Баба се усмихна доволно. Погледна ме с малките си присвити очи, след това се обърна към мама, която нареждаше трапезата за обяд и подхвана наставнически:
– Трябва да му приготвим дебелата дрешка и дългите чорапи, пък и пуловера, че ако застуди и завали дъжд... Нали казват: зиме без хляб не тръгвай, а лете – без дреха!
Странен каприз на народа!
Той изисква своята история
от ръката на поета, а не
от ръката на историка.
Хайнрих Хайне
(От Мюнхен до Генуа)
Винаги, когато се връщам в родното ми село Делян, за да поема глътка спокойствие и наслада, обичам да гледам в късния летен ден как слънчевият залез поръбва със злато белите пухкави облаци над Китка. Обичам да слушам в покоя на идващата вечер неизменния шепот на вятъра в листата на тополите. В този шепот аз долавям точно и вярно легендите за онова праисторическо време, в което са живели героично моите далечни прадеди и в което същият този вятър е вял над моето село. Застанал долу край скалите на Мъртвината, тихият ромон на крайселската рекичка също ми разказва дума по дума за раждането на живота по тези места, за победите и пораженията, за радостите и неволите, за свободата и робството ...
Не е далече денят, когато повече от половината жители на Земята ще се устремят с гигантски ракети по безкрайните вселенски пътища. Едни от тях ще откриват още неоткрити галактики, други ще намерят тихо пристанище на Марс или Юпитер, а трети ще бъдат обхванати от пламъка на носталгията по родната земя и ще се завърнат след година-две.
Напук на всички разумни жители на нашата планета, тая нощ реших да си легна рано. Дори не вечерях. Облякох пижамата си наопаки, легнах по корем и метнах възглавницата върху краката си. Притворих само едното си око за да се приготвя за сън, а с другото гледах откъде ще влезе Дядо Мраз. Вършех всичко наопаки, та дано през цялата година ми потръгне така.
Шест години Радка Новкова нямаше своя рожба. Едва тази пролет ѝ се роди момченце. Радостта ѝ преливаше като бирена пяна, а очите ѝ светеха като две капки утринна роса на тънко ръжено стъбло.
Тя събра на угощение цялото звено от полевъдната бригада, в която работеше и всички близки и далечни, знайни и незнайни роднини. Мъжът ѝ Новко Тапиров беше едър здравеняк мъжага, сякаш роден за най-тежката физическа работа въпреки, че не дочуваше добре и беше назначен за полски пазач. От своя страна той покани цялата управа на стопанството пред която искаше да се покаже като нов човек, с нови разбирания за живота, или по-точно да оправдае името си Новко. Може би престараването му да изпъкне навсякъде като нов човек, беше една от причините Новко Тапиров да бъде назначен за полски пазач.
За нищо се скараха двете съседка Станка и Гена – стари дружки от моминските си години. Станка, тази клюкарка, която разнасяше селските новини като вестник, веднъж в яда си какво ли не издума на старата си дружка. Нарече я яловица, некадърница, едно дете неспособна да роди на мъжа си. От този ден тяхната дружба свърши. Кръвнишки се гледаха двете млади жени и когато случайно се срещнеха, отвръщаха погледи една от друга. Свадата между тях обхвана и мъжете им. Приятелството от детството на двамата също се наруши.
Заедно с машините в инструменталния цех на завода бръмчи и високоговорителят. Под ритъма на музиката всяко движение на работниците се извършва отсечено и равномерно.
През отворения прозорец конспиративно се промъкна Пролетта.
Тя спря до струга на Григор Величков, където се изработваше по чертеж № 156-04-01 приспособлението за шлайфане на амбреажни оси от моторна кола Прага
. Заогледа стругаря от всички страни, хареса го за сътрудник в конспирацията и реши, без той да разбере, по хитър начин да извърши конспирацията.
Едно бяло, наперено облаче, издигнало се навярно чрез свой влиятелен роднина, се люлееше в синьото мартенско небе и гледаше важно, важно на всичко отвисоко. Под него прелетя черна, рошава гарга, окъпа се в гъстия още по-черен дим, който бълваше коминът на месокомбината и се изгуби нейде в простора.
По стар навик да не изпускам от погледа си нито една рошава гарга и този път зяпах с високо вдигната глава, когато неволно се сблъскахме с моя най-близък приятел Ванката.
– О, Ванка, здравей! Защо си навел тъжно главата днес? – попитах съчувствено.
Както си спеше Лука Енчев, изведнъж почувствува, че нещо го издига все по-нависоко и по-нависоко. Зарадва се горкият Лука, като си помисли, че той е първият българин, устремил се с невидима ракета към Луната. Обаче някъде в началните слоеве на стратосферата внезапно престана да се издига и почувствува, че пропада в нещо меко, а на душата му стана топло и приятно. Наоколо беше тихо и спокойно. И в тая тишина един неистов глас, сякаш от вдън междупланетните пространства, го стресна и го накара да навири уши.
Девети септемврибр. 6, 08.02.1978;
Светлинен пръстенбр. 5, Литературен кабинет при район
Девети септември, София, 1978
В къщи се говореше усилено, че скоро щял да се жени чичо Кола. Трябва да съм бил на шест годинки, когато дядо, баща ми и петимата ми чичовци копаеха твърдата глина на нашия двор, който се ширеше в края на родното ми село, за да направят стаичка за младоженците или както шеговито я наричаха "невестарник". Чичо Стоил извозваше пръстта с дървена количка, направена от дядо, а аз, като малък и неработоспособен, стоях настрана и наблюдавах как след всяка количка купчината пръст растеше.
Софийска правдабр. 66, 06.06.1972
На високото, между Камен дол
и Мъртвината
се е ширнала спокойната равнина, наречена Циганка
. Стърнищата на Циганка
са прорязани от белите коловози на прашния коларски път, обраснал от двете страни с троскот и детелина. Някъде към края на нивите той се спуща по стръмното каменисто било, като извито тялo на влечуго и пълзи към съседното село. Сред тази жълта равна шир пъплят волски коли, проскърцват разсъхнали спици и главини, трополят каруци и вдигат гълчава станимировци, мацинчани, ребърчани и ванчини. Те спират пред кръстците, товарят тежките снопи и поемат в ръцете си камшиците и остените. От чистото небе слънцето пръска разтопено злато, което трепти в белите забрадки на жените, лъщи в сламените шапки на мъжете и звъни в проточената човешка реч: Ехее-ей, дии! ...
Елинпелинска зарябр. 14, 20.07.1973
Синята юлска привечер изпълваше котловините и долчинките на запад от селото. Голямото стадо овце лениво пълзеше към егреците в местността "Гарница" и звън на хлопатари, кучешки лай и овчарски кавали посрещаха тържествено настъпващата лятна нощ.
Гатанки и смешкисканирана книга
Чик-чирик, чик-чирик!
–
литне и поспре за миг.
Дрешчица една си има
и за лято, и за зима.
– Кой си ти? Отде дойде,
перушан такъв – храбрец?
– Чик-чирик! Познай ме, де! –
чикна сивият ...
С какво Звън от копие
на Александър Михайлов спечели читателите си? На какво се дължи това радушно гостоприемство, с което читателят прие новата стихосбирка на Михайлов, която излезе съвсем наскоро и още по-наскоро изчезна от витрините?
Обичах есенните слънчеви дни, когато хората беряха кукурузите. В такъв един ден се върнах весел и припрян от училище. Беше минал първият учебен предиобед и учителката поръча на всички деца да донесат пари за учебници. Щяла да ги закупи още утре от града колективно за всички ученици. Хапнах набързо и затичах при дядо, който пасеше стадото по нивите в местността Касата
.
Хайде да чeтем обратно.
За деца от 7 до 107-годишна възраст
София, 1992.
Спас АНТОНОВ
На писателя Иван Кръстев в знак на дълбока признателност. Авторът.
Скрити имена 3
Надпис на снимка 5
Сироп от боб 7
Забраванко 9
Венец за празника 11
Фокусник 13
Кончето на Сево 15
Килохолик 17
Чавдар 19
Опак човек 21
Спас Антонов
ЗАНИМАТЕЛЕН ЛЕКСИКОН. ХАЙДЕ ДА ЧЕТЕМ ОБРАТНО
Редактор: Анжела Димчева-Томова
Художник: Спас Антонов
Техн. редактор: Райна Силянова
Коректор: Миглена Цанева
Издателска къща "АНЖЕЛИ" – СОФИЯ 1415
кв. Драгалевци, ул. "Горска полина" 16А
Печатна база Ико "БИЗНЕС" АД
ISBN 954-8281-02-З
© ИК "Анжели", София
©Спас Антонов, автор и художник
с/о Jusautor, Sofia, 1992
ИМЕ е прикрито тука.
Ха открийте го! На слука!
Е, кого НЕ СА поспрели
да си хапне круши зрели?
Чисти дрехи кой облича
и с обувки НОВИ тича?
Кой със самолет замина
на екскурзия в АТИНА?
А в АРХИВ без архивари
кой се рови в папки стари?
Кой ги върши и такива –
здрави КАСИ с чук разбива?
Нощем кой не спи, А ДЕН
дреме на чина до мен?
Криви ли са или прави –
ОЧНА ставка кой ще прави?
И накрая: кой от вас
все АКТИВ си пише в клас?
ВЕСО ДОСЕВ ДИРИ РИД
ВЕНЕ ПЕНЕВ ГАЛИ ЛЕБЕД В *) ДЕБЕЛИ ЛАГ
*) с. Дебели лаг, Пернишко
Имам снимка – дар прекрасен
от сестрите ми в чужбина –
цветна снимка с надпис ясен:
"Ани, Лора, Каролина."
Имената им стократно
всеки ден чета с наслада:
"Ани, Лора, Каролина..."
Днес прочетох ги обратно.
Проследих ги с изненада:
АНИ, ЛОРА, КАРОЛИНА!
АНЯ, ЛИЛИ И ЛИЛЯНА
АНИ, ЛЕДА И АДЕЛИНА
Вместо да напише "боб"
днес Борис написа "боП"!
Името пък на Бориса
някой също с "П" написа.
Стана от Борис – Порис.
Но нали съм хуморист –
името му непонятно
аз прочетох пък обратно.
Е, Борисе, да попеем
и потропнем – хопа-троп!
Звънки чаши да налеем
с бобения свеж ... СИРОП!
ЯЛ ИЛЯ И БЪЗ СЪС ЗЪБИ
НЕ МЪТЕН И НЕ ТЪМЕН МЕД ЯДЕМ
По прашна уличка самотна
къде ли пак Антон се мотна?
Какво ли у дома забрави,
та тича да не се забави?
Но, запъхтян от преумора,
Антон е вече в коридора –
примигва и смутен се мръщи.
Какво ли носи той от къщи? ...
Обратно името му прочети
и мигом ще узнаеш ти,
че стиснал е в ръката потна
АНТОН тетрадката си ... НОТНА!
НЕНО ИМА КАМИОНЕН КАПАК
И КАКА МИ ИМА КАКИ
Кирил и Методий нам
азбуката ни са дали
да не тънем в мрак и срам
все за чужди идеали.
Затова е празник днес –
светъл празник в тяхна чест.
Ето, паметник голям
в пролетния ден блести.
Кой венец положи там?
я "ВЕНЕЦ" обратно ти,
остроумко, прочети –
ще си отговориш сам
кой го е положил там!
Е, НАМ СИЛАТА ЗА ТАЛИСМАН Е
И СЯЛ СИ, МИСЛЯ, И ЯЛ СИ, МИСЛЯ СИ
Фокусник е НИКО ФОКИН.
Кой в класа ни не е хокан
зарад фокусите хитри:
глътне гумата на Митре,
после в чантата на Мери
бръкне в миг и я намери ...
Фокусникът Нико Фокин
върши всичко тъй похватно,
че и името си Фокин
ако прочете обратно –
пак ще бъде ... НИКО ФОКИН!
ХОДЯ ЗА ОСЕМ ШИША, А ШИШ МЕСО АЗ ЯДОХ
А ВЕСА ТАСЕВА РИБА ВАДИ И ДАВА БИРА
Добре си храни Сево кончето,
пои го Мимето с вода,
закичват го с цветя и клончета
и пускат го на свобода.
Затуй е пъргаво и вихрено,
че хрупка то трева и зоб
и денем – волно, не притихнало,
препуска в тръс или в галоп ...
– С какво го храниш? – питам Мимето,
а тя се смее с кротък глас:
– Обърнеш ли на СЕВО името,
ще се досетиш ти завчас!
ИМАЛА НИНА ЛАМИ
А ВЕЛА РАЛЕВА ЩЕ ЛИ ЛЕЩА, МАДАМ?
Рече нашият съсед Илия:
– Всяка вечер в ХОЛА пия
по едно кило ракия,
та ми казват алкоХОЛИК.
По КИЛО щом пия в хола
редно е тогава, моля,
да ми казват КИЛОхолик!
и обратно, ако щете,
КИЛОХОЛИК прочетете –
пак си е то ... КИЛОХОЛИК!
ЛОВИ БИВОЛ И ОРЕ ГЕРО
НИНО БОНИН ИЗОРА ЗА РОЗИ
Тъжен е Чавдар, когато
чуе плясък на шамар.
Някой сбърка ли играта,
пак е натъжен Чавдар.
Но е радостен, когато
смях в игрите ни кънти.
И обича той шегата,
и готов е да прости ...
Името му Красимира
пак обърна с весел глас,
а ЧАВДАР от смях примира:
– Е, добре ... РАДВАЧ съм аз!
АМИ И ГРЕС У СЕРГИ ИМА
АНЕТО ДАЛО КОШ СЪС ШОКОЛАД НА ИЛИАН ОТ *)ЕНА ...
*)Ена -департамент във Франция
Запознах се с него преди седмица. Голям чудак бил този писател. Казаха ми, че върши всичко наопаки и затова носи името Опак човек. Казаха ми още, че всичко, което той пише, може да се чете еднакво, както отпред-назад, така и отзад-напред.
А и всичко, което той изговаря, може също да се изговори в обратен ред. Вчера ми дойде на гости. Влезе у дома заднишком, застана на главата си, поздрави ме с обичайния въпрос "Е, КАК Е, КАК Е?" и подаде босия ли ляв крак да се ръкува с мен. Аз забелязах, че ниският на ръст гостенин беше подстриган откъм челото. Сакото му беше закопчано откъм гърба, а джобовете на панталона бяха зашити на самия долен край на крачолите. Той започна да вади от торбата си книги. После придърпа стол и опъна босия си ляв крак върху масата. Взе лист хартия и собственокрачно продължи да пише новия си роман.
Когато започнах да прелиствам книгите му, открих, че те са написани с обратни думи и изрази.
Силно ме впечатлиха сборниците с басни: "КИРКИ И КРИК" , "РАЦИ И ЦАР", "МИДИ И ДИМ", "РОПОТ И ТОПОР", "СКЕЛЕТ И ТЕЛЕКС". Надникнах и в книгите с текстове за естрадни песни: "А-ХА-ХА!", "ЙО-ХО-ХОЙ!", "АНГЕЛИНА С АНИ ЛЕГНА", "НЕДЕВ ЗАРЕ Е РАЗВЕДЕН", "ЯДОВИТ ТИ ВОДЯ ...". Харесаха ми и няколкото книги с приказки: "ЛАНИ МИНАЛ ТЪЖЕН ЕЖЪТ", "И ТЕЛЕ ЛЕТИ", "МИРЕН Е РИМ", "ОРДЕВОТО ВЕДРО". Любопитно зачетох стихотворните му сборници: "БЪДИ ДЪБ", "НАДАРЕН Е РАДАН"...
Зашеметен от тази изненада, любопитно взех да гледам голямата му глава и си помислих, че пред мен седи един необикновен човек, наподобяващ супер електронен апарат, попаднал тук от друг свят. А и вълшебството, което се вършеше пред очите ми, ме накара да попитам удивен:
– Неземни човече, ти сам ли караш ракетата, с която си пристигнал тук?
– А, ТАТЕ КАРА РАКЕТАТА. НА "ТИТАН" И КЪМ МЪКИ, ЛЕТИ ДОРИ И РОДИТЕЛ – отговори той.
– Какви мъки? При нас животът е рай! – възразих аз.
– Е ДА! – АТОМЕН ПОТОП, НЕМОТА... А ВАЛИ И ЛАВА – АД Е! – отговори лаконично той.
– А как завършва човешкият живот при вас? – попитах госта.
– АМИ И ЗАРАЗИ ИМА, И МОР ГРОМИ, АЛА ЧЕСТО И ОТ СЕЧ – въздъхна, чудакът.
– Искам да попитам още нещо – обърнах се към моя събеседник. – От колко души се състои вашето семейство?
– ОТ СТО!
Аз му обясних, че моето семейство е от четирима души, а синът ми е космонавт и трябваше да замине още вчера за Марс.
– А, НИМА ЗАМИНА? – попита ме той.
– Предполагам, че е заминал – отговорих с нескрита гордост.
След кратка пауза отново се обърнах към моя загадъчен събеседник:
– Любопитно е да се знае как става раждането при вас? В родилен дом, или...
– РАЖДАНЕ НАД ЖАР! – избуботи с басовия си глас той, без да дочака края на моя въпрос.
– Ама, как? – зачудих се. – В жаравата ли потапяте младенеца?
– НАД ЖАР Е РАЖДАН И Е НЕ ПОТОПЕН, А ГОЛ ДО ПОДЛОГА! – повтори чудакът.
Любопитството ми нарасна до краен предел. С напрегнат слух и нетърпение възкликнах:
– Интересно! От каква материя е новороденото?
– АМИ, ОТ ЛАК И ... КАЛ ТО ИМА! – поясни моят гост.
– И то ли, като нашите деца, се моли и се мъчи да говори?
– А, ТА БАБАТА МУ ДАВА ДУМА И ТО МОЛИ И ЛОМОТИ: "О, БАБО; БАБО! – ИЛИ: "О, МАМО, МАМО!" – отново поясни чудноватият Опак човек.
– Интересува ме впоследствие как расте и се развива човекът при вас?
– НЕ НЕЖЕН И НЕЖЕНЕН, ЛЪГАН И НАГЪЛ, НЕ РИТАН, АЛА... НАТИРЕН! – дълбоко въздъхна пришълецът.
Наближаваше обяд. Гостът беше гладен, а аз нямах неговата специална храна, та бързаше да си ходи. Затова го попитах:
– Има ли у вас кой да те посрещне на обяд?
– А, МАМА, МАМА! – отговори накратко той. Ами баща ти тук ли е, или си замина с летатeлния радар?
– НЕ ЛЕТАТЕЛЕН РАДАР; А ПОЛИТНА С "АНТИЛОПА" – поправи ме чудакът и обясни, че "Титан" е ракетата, с която той и баща му са пристигнали, а "Антилопа" се нарича най-новият космически кораб ...
Преди да си тръгне магьосникът на словото аз го помолих да остави обемистия си приключенски роман "НЕВЕН И АНИНА", за да го прочета на спокойствие, но той отказа. Затова пък набързо го прелистих и в паметта ми останаха няколко изречения. Ето, прочетете ги и вие!
