Стандарт

 

Водовъртеж и инсулт едва не прекъсват живота на хроникьора

10 000 поети живеят в дома на инженер

Татко хвърлил пъпната ми връв пред Съюза на писателите, казва Спас Антонов

Спас Антонов, поет, журналист и инженер, е от изчезващата порода колекционери. Във времена, когато трупат власт, пари и илюзорен престиж, той с възрожденска страст събира богатство от думи и рими. В малкия си апартамент в "Красна поляна" има над 4 млн. изрезки от вестници, списания и антологии за и от родни поети. Всичко е подредено и красиво надписано. Едва преди година Антонов успява да събере пари и да издаде уникалната си книга "Картотека на съвременната българска поезия", която съдържа информация за 10 800 автори. В нея има няколко каталога, съставени по всички възможни критерии. Там са имената на 3200 поети, издали стихосбирка, на починали творци, на тези, чието име и презиме са еднакви или се дублират. Перфекционизмът на събирача подрежда имената дори по особено звучене, по промяна за благозвучие или по реципрочност, която може да обърка читателя. Отделни страници изброяват незрящи поети или пък художници и енигматици, изкушени от римата Спас Антонов е първият, който обнародва справочник и за роднинските връзки между писатели. Подредил е събратята си по перо по зодиаци (европейски и японски) и е добавил дори "Вечен календар". От този единствен по рода си труд има само няколко броя в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и в още няколко културни института. Антонов е раздал 400 броя на приятели, а в дома му има още 600 книги.

"Винаги съм се ръководил от максимата, че човек идва на този свят не за да вземе, а само да остави нещо. Като студент през 1954 г. членувах в литературния кръжок "Васил Воденичарски". Тогава излязоха първите ми стихотворения. Реших да изрязвам всичко публикувано не само от мен, а и от моите състуденти. Не съм беден, макар че пенсията ми е 140 лева и понякога половината от нея давам за вестници. Смятам се за богат, защото продължавам да събирам моите изрезки и съм автор на повече от 20 книги с изящна словесност за деца и за възрастни. Гордея се с това богатство ", споделя 82-годишният колекционер.

960-те автографа, 150 от които са публикувани в "Картотеката", са някои от най-скъпите му спомени. "На поета, земляка и приятеля Спас Антонов - от сърце!" е написал Добри Жотев през 1962 г., подарявайки му "На гости у дявола". Шест години по-късно и Радой Ралин драсва върху "Лютите чушки": "С приятелски чувства и надежда."
"Сегашните поети пишат философски, но без ритъм, който създава музиката на мерената реч. У Добри Жотев тази музика е прекрасна! Харесвам и един друг поет, който по стечение на обстоятелствата не се радва на известност - Петко Бойкински", реди хроникьорът.

Кога се заражда непреодолимата страст към литературното събирачество?
"Още се носи мълвата в родното ми село Делян, че когато съм се родил на 25 май 1925 г., баща ми взел отрязаната пъпна връв и я хвърлил пред вратата на Съюза на писателите. Дали това е вярно, не знам. Но татко беше приказник, съчиняваше и разказваше. Заразих се и аз. Първо стихове, после гатанки, епиграми, басни, след години - и една повест", разказва Антонов. Пъпната му връв бая време е стояла на прага на СБП, защото чак 70 години по-късно той става негов член.

А дотогава минава през какво ли не. Завършва основното си образование и прогимназията, но когато опира до гимназия, бащата е категоричен: "Няма пари". Момчето се цани пастир у заможно семейство, но все го тегли към големия град. Когато става на 14, пристига в София и са хваща като чирак в кръчма, дърводелец и стругар. Вечер чете за изпити. За всяка професия има тапия. Но оттук нататък инженерството и журналистиката ще се надбягват в живота на Спас Антонов. Следвани от злополуки и страдания, които косъм по косъм боядисват в бяло косата му и капка по капка вгорчават душата му. Създава заводски вестник и едновременно завършва машинно инженерство. През 1963 г. пък се дипломира като журналист в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Три години по-късно вече работи в завода за електрокари и е осъществил там пет рационализации. Заради тях го взимат като специалист в научноизследователски институт.

Премеждията са по петите му. Едва не умира, притиснат от камион, изпуска върху крака си 20-килограмова чугунена част и счупен умивалник. Водовъртеж го повлича на плажа в Обзор и случаен поглед и интуиция на жена му го спасяват. Преживява прединфарктно състояние и тежка бъбречна криза. През януари тази година го настига инсултът, но, благодари на Бога, парализата на крака и ръката отминава. Отново си е възвърнал умението да пише с почти калиграфска изящност. А колко пъти обират пенсията му на връщане от пощата (блокът му е срещу виетнамските общежития ), вече не брои. Приема, че страданията го правят по-силен. Продължава събираческата си дейност, върши и къщна работа, радва се на трите внучки от сина и дъщерята.

Литературата не е единственото му самотно хоби. Поетът хроникьор е изрисувал кориците на повечето си книги Направил е и родословно дърво на всички 20 фамилии в с. Делян. Сега пък събира всичко, каквото излезе за судоку. "Не съм мечтал за върховна слава, каквато имат само гениите, защото знам силите и способностите си. Живях и живея с вярата, че това, което съм сътворил, ще помогне на хората да станат по-добри, ще намали алчността и злобата у тях", простичко изповядва веруюто си чудесният българин.

Искра Крапачева