През последните години нашата литература се сдоби с уникална книга – “Картотека на съвременната българска поезия”. Неин автор е писателят Спас Антонов. Той е познат на българския читател като поет-лирик, сатирик, баснописец, разказвач, експериментатор (небивалици, скороговорки, палиндроми), с други думи – многожанров автор, издал 21 книги.
Сега, Брой 5406 (232) 09 Октомври 2015
От поета Спас Антонов имам получени две-три писъмца, все по повод някогашни приеми в съюза на писателите. Търся ги сега, но както си му е редът, затрили са се някъде из къщи. Ще се покажат някой ден, когато няма вече да ми трябват. Спомням си, че бяха сдържани, с достойнство написани редове: старият поет търсеше подкрепа да получи справедливост при избора на нови членове. Не направих опит да помогна: при обтягащите ми се отношения с Ангел Кънчев
5 намесата ми само щеше да навреди. Минало е и без мен – не съм дори разбрал кога са го приели в съюза. Пропуснал съм и известието за смъртта му през 2009 г. Както се разбира, разминали сме се генерално в този свят.
С какво Звън от копие
на Александър Михайлов спечели читателите си? На какво се дължи това радушно гостоприемство, с което читателят прие новата стихосбирка на Михайлов, която излезе съвсем наскоро и още по-наскоро изчезна от витрините?
Винаги съм се ръководил от максимата, че човек идва на този свят не да вземе, а само да остави нещо. В крайна сметка, когато той си тръгва, разбира, че нещото, което иска да вземе със себе си, го няма. Има само това, което е оставил, което ще помогне на хората да изживеят живота си по-добре.
