Утро над Воденичище

ЧАСТ ПЪРВА

Легендата

През нощта тежки облаци бяха излели краткотраен дъжд и земята с раззиналите се пукнатини го беше погълнала. Утрото отдавна бе почистило и застлало небесната вис с трепкаща светлосиня коприна. Първите жадни слънчеви лъчи бяха изпили дъждовните капки по листата на дърветата и летният ден се усмихваше, чист и ведър като окъпано дете.

Смях без роднинство

Кой кого

Пред следователя в полицейското управление се защитавал обвиненият в конспирация Янко Зарков:

– Нищо лошо не съм сторил! Ако нещо съм направил, оно е само добро за нашата България. За нея съм готов да дадем и живото си! ... И тизе, гусин следователю, ако се наложи, нема ли да умреш за Българията като истинска българин?

Следователят Хари Шпрингер, немец по произход, живел дълги години в България, отговорил:

– Не! Ако се наложи, ще умра като истински немец!

– Тц, тц, бреей! ... – цъкал с език Янко– Тогай язе требе да те съда, а не ти менека!

Сиромах Гого

В миналото Сиромах Гого откраднал вол. Натикали го в участъка и един полицай започнал да го налага:

– Твойта верица... Вол че краднеш, а? – бил го полицаят до припадък.

– Не съм крал вол, гусин полицай! – отричал Сиромах Гого.

Полицаят започнал отново да го бие. Най-после Сиромах Гого не издържал и рекъл:

– И да съм откраднал вол, он да не чини повече от мене, та ме биеш. Бива ли заради един вол, човек да утепаш?

– Я не те бием. а законьо те бие! – отгвърнал важно полицаят.

– А, тека ли? Па тогай, щом е за коньо, друг бийте! – рекъл му Сиромах Гого.

Весели шопи 1983

Нашенци се смеят

На почивка с професор

Случило се така, че в почивната станция настанили наш Ордо Шегаджията с някакъв професор в една стая. Като нямал какво да прави, Ордо се обърнал към професора:

– Щом си толко учен и знаеш сичко, сакаш ли да си задаваме въпроси?

– Съгласен съм! – отговорил професорът.

Огнена птица

Жътвено поле

Тридесет зърна игриви
плод са дали в триста ниви.
Нивите пък още лани
във едно поле са сбрани.
Щом полето ти разгънеш
със оки пшеница жънеш,
но ожънеш ли го – ето,
пак пшеницата не стига ...
Ах, разбра ли, че в ръцете
не държиш поле, а ...

Сто хапчета за дяволи

Родино!

Обичам те, Родино! О, как да те прегърна,
че даде ми поле за труд и постоянство,
че даде ми криле, които да разгърна
сред родното пространство за ... странство!

Цикъл трилогия "Безименната хубавица"

Балада за окарината

Аз дойдох на света като бисерна капка
на всевечния извор – Живот.
Аз дойдох като сълза, която изплака
моят робски, измъчен народ.

Рецензии от Спас Антонов

Българин по дух, любов и омраза

С какво Звън от копие на Александър Михайлов спечели читателите си? На какво се дължи това радушно гостоприемство, с което читателят прие новата стихосбирка на Михайлов, която излезе съвсем наскоро и още по-наскоро изчезна от витрините?

Овчарчето Добрин

Първа глава

Шуми край цъфналите сливи
наблизо малък водопад
и от водите му пенливи
над нивите повява хлад.

Поема за поета

Добри Жотев (1921-2011) – филм по БНТ

Встъпление

Сред хълмове и плодни ниви
цъфтят днес мирните села.
Звънят стада... Поточе живо
разказва минали тегла...

Нашенци се смеят

Гръмоотводът на поп Симо

Поп Сима от Росоман, човек с прогресивни идеи и разбирания, бил един от малцината в селото, които притежавали радиоапарати. Само че неговият радиоапарат бил нов и още незапечатан от полицията.