Не е далече денят, когато повече от половината жители на Земята ще се устремят с гигантски ракети по безкрайните вселенски пътища. Едни от тях ще откриват още неоткрити галактики, други ще намерят тихо пристанище на Марс или Юпитер, а трети ще бъдат обхванати от пламъка на носталгията по родната земя и ще се завърнат след година-две.
Напук на всички разумни жители на нашата планета, тая нощ реших да си легна рано. Дори не вечерях. Облякох пижамата си наопаки, легнах по корем и метнах възглавницата върху краката си. Притворих само едното си око за да се приготвя за сън, а с другото гледах откъде ще влезе Дядо Мраз. Вършех всичко наопаки, та дано през цялата година ми потръгне така.
Заедно с машините в инструменталния цех на завода бръмчи и високоговорителят. Под ритъма на музиката всяко движение на работниците се извършва отсечено и равномерно.
През отворения прозорец конспиративно се промъкна Пролетта.
Тя спря до струга на Григор Величков, където се изработваше по чертеж № 156-04-01 приспособлението за шлайфане на амбреажни оси от моторна кола Прага
. Заогледа стругаря от всички страни, хареса го за сътрудник в конспирацията и реши, без той да разбере, по хитър начин да извърши конспирацията.
Както си спеше Лука Енчев, изведнъж почувствува, че нещо го издига все по-нависоко и по-нависоко. Зарадва се горкият Лука, като си помисли, че той е първият българин, устремил се с невидима ракета към Луната. Обаче някъде в началните слоеве на стратосферата внезапно престана да се издига и почувствува, че пропада в нещо меко, а на душата му стана топло и приятно. Наоколо беше тихо и спокойно. И в тая тишина един неистов глас, сякаш от вдън междупланетните пространства, го стресна и го накара да навири уши.
Случайно просветникът в цеха намина,
поспря се до мене и даде съвет:
„За Стършел, заводския Стършел пиши ни,
нали си прославен заводски поет!"
