Стандарт

 

Водовъртеж и инсулт едва не прекъсват живота на хроникьора

10 000 поети живеят в дома на инженер

Татко хвърлил пъпната ми връв пред Съюза на писателите, казва Спас Антонов


Спас Антонов, поет, журналист и инженер, е от изчезващата порода колекционери. Във времена, когато трупат власт, пари и илюзорен престиж, той с възрожденска страст събира богатство от думи и рими.
Чети нататък »
Няма коментари:
Категории

Биография

Спас Антонов е български поет и писател, сатирик, литературен изобретател, колекционер и хроникьор. Вроденият му силен стремеж към хармония и красота е основно ръководно начало в неговия живот и творчество.
Чети нататък »
1 коментар:
Категории

Adivina quién soy

Adivina Quien Soy by Lyudmil Antonov

El candado del pastor

El pastor tiene un candado
para proteger la casa.
Adivina, adivinador,
porque a veces está cansado
y aunque se moje de lluvia
nunca se pone oxidado.
Adivina, adivinador,
porque le falta la llave
y siempre menea el rabo.

Чети нататък »
Няма коментари:
Категории , ,

Спас Антонов

 


Чети нататък »
Няма коментари:
Категории

Картотека рецензия

Събрана е информация за над 10 500 наши поети

Винаги съм се ръководил от максимата, че човек идва на този свят не да вземе, а само да остави нещо. В крайна сметка, когато той си тръгва, разбира, че нещото, което иска да вземе със себе си, го няма. Има само това, което е оставил, което ще помогне на хората да изживеят живота си по-добре.
Чети нататък »
Няма коментари:
Категории ,

Невидимият пътник

Лунна люлка

Горе, горе в небесата
свети с две рогца луната.
Там въженце метнах бързо,
то за рогче се завърза
и провеси двата края
до таванската ми стая ...
Тъй завързах за луната
мойта люлка чудновата.
Лунна люлка! Ето, в нея
до зори ще се люлея.

Чети нататък »
Няма коментари:
Категории , ,

Камили в шепа

Kamili v shepa by Lyudmil Antonov

Ветровита есен

Духна вятър в късна есен
и към връх висок понесе
къщата ни цяла с двора,
с дървесата, със стобора...
В къщата, за път облечен,
гледах към върха далечен
и запях си даже песен ...
Ех, че ветровита есен!

Чети нататък »
Няма коментари:
Категории , ,

Планина се движи

Planina se dvizhi by Lyudmil Antonov

Катинар

На овчарската кошара
то е сякаш катинара.
Но заключиш ли го – май
ти кошарата отключваш,
а отключиш ли го – знай,
че кошарата заключваш.
Катинар. И то – без ключ е.
Катинар не е, а ... !

Чети нататък »
Няма коментари:
Категории , ,

Как паякът глътна мечка

Лунна люлка

На Айра

Горe, горе в небесата
свети с две рогца луната.
Там въженце мeтнax бързо,
то за рогче се завърза
и провеси двата края
до таванската ми стая ...
Тъй завързах за луната
мойта люлка чудновата.
Лунна люлка! Ето, в нея
до зори ще се люлея.

Чети нататък »
Няма коментари:
Категории , ,

Дядовият самолет

Гатанки

Катинар

На овчарската кошара
то е сякаш катинара.
Но заключиш ли го – май
ти кошарата отключваш,
а отключиш ли го – знай,
че кошарата заключваш.
Катинар.
И то – без ключ е.
Катинар не е, а ...


Жътвено поле

Тридесет зърна игриви
плод са дали в триста ниви.
Нивите пък още лани
във едно поле са сбрани.
Щом полето ти разгънеш
със оки пшеница жънеш,
но ожънеш ли го – ето,
пак пшеницата не стига ...
Ах, разбра ли, че в ръцете
не държиш поле, а ...

Неогрянка

Неогрянка тъмнолика
снага няма, а се вижда.
Дето тръгна – не я виждам,
а пък все със мен се движи.
Ето в слънчевото лято
спрях самичък край реката,
ала щом се там надвесих –
в нея влезе Неогрянка.
Хвърлях клонки, листи, сламки
и водата ги отнесе.
Не отнесе Неогрянка,
Неогрянка – мойта ...

Трактор

Черен трактор под земята
пръст гребе и вън я мята.
Прави дупки, дето мине;
по ливади и градини.
Все оре, не губи време,
ала не да сее семе ...
Трактор ли е туй, дечица,
или е ...

На пързалка

Гледай: стройна, дълга Лалка
как танцува на пързалка ...
И с една-едничка кънка
тя чертае цифра тънка,
после върху бяла писта
малка буквичка изписва ...
Питаш: – Где е тая писта
и с едничка кънка – Лалка?
Май ти трябва помощ малкa:
върху лист хартия чиста
се пързаля ...

Зайче бяло

Зайче бяло в черна yгap
тича подскокливо, лудо.
Колкото по-дълго тича
– Толкова се то смалява,
че си дрешките съблича
буквички от тях да прави.
С буквички е то застлало
угарта надлъж и шир ...
Но дали е зайче бяло,
или туй е ...

Дядовият самолет

Ей – над тинестото блато
нещо вие се крилато.
Дядо рече:
– Самолет е!
Той при нас е само лете,
а през зимата е бил
в топлите страни край Нил.
Аз отвърнах:
– Не е в ред,
дядо, твоят самолет,
щом над блатото хвърчи,
пък не чувам да бръмчи.
Май нещата си объркал.
Не е самолет, а ...

Дяволитото момченце

У дома седи момченце,
стиснало в ръка въженце.
С медено звънче звъни то
в джобовете нейде скрито.
Чудно е, че и каквото
да му викнеш на ухото
по въженцето за миг
то предава твоя вик
чак през девет планини.
Ни гласеца ти мени,
нито повишава тон ...
Туй не е ли ...

Скороговорки

Колиба за кобила

Колибар на кобилар дава колиба,
кобилар на колибар дава кобила.

Магдалина и Дарина

Магдалина има мандолина,
а Дарина има мандарина.
Магдалина свири с мандолина,
а Дарина лапа мандарина.

Палав Павел

Палав Павел плет подпалил,
плет при плевник, пълен с плява ...
Пламнал плетът и оставил
куп от пепел палав Павел.

Чичо Цачо, Цочо и Чочо

Връх изкачва чичо Цачо,
а след него чичов Цочо
води кучето си Чочо.
Скача Чочо покрай Цочо,
но не чака чичо Цачо
нито Цочо, нито Чочо.

Вранка гракна ...

Бранка гракна
на гранка –
сепна Ганка
от дрямка.
Скокна Ганка
за дрянка –
хвръкна вранка
от гранка.

Небивалици

Добра среща

Срещна Ежко в утрин pаннa
Баба Мравка сред Балкана
и хвaлбица той подхвана:
– Вярвай, Бабо Мравке – ето,
снощи изорах небето
и посях сто дини бели,
а пък те нощес узрели,
та във тая заран късна
тръгнал съм да ги откъсна!
– Аз пък, мили Ежко Бежко,
колкото и да е тежко,
до морето път ще бия.
Жадна съм, от теб не крия
цялото ще го изпия!

Паякова мрежа

Сплете паяк тънка мрежа,
ала нека отбележа –
пръв се хвана в нея ... ежа!
А след него – погледнете:
цял се в мрежата заплете
бивол чер, накичен с цвете.
После мечка там се спъна,
повъртя се и до тръна
в миша дупка тя потъна.
Паякът с крака притупка,
спусна се и в тая дупка
бързо мечката ... изхрупка!

Предговор

Cпас Алексиев Антонов е роден в с. Делян, Софийско. Завършва журналистика в СУ "Кл. Охридски". Сега е на работа в инженерингова организация към "Балканкар". Публикувал е стихове, хумор, разкази и журналистически материали в централните вестници и списания. Участвувал е в няколко броя на сборник "Китка" – изд. "Народна младеж", и в библиотека "Джудже" – изд. "Български художник".

Пъстроцветки

Издателство "Народна младеж"

© Владимир Коларов, Cпac Антонов, Ботьо Буков

с/о Jusautor, Sofia, 1985

Няма коментари:
Категории , ,
Абонамент за: Публикации (Atom)