Веднъж, на водопой пред гьола,
до Кравата въздъхнал Вола:
– Ох, виж, сестрице, колко мътна
водата тук при нас пристига!
Щом глътчица от нея глътна,
в стомаха ми се приповдига ...
А Кравата размърдала капистра
и отговорът бил от кратките:
– Водата си извира бистра,
но тук я мътят ... патките!
Adivina Quien Soy by Lyudmil Antonov
El pastor tiene un candado
para proteger la casa.
Adivina, adivinador,
porque a veces está cansado
y aunque se moje de lluvia
nunca se pone oxidado.
Adivina, adivinador,
porque le falta la llave
y siempre menea el rabo.
Винаги съм се ръководил от максимата, че човек идва на този свят не да вземе, а само да остави нещо. В крайна сметка, когато той си тръгва, разбира, че нещото, което иска да вземе със себе си, го няма. Има само това, което е оставил, което ще помогне на хората да изживеят живота си по-добре.
Горе, горе в небесата
свети с две рогца луната.
Там въженце метнах бързо,
то за рогче се завърза
и провеси двата края
до таванската ми стая ...
Тъй завързах за луната
мойта люлка чудновата.
Лунна люлка! Ето, в нея
до зори ще се люлея.
Kamili v shepa by Lyudmil Antonov
Духна вятър в късна есен
и към връх висок понесе
къщата ни цяла с двора,
с дървесата, със стобора...
В къщата, за път облечен,
гледах към върха далечен
и запях си даже песен ...
Ех, че ветровита есен!
Planina se dvizhi by Lyudmil Antonov
На овчарската кошара
то е сякаш катинара.
Но заключиш ли го – май
ти кошарата отключваш,
а отключиш ли го – знай,
че кошарата заключваш.
Катинар. И то – без ключ е.
Катинар не е, а ... !
На Айра
Горe, горе в небесата
свети с две рогца луната.
Там въженце мeтнax бързо,
то за рогче се завърза
и провеси двата края
до таванската ми стая ...
Тъй завързах за луната
мойта люлка чудновата.
Лунна люлка! Ето, в нея
до зори ще се люлея.
