Първият полет

ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО

Мои свидни, родолюбиви
и трудолюбиви ученици,
учители и родители,

Най-чистосърдечно благодаря за поканата да присъствам като гост на това мило тържество по случай завършването на учебната 1995/96 година и празника на Славянската писменост и българската култура.

Българин оцеля при 11 смъртни случки!

Вестник ШОУ, бр. 36 (720), сряда 11-17.09.2013 г.

Достоен живот

НЕЗАБРАВИМИЯТ СПАС АНТОНОВ

Никола Янев

С писателя Спас Антонов бяхме приятели. Запознанството ни стана през седемдесетте години. Бяхме редовни сътрудници на районния софийски вестник „Девети септември". В него и в другия периодичен печат публикувахме шопски хумор, фейлетони, басни, разкази и репортажи. Членувахме в един и същ литературен кръжок и си допаднахме като хора, дълбоко обичащи миналото и настоящето на родината ни. Учудваща за мен беше всеотдайността на Спас, с която се включваше в дейности, които изобщо не се заплащат. Той подреждаше и илюстрираше литературните ни сборници, чрез които можехме да се реализираме, защото все още бяхме неизвестни. Сега, когато Спас го няма (почина на 4.5.2009 г.), отчитам, че тази негова всеотдайност не е била полезна за здравето му. Раздаваше се за другите, изразходваше себе си. Спас ми е подарил и надписал по една от всичките си книги, а те са много. И го е направил с невероятна красота и стил. Дарба!

Сатирични трели

Сатирични трели сканирана книга

ПОЛИТИКА & ОБЩЕСТВО

ЖИВОТ НАЗАЕМ

Древна епиграма

Владетелю, насочил щика,
недей убива сатирика,
че паднеш ли от власт –
отново ще дириш неговото слово!

Весели шопи 1979

На почивка с професор

Случило се така, че в почивната станция настанили наш Ордо Шегаджията и някакъв професор в една стая. Като нямал какво да прави, Ордо се обърнал към професора:
– Щом си толку учен и знаеш сичко, сакаш ли да си задаваме въпроси?
– Съгласен съм! – отговорил професорът.
– Арно, ама че ти поставим условие: ако я не отговорим на некой въпрос, че ти дадем два лева, а ако ти не отговориш – двайсет че дадеш, щото – по-учен си. Нали така?
– Добре, Ордо. Кажи какво е разстоянието от Земята до Луната?
– Макя, да не сам го мерил... Дръж два лева, па слушай мойо въпрос. А кажи кое е това животно, дека като мериш от главата до опашката – три метра излазя, а от опашката до главата – два метра?
Като не могъл да отгатне, професорът дал на Ордо двайсет лева и рекъл:
– А кажи ти сега кое е животното!
– Е па, ... и я го не знам! На ти още два лева, па си глей кефо! ...

Утро над Воденичище

ЧАСТ ПЪРВА

Легендата

През нощта тежки облаци бяха излели краткотраен дъжд и земята с раззиналите се пукнатини го беше погълнала. Утрото отдавна бе почистило и застлало небесната вис с трепкаща светлосиня коприна. Първите жадни слънчеви лъчи бяха изпили дъждовните капки по листата на дърветата и летният ден се усмихваше, чист и ведър като окъпано дете.

Смях без роднинство

Кой кого

Пред следователя в полицейското управление се защитавал обвиненият в конспирация Янко Зарков:

– Нищо лошо не съм сторил! Ако нещо съм направил, оно е само добро за нашата България. За нея съм готов да дадем и живото си! ... И тизе, гусин следователю, ако се наложи, нема ли да умреш за Българията като истинска българин?

Следователят Хари Шпрингер, немец по произход, живел дълги години в България, отговорил:

– Не! Ако се наложи, ще умра като истински немец!

– Тц, тц, бреей! ... – цъкал с език Янко– Тогай язе требе да те съда, а не ти менека!

Сиромах Гого

В миналото Сиромах Гого откраднал вол. Натикали го в участъка и един полицай започнал да го налага:

– Твойта верица... Вол че краднеш, а? – бил го полицаят до припадък.

– Не съм крал вол, гусин полицай! – отричал Сиромах Гого.

Полицаят започнал отново да го бие. Най-после Сиромах Гого не издържал и рекъл:

– И да съм откраднал вол, он да не чини повече от мене, та ме биеш. Бива ли заради един вол, човек да утепаш?

– Я не те бием. а законьо те бие! – отгвърнал важно полицаят.

– А, тека ли? Па тогай, щом е за коньо, друг бийте! – рекъл му Сиромах Гого.

Весели шопи 1983

Нашенци се смеят

На почивка с професор

Случило се така, че в почивната станция настанили наш Ордо Шегаджията с някакъв професор в една стая. Като нямал какво да прави, Ордо се обърнал към професора:

– Щом си толко учен и знаеш сичко, сакаш ли да си задаваме въпроси?

– Съгласен съм! – отговорил професорът.

Огнена птица

Жътвено поле

Тридесет зърна игриви
плод са дали в триста ниви.
Нивите пък още лани
във едно поле са сбрани.
Щом полето ти разгънеш
със оки пшеница жънеш,
но ожънеш ли го – ето,
пак пшеницата не стига ...
Ах, разбра ли, че в ръцете
не държиш поле, а ...

Сто хапчета за дяволи

Родино!

Обичам те, Родино! О, как да те прегърна,
че даде ми поле за труд и постоянство,
че даде ми криле, които да разгърна
сред родното пространство за ... странство!