На моите весели и добродушни земляци
с безкрайна обич!
Авторът
Присъствах при сътворението на света през месец май 1925 година в сиромашкото недодялано, но гяволито
село Делян, Шопска област, намиращо се на разстояние от столицата колкото два черпака бензин. И след като се сътвори светът, поп Симо от село Росоман рече: Спасе, спасявай се!
. Тури ме в списъка на земните жители и ме завъртя селската мелница на живота.
Пред следователя в полицейското управление се защитавал обвиненият в конспирация Янко Зарков:
– Нищо лошо не съм сторил! Ако нещо съм направил, оно е само добро за нашата България. За нея съм готов да дадем и живото си! ... И тизе, гусин следователю, ако се наложи, нема ли да умреш за Българията като истинска българин?
Следователят Хари Шпрингер, немец по произход, живел дълги години в България, отговорил:
– Не! Ако се наложи, ще умра като истински немец!
– Тц, тц, бреей! ... – цъкал с език Янко– Тогай язе требе да те съда, а не ти менека!
В миналото Сиромах Гого откраднал вол. Натикали го в участъка и един полицай започнал да го налага:
– Твойта верица... Вол че краднеш, а? – бил го полицаят до припадък.
– Не съм крал вол, гусин полицай! – отричал Сиромах Гого.
Полицаят започнал отново да го бие. Най-после Сиромах Гого не издържал и рекъл:
– И да съм откраднал вол, он да не чини повече от мене, та ме биеш. Бива ли заради един вол, човек да утепаш?
– Я не те бием. а законьо те бие! – отгвърнал важно полицаят.
– А, тека ли? Па тогай, щом е за коньо, друг бийте! – рекъл му Сиромах Гого.
Случило се така, че в почивната станция настанили наш Ордо Шегаджията с някакъв професор в една стая. Като нямал какво да прави, Ордо се обърнал към професора:
– Щом си толко учен и знаеш сичко, сакаш ли да си задаваме въпроси?
– Съгласен съм! – отговорил професорът.
