Познати – непознати

Спомен за Спас Антонов – приятелят на всички поети

Един достоен българин, посветил живота си, за да прослави другите

Спас Антонов беше много скромен, добронамерен и чист човек. Идваше в редакцията често, защото му събирах вестници, книги, списания за неговите изрезки. Един ден ми донесе огромен бял лист хартия, може би някой му го беше дал в печатница или пък той е намерил откъде да си купи. Беше с размери над метър. Когато го разгърна, с гордост ми заяви, че схемите, които виждам, са неговото родословно дърво – седем поколения назад. Много се учудих и дълго се взирах в красивите надписи под всяко правоъгълниче и чертичка. Имаше много елегантен и четлив почерк, калиграфски. После ми разказа, че на съселяните си в неговото бедно, родно село Делян, Софийско, е направил подобно изследване и установил, че почти всички в него са роднини. Обеща да направи и на мен. Попита ме откъде съм. Казах от София. А баща ти? Майка ти? Казах, че майка ми е от село Радуй, намира се по жп линията Перник-Волуяк. Селото на писателя Добри Жотев. Майка и той са първи братовчеди и къщите им са съседни. Спас много се зарадва. Село Делян се намира на около 6-7 километра от Радуй. Въодушеви се и ми разказа за младежките си приключения с Добри Жотев и че веднъж от Радуй, където му гостувал, двамата, през баирите, отишли в Делян пеша.

Стихове в периодичния печат

На пост за Родината

СПААЛАНТО ДЕЛЯНИНИ

Писмо до граничаря

Тази нощ с нежна, а полето — тихо!
Там из пътя прашен като буен вихър
във премяна житна керван се люлее ...
Чуй — коне препускат и каруци пеят! ...

Песента прелиства морната ми памет
и по теб отново мислите припламват.
За теб, граничарю, в буйна изпревара
иде хляб народен в родните хамбари!

Ти на поста верен, смело наблюдавай;
стискай във ръката автомата здраво.
Гледай как е тиха тая нощ, без шум,
гледай, че врагът те дебне със куршум!

Бди смел, граничарю, бди, народен син!
За Страцин спомни си, за Освиенцим
и пази коварен враг да не премине
в нашата прекрасна, слънчева родина!

Вестник Сега, Брой 5406 (232) 09 Октомври 2015

Нерви и утехи

Наследството на една литературна страст

От поета Спас Антонов имам получени две-три писъмца, все по повод някогашни приеми в съюза на писателите. Търся ги сега, но както си му е редът, затрили са се някъде из къщи. Ще се покажат някой ден, когато няма вече да ми трябват. Спомням си, че бяха сдържани, с достойнство написани редове: старият поет търсеше подкрепа да получи справедливост при избора на нови членове. Не направих опит да помогна: при обтягащите ми се отношения с Ангел Кънчев 5 намесата ми само щеше да навреди. Минало е и без мен – не съм дори разбрал кога са го приели в съюза. Пропуснал съм и известието за смъртта му през 2009 г. Както се разбира, разминали сме се генерално в този свят.

Поетът Велин Георгиев: Не парите, а духът е всичко на света!

Информационен сайт Блиц, 25 юни 2014 г.

900 поети се побраха на капрата в един старинен файтон

Велин Георгиев е от тези хора, които гледат с леко сърце на света, житейските несгоди не го пречупват, а го каляват. Винаги ведрото му настроение се предава заразително. Цели 18 г. той поддържа поетичните събития в националния салон Старинният файтон. Представил е 900 книги и техните автори - поети, писатели, критици, публицисти. Доказал е, че служи безкористно на една културна мисия.

Гатанки и смешки

Гатанки и смешки сканирана книга

Гатанки

Сивият храбрец

Чик-чирик, чик-чирик! –
литне и поспре за миг.
Дрешчица една си има
и за лято, и за зима.
– Кой си ти? Отде дойде,
перушан такъв – храбрец?
– Чик-чирик! Познай ме, де! –
чикна сивият ...

Усмивки от Делян

На моите весели и добродушни земляци
с безкрайна обич!
Авторът

Думи за себе си

Присъствах при сътворението на света през месец май 1925 година в сиромашкото недодялано, но гяволито село Делян, Шопска област, намиращо се на разстояние от столицата колкото два черпака бензин. И след като се сътвори светът, поп Симо от село Росоман рече: Спасе, спасявай се!. Тури ме в списъка на земните жители и ме завъртя селската мелница на живота.

Първият полет

ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО

Мои свидни, родолюбиви
и трудолюбиви ученици,
учители и родители,

Най-чистосърдечно благодаря за поканата да присъствам като гост на това мило тържество по случай завършването на учебната 1995/96 година и празника на Славянската писменост и българската култура.

Българин оцеля при 11 смъртни случки!

Вестник ШОУ, бр. 36 (720), сряда 11-17.09.2013 г.

Достоен живот

НЕЗАБРАВИМИЯТ СПАС АНТОНОВ

Никола Янев

С писателя Спас Антонов бяхме приятели. Запознанството ни стана през седемдесетте години. Бяхме редовни сътрудници на районния софийски вестник „Девети септември". В него и в другия периодичен печат публикувахме шопски хумор, фейлетони, басни, разкази и репортажи. Членувахме в един и същ литературен кръжок и си допаднахме като хора, дълбоко обичащи миналото и настоящето на родината ни. Учудваща за мен беше всеотдайността на Спас, с която се включваше в дейности, които изобщо не се заплащат. Той подреждаше и илюстрираше литературните ни сборници, чрез които можехме да се реализираме, защото все още бяхме неизвестни. Сега, когато Спас го няма (почина на 4.5.2009 г.), отчитам, че тази негова всеотдайност не е била полезна за здравето му. Раздаваше се за другите, изразходваше себе си. Спас ми е подарил и надписал по една от всичките си книги, а те са много. И го е направил с невероятна красота и стил. Дарба!

Сатирични трели

Сатирични трели сканирана книга

ПОЛИТИКА & ОБЩЕСТВО

ЖИВОТ НАЗАЕМ

Древна епиграма

Владетелю, насочил щика,
недей убива сатирика,
че паднеш ли от власт –
отново ще дириш неговото слово!