Случило се така, че в почивната станция настанили наш Ордо Шегаджията с някакъв професор в една стая. Като нямал какво да прави, Ордо се обърнал към професора:
– Щом си толко учен и знаеш сичко, сакаш ли да си задаваме въпроси?
– Съгласен съм! – отговорил професорът.
Тридесет зърна игриви
плод са дали в триста ниви.
Нивите пък още лани
във едно поле са сбрани.
Щом полето ти разгънеш
със оки пшеница жънеш,
но ожънеш ли го – ето,
пак пшеницата не стига ...
Ах, разбра ли, че в ръцете
не държиш поле, а ...
Обичам те, Родино! О, как да те прегърна,
че даде ми поле за труд и постоянство,
че даде ми криле, които да разгърна
сред родното пространство за ... странство!
С какво Звън от копие
на Александър Михайлов спечели читателите си? На какво се дължи това радушно гостоприемство, с което читателят прие новата стихосбирка на Михайлов, която излезе съвсем наскоро и още по-наскоро изчезна от витрините?
Шуми край цъфналите сливи
наблизо малък водопад
и от водите му пенливи
над нивите повява хлад.
Сред хълмове и плодни ниви
цъфтят днес мирните села.
Звънят стада... Поточе живо
разказва минали тегла...
Случайно просветникът в цеха намина,
поспря се до мене и даде съвет:
„За Стършел, заводския Стършел пиши ни,
нали си прославен заводски поет!"
Обичах есенните слънчеви дни, когато хората беряха кукурузите. В такъв един ден се върнах весел и припрян от училище. Беше минал първият учебен предиобед и учителката поръча на всички деца да донесат пари за учебници. Щяла да ги закупи още утре от града колективно за всички ученици. Хапнах набързо и затичах при дядо, който пасеше стадото по нивите в местността Касата
.
