не държиш поле, а ...

Катинар

На овчарската кошара
то е сякаш катинара.
Но заключиш ли го – май
ти кошарата отключваш,
а отключиш ли го – знай,
че кошарата заключваш.
Катинар.
И то – без ключ е.
Катинар не е, а ...

Неогрянка

Неогрянка тъмнолика
снага няма, а се вижда.
Дето тръгна – не я виждам,
а пък все със мен се движи.
Ето в слънчевото лято
спрях самичък край реката,
ала щом се там надвесих –
в нея влезе Неогрянка.
Хвърлях клонки, листи, сламки
и водата ги отнесе.
Не отнесе Неогрянка,
Неогрянка – мойта ...

Бабичка в гората

Бабичка лежи в гората
върху костена постеля
и със шарено корито
тялото ѝ е покрито.
Но навън ѝ е главата,
за да вижда и да чува;
и навън ѝ са краката,
за да може да пътува.,,
Тъй във своята къщурка
сто години си живурка
тази баба ...

Автострада

Имаме си автострада
в нашата висока сграда.
Влизам уж в автомобил,
а пък виж, че съм се скрил
в чудновато гардеробче.
Щом натисна вътре копче,
то понася ме с багаж
към последния етаж ...
Аз съм пътник, аз – шофьор!
Ей това е ...

Хищница опасна

Не, не е тя тревопасна,
а е хищна и опасна.
Грабне ли те – за закуска
с кокалите ще те схруска.
Не живее сред балкана,
нито долу край бостана,
нито – в пещера от камък,
нито – в замък,
нито – в кула,
а живее в океана
и нарича се ...

Трактор

Черен трактор под земята
пръст гребе и вън я мята.
Прави дупки, дето мине –
по ливади и градини.
Все оре, не губи време,
ала не да сее семе ...
Трактор ли е туй, дечица,
или е ...

Майстор

На висока стара бука
сред гората майстор чука –
майстор шарен, клюноват
и крилат,
и опашат,
Но пирони не кове той,
а пирони вади ...
Ето,
стъпил върху тази бука –
от зори, та чак до здрач;
сред гората тиха чука
неуморният ...

Юнак наперен

Край яхъра: "Дъра-бъра ..."
сритали се два катъра.
Спуснал се юнак наперен
във скафандър жълточерен.
Взел да бръмка, взел да зънка,
па извадил сабя тънка –
в миг един катър промушил,
та от болка той се сгушил ...
Тъй кавгата: "Дъра-бъра ..."
стихнала покрай яхъра,
А юнакът, който свършил
тая работа, бил ...

Изгубеното фарче

Край пътечката в полето,
сред вечерната тъмница,
сам-самичко Фарче свети
и немирно се клатушка.
Ах, дали си има жица,
копче, стъкълце и крушка?
И защо то гасне-светне
и се люшка като в люлка? ...
Но захлупих го в ръцете
и видях, че е ...

Бивол

Черен бивол в черна угар
влачи седем тежки плуга
и с крака железни ходи.
Биволарят не го води,
нито го в ярем зажегля,
нито пък остен замахва,
а го яхва
и потегля,
Ха, кажи сега накратко,
бивол ли е, или ...

На пързалка

Гледай: стройна, дълга Лалка
как танцува на пързалка
и с една-едничка кънка
тя чертае цифра тънка,
после върху бяла писта
малка буквичка изписва ...
Питаш: – Где е тая писта
и с едничка кънка – Лалка?
Май ти трябва помощ малка:
върху лист хартия чиста
се пързаля ...

В дъжд пороен ...

Ако те нападне враг –
ще го стъпчеш с тежък крак,
а пък с двата предни зъба
ще събориш май два дъба!
Ако пък избухне взрив
с газ отровен, задушлив –
туй не бива да те стряска –
и без друго дишаш с маска.
Ала, ако изведнъж
рукне тук пороен дъжд,
ще намериш ли подслон,
ти – такъв грамаден ...

Смешница

Спряха Руменчо и Дарка
пред смешница в зоопарка.
Вирва тя опашка къса
и ръце големи маха.
Ту се смее, ту се въси,
ту е горда, ту е плаха ...
Някой шоколад подаде
през пробитата ограда
и ръката му целуна
тая весела ...

Облак тъмен

Вятър силен през чукара
облак тъмен тук докара.
Ако с пръсти го докоснеш,
той през четири ръкава
бял дъжд сипе в струйки прави
и без гръмове и мълнии,
три ведра догоре пълни ...
– Облак ли е ? – свят се чуди.
Но го гали с длан корава
и отвръща чичо Груди:
– Не е облак, а е ...

Планина се движи

Носи се навред мълва,
че в пустинята се движи
планина с два остри върха,
с дълга шия и глава.
Между двата върха – хижа
за араби-алпинисти ...
Аз се чудя и си мисля:
планина ли е това
като Витоша и Рила
или гърбава ...

Дядовият самолет

Ей – над тинестото блато
нещо вие се крилато.
Дядо рече: – Самолет е!
Той при нас е само лете,
а през зимата е бил
в топлите страни край Нил.
Аз отвърнах: – Не е в ред,
дядо, твоят самолет,
щом над блатото хвърчи,
пък не чувам да бръмчи.
Май нещата си объркал.
Не е самолет, а ...

Къщичка вълшебна

Без врата е, без комин,
но – с голям прозорец син.
Чудно ми е как побира
планината с язовира,
как можа да побере
параход, небе, море ... !
Ала спря веднъж да свети,
та занесох я ... в сервиза,
Кой не може да се сети,
че това е ...

Дългушка

На стена виси Дългушка
със гердан на тънка гушка.
Стройна, лъскава, красива –
с две гърла, а – мълчалива,
Но в гърлата огън носи,
И когато се ядоса,
писва силно, та разцепва
храсталаци и долове,
и с градушка от олово
сума зайци изпотрепва ...
Ах ти, лъскава Дългушка,
то се знае, че си ...

Квакла

Вчера баба ме попита:
– Ха, кажи кое е, Гита,
туй животно, дето квака
сред размътен вир в реката,
дето вре се в коренища –
кривокрако, с две очища,
дето е зеленосиво
и от теб е по-страхливо?
Отговорих в миг на баба:
– Та това е ...

Светофар в полето

Светофар стърчи в полето,
дето няма кръстопът –
светофар, побит на прът,
Там с едно око голямо
в жълто и зелено свети
и на дясно, и на ляво
път на облаците дава.
Светофар е туй наглед,
а е цъфнал ...

Шарено въженце

Шарено въженце бяга:
ту се свива, ту – разтяга,
ту в тревата лъкатуши,
ту в шубраците се муши...
Погнеш ли го, като гъска
то протяга врат и съска.
Е, разбра ли ти, детенце,
че туй шарено въженце,
от което се боя,
е ...

Вихър

Дядо взе мустак да суче
и се хвали:
– Мило внуче,
като теб когато бях,
вихър яхвах и летях –
вихър буен, с облак-грива,
дето слънцето закрива ...
В миг на дядо ми Антон
отговорих с весел тон:
– Дядо, яхал си ти ...

Мама буренцето чукна ...

Купих днес от магазина
пълно буренце със вино.
Виното в средата – жълто,
а наоколо пък – бяло.
Не е то от грозде зряло,
нито в чаша се налива,
нито хората опива ...
Мама буренцето чукна,
виното из него рукна
и в тиган със масълце
пържи тя едно ...

Обор с коне

Дремят във обор картонен
петдесет еднакви коня.
Имат те червени гриви
и са стройни и красиви,
ала нямат си копита
и не цвилят, и не ритат ...
А оборът?
Ех, оборът
без врата е, без прозорец –
тъмен – целият закрит ...
Но ... с коне ли туй обор е,
или е ...

Що за чудо ...

В късна вечер сред върбите,
край прогнилата коруба,
драла гърло гласовито
някаква певица груба.
Връщал се от къра дядо
и решил да се обади:
– Що за чудо се е скрило
тук в клонака, гдето мявка?!
Ехото пък продължило:
"Мявка, мявка ...

Момиче сред морето

Видях край мен в морето
едно момиче мило:
с чадър глава покрило
и под самата блузка
краченца тънки спуска ...
Реших да го докосна –
да щипна скрита буза,
но щом ме парна остро,
разбрах, че.е ...

Птица или бръмбар

С две крила е – не е птица,
нито пък е то мушица.
Като бръмбар също бръмка,
но – далеч от цвят и трънка.
И не кацва като птица
върху жица
или плет,
ами кацва в равнината,
заедно с левент напет ...
Кой не може да отгатне,
че това е ...

С кожух сред лятото

Сред горещо, знойно лято
питам старче чудновато:
– Зимни ветрове не духат,
а защо си ти с кожух?
И с бодли ти е кожухът,
вместо с вълна или с пух.
Бягай, старче, в гъста шума
на прохлада да се свреш!
– Не съм старче – то продума,
а съм ...

Лакомец

Няма зъби, ни уста,
ни ръце, крака, стомах,
а пък твърдите неща
лесно смила той на прах.
И покой за него няма.
Все го мъчи страшен глад.
Би изял гора голяма,
цяло село и цял град ...
Но държиме ли го строго –
става чудно благороден.
Що е то? Не е ли ...

Зайче бяло

Зайче бяло в черна угар
тича подскокливо, лудо.
Колкото по-дълго тича –
толкова се то смалява,
че си дрешките съблича
буквички от тях да прави.
С буквички е то застлало
угарта надлъж и шир ...
Но дали е зайче бяло,
или туй е ...

Котка ли е

Тиха е когато спи,
но щом почне да се храни –
в стаята не се търпи:
мърка, лази по килима,
вдига врява за петима ...
Тази наша готована –
и без зъби, и без нокти;
тромава, без ловка крачка
котка ли е като котка,
или е ...

Ловец

Дом си прави сред скалите
дето расне само мъх.
В облаците чак излита
и кръжи над дол и връх.
Пушка няма, а пък ето,
пак на лов е път поел
и се бори с ветровете
този силен, смел ...

Но понякога ...

Звънка и приятна тя е.
С мъдростта си ще те смае
Но понякога е груба
и те блъска като луда ...
Щом излезе тя хаплива
и досадна от молива –
лесно можеш да я скриеш
с гума като я изтриеш.
Но излезе ли сърдита
и обидна от езика –
как ти ще изтриеш с гума
казаната вече ...

Змей

Змей се спуска през полята
в градовете и в селата.
На гърба си носи хора,
въглища, желязо, вар ...
Тича змеят без умора,
тича с тежкия товар.
Спре за малко и – нахранен,
пак запява с глас стоманен:
"Трака-трака, трака-трак! –
змей не съм аз, а съм ...

Добрият другар

Ей – на онзи тротоар
чака ни добър другар.
Смигне ли с око червено –
знай, че ни предупреждава:
"Не, недейте преминава!"
Но с око щом жълто светне:
"Пригответе се!" – съветва.
С погледа си пък зелен
казва: "Идвайте при мен! ..."
Вярвам, вече си отгатнал,
че добрият наш другар
се нарича ...

Дяволитото момченце

У дома седи момченце,
стиснало в ръка въженце,
С медено звънче звъни то –
в джобовете нейде скрито.
Чудно е, че и каквото
да му викнеш на ухото –
по въженцето за миг
то предава твоя вик
чак през девет планини.
Ни гласеца ти мени,
нито повишава тон.
Туй не е ли ...

Хала огладняла

Невиждана хала
година не яла,
в нивята нахълта
и житото гълта.
В устата зъбата
тя миг го премята –
зърната поглъща,
а сламата връща.
Каква ми ти хала,
година не яла! –
Сред блока безкраен
се шири ...

Юначина

Над реката юначина
кротко е извил гърбина,
та по нея тук да минат
в зимни дни и в дни горещи,
хора и машини тежки ...
Кой е този юначина,
дето е извил гърбина?
Май ненужен е въпрос –
то се знае, че е ...

Тънко, дългокрако

Нещо мъничко, крилато,
дългокрако, слабовато,
върху бузата ми кацна
и забоде там иглица.
– Чакай – рекох, –
да те мацна!
И замахнах със десница ...
Ала плеснах си шамар
заради един ...

Стрела

Там край Брястовица, вижте,
над ливади и поля,
сред просторното равнище,
как лети една стрела!
Аз се чудя на стрелата –
опашата и крилата,
как се спуска и се вдига,
никой как я не настига! ...
Хей, деца от Брястовица,
туй не е ли ...

Строител-великан

Нито гладен, нито жаден –
виж, строител-великан
вдига сам панел грамаден
и нарежда го по план.
Вдига кофа – девет тона –
към готовия кофраж
и налива сам бетона
чак на двайстия етаж.
Кой е този великан?
Та това е ...

Два коня

Имам си два мили коня.
Щом ги вържа и подгоня –
с мен по Голо бърдо бягат,
но отвържа ли ги – лягат ...
И от мама, и от татко
ще получиш ти целувки,
ако кажеш ясно, кратко,
че това са чифт ...

В лозето непрекопано

Посред лозето в листака
кой е мрежа сплел и чака
да се хване я мушица,
я калинка, я пчелица? ...
Но дойдоха днес стопани
лозето да прекопаят
и откриха, че е

Чакорана

Недоспала, недояла,
във премяна чернобяла,
на стобора кацна рано
празнодумка – Чакорана.
Тая крадла в махалата
и клюкарка всепризната –
в летен пек и в зимни хали,
все чакори и се хвали:
"Ча-кра, ча-ка,
ча-кра, чака! ... –
знаете ли, че съм ...

Работливка

По невидими пътечки
мъкне сламки,
житце,
клечки –
грижи се легло да има
и храна за цяла зима ...
– Ха, поспри и почини си!
Що за буболечка ти си?
Тя поспря в една канавка
и отвърна:
– Аз съм ...

Огнена птица

Литва птица свръхюнашка,
с дълга огнена опашка –
среброкрила,
с луда сила
и със скорост непозната.
И лети тя към Луната,
към Венера, Марс, Уран ...
Казва дядо ни Иван:
– Не е птица туй, момчета,
а космическа ...

Не се вижда, а пътува

Ни с крака е, нито с тяло,
ни с крила е полетяло,
ни се вижда, ни се чува,
а пътува ли, пътува ...
Май ти с вятъра го сбърка?
Но часовникът си цъка
и звъни – да разбереме,
че това е ...

Дългоран

Минал дълъг Дългоран,
та препасал с бял колан
планините и полята,
градовете и селата ...
Хей ти, дълъг Дългоран,
виж – по твоя бял колан
движи се сега светът,
че коланът ти е ...

В парахода

Щом дотрябва на моряка,
той я хвърля. А когато
не му трябва – я прибира.
Ето, параходът спира
и морякът се приготвя
пак да хвърли ...

Гатанките на Спас Антонов

Гатанката е един от най-трудните кратки жанрове в детската литература, при това трябва да се добави – и най-търсените от децата. Може би е необходимо да се напомни, че освен занимателната роля, гатанката има и значителна познавателна и възпитателна роля върху детското съзнание и мислене. В тази насока ние имаме много хубава традиция и добро литературно наследство с гатанките, които ни оставиха дядо Благо, Цанко Церковски, Чичо Стоян и особено Асен Разцветников, който непосредствено след Девети септември издаде отделна книга със сто гатанки. Може да се каже, че след положените първи основи в тази насока от пионера в авторската гатанка дядо Благо /Стоян Русев/, учителствувал около четиридесет години в различни бургаски села, Асен Разцветников напълно утвърди жанра на гатанката със своите находчиви, остроумни и занимателно написани творби. Заслуги в областта на авторската гатанка след победата имат и нашите добри детски поети, сред които са Асен Босев, Цветан Ангелов, Йордан Друмников и особено Лъчезар Станчев, който в края на миналата година в издателство "Отечество" отпечата най-новата си книга под заглавие "Многознайка" и с подзаглавие "100 гатанки и още нещо". Към тези общи усилия на нашите съвременни писатели се прибавя и скромният принос на Спас Антонов, който е предложил на нашето внимание ръкописа си "Огнена птица".

В самото начало искам да изразя задоволството си, че почти всички гатанки на Спас Антонов говорят за едно наистина професионално владеене на жанра и освен това – авторът е написал доста свои творби с една съвременна насоченост, тематично е в днешния ден и отразяват онова, което е познато на децата, макар и не с онези подробности, които са известни на по-големите. Ще започна с критичните бележки, които не са много, но са съществени, а след това ще поговоря и за достойнствата на ръкописа. Именно в някои от гатанките със съвременно съдържание авторът не е намерил най-сполучливото сравнение или пък не е попаднал на такова хрумване, че гатанката хем да е интересна, хем да не звучи изкуствено нагласена или неубедително поднесена. Много важно е в краткостта на една гатанка (каквито са народните) да се вложи по-голяма житейска идея или пък просто да се събуди интерес към отгатването, който се засилва от степента на трудността с която е съпроводено отгатването. Има и неточни заглавия, чиято цел е да характеризират основното качество на предмета, чието название трябва да се отгатва.

Останалите гатанки на Спас Антонов са безупречни и биха могли спокойно да представят автора с отделна книга. Хубави са гатанките за костенурката, кълвача, стършела, слона, щъркела, слънчогледа, кибрита, тебешира, влака, кулокрана, комбайна. Ето гатанката за слънчогледа:

Светофар стърчи в полето,
дето няма кръстопът –
светофар, побит на прът.
Там с едно око голямо
в жълто и зелено свети
и на дясно, и на ляво
път на облаците дава.
Светофар е туй наглед,
а е цъфнал ... слънчоглед,

като последната дума винаги е написана обратно и би трябвало да се отгатне, без да се чете. Всички гатанки са написани в тази форма. Твърде разпространена е и другата форма: когато се задава въпрос от рода на "Що е то?" – или "Познайте кой е, що е" и т.н. Би било добре в една книжка с гатанки да има по-голямо разнообразие във формата на поднасяне на задачата (обикновено тя се отнася до наблюдателността, съобразителността, скоростта на мислене и реагиране). Да се надяваме, че авторът ще продължи своите плодотворни усилия в тази насока и ще напише още нови гатанки със съвременно съдържание, по-разнообразни и интересни, с по-голямо художествено майсторство. Това което ни е предоставил в този сборник дава основание да бъдем по-взискателни към него и да очакваме още повече и по-хубави гатанки и стихотворения за деца.

Тодор ЯНЧЕВ

 
 
Публикуване на коментар